В. Търново (град Трапезица и град Търново) през епохата на второто българско царство

Из общински вестник "Велико Търново" 1934 г.

Столицата на второто българско царство или градът на православните царе, свързан с велики и преславни събития и моменти от българската история се издигал величествено в средата на Търновската планина (най-източната част от малкия Балкан). Река Янтра с причудливо капризните си завои, подобно на виеща се голяма змия, е създала през вековете величествен пролом през средата на Търновската планина. Проломът започва от красивото Устие. Това име намираме в една прeписка от 6872 —1346 година в края на ръкописното съчинение „Лествица“ (Стълба) български извод от XIV век, съхранява се в библиотеката на Рилския манастир. „Въ година 6872—1364 индиктъ 2. Тази книга е написана отъ тези три тленни пръсти, отъ последния монахъ Теодосий въ местностьта Устие при градъ Търново, при благоверния царь Иванъ Александъръ и при неговата царица Теодора новопросвещенна, Милостиви бащи и братя добре изправено четете и не кълнете.“ Е. Спространов, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София 1902. 3. 11 (44). Ръкописна лествица. Стр. 65—66. 

А завършва с живописния Дервент (Дервенто) в старо време известен с името Устие. Това име се споменува в една дълга прeписка от 1588 година в четвероевангелие, писано от граматика Петър от Ловеч и купено за манастира "Св. Троица" близо до Търново в Устие. Търновската планина е разпокъсана от река Янтра на редица високи и стръмни хълмове, красиви долини, шеметни пропасти, отвесни скали и пр. По тоя път природата е създала величава и живописна панорама, между която се издига престолният град на второто българско царство с единственото си в света местоположение, оргиналност, вид и прелест. От разчленението на Търновската планина се създали много естествени укрепления и несъкрушима опора на българщината срещу нападенията на Византия, в които се разбивали ударите на българските неприятели. Същевременно през вековното си съществуване старопрестолният град е имал възможност да бъде свидетел на всичко, кое е преживял нашия народ, както в епохи на велики постижения и на мирна културна дейност, епохи на вътрешни неуредици и бунтове, на братски борби и кръвопролития. Макар столицата да се развила на няколко хълма и долини, с право се състояла от два главни града, разположени от двете страни на река Янтра: град Трапезица и град Търнов. Първият град на десния бряг на река Янтра, вторият на левия бряг. В това отношение старопрестолният град наподобява на Буда-Пеща, столица на Унгария, разположена от двете страни на Дунав. Буда се намира на десния бгряг, а а Пеща на левия, свързани с мостове.
Вероятно, престолният град на второ-българско царство се развива първоначално на Трапезица. Към подобна мисъл ни навеждат следните обстоятелства. Никита Xониат, историк и царски секретар, като говори за похода на византийския император Исак Ангел против въстанието на българите начело с Петър и Асен, изтъква, че императорът сгрешил, дето оставил техните крепости и укрепления незасегнати, след като били разбити и изгонени зад Дунава Петър и Асен. Вероятно Никита Хониат има предвид Трапезица и укрепленията ѝ. Църквата „Св. Димитър Солунски“, построена от Асеневци през 1185 година, се намирала на десния бряг на река Янтра в полите на Трапезица. Според проложните жития и пространното житие, написано от Търновския патриарх Евтимий, посветени в чест на св. Иван Рилски, се знае, че след освобождението на Средец/София през 1194 година, Асен заповядал да се съгради църква на Трапезица, в която да бъдат пренесени мощите на св. Иван Рилски. През 1195 година били положени останките на светеца в новопостроената църква—манастир на Трапезица. В скоро време новата столица от десния бряг на река Янтра се развива на левия, първо на хълма Царевец с името град Търнов. През царуването на Иван Асен и престолният град се разширява по долината на десния бряг на река Янтра под името нов град, а в мястото наричано Търново. Последната мисъл е засвидетелствувала в съчинението „Живот на свети Симеона и свети Сава". Написано от Доментиан, най-известният ученик на св. Сава през 1253 година „... погрени быше светиiе моштiего (на св. Сава) въ припрате цръковьнем, въдому светых 40 Моученикъ при реце iетре въ граде новем а въ месте рекомем Тръновъ..." По тоя път новата столица се развива главно по двата стръмни и яко укрепени хълма: Трапезица и Царевец и по долините от двете страни на река Янтра като два самостоятелни средновековни градове с високи и дебели крепостни зидове, бойни кули, порти, бойници, напречни зидове, които започват непосредствено от крепостните стени и се спускат по стръмните склонове към река Янтра и пр. Град Трапезица и град Търново били свързани с мостове. 

През епохата на второто българско царство в престолният град, според повече от старите писмени паметници, се състоял от два отделни и самостоятелни града: град Трапезица и град Търново. В други писмени извори столицата се нарича или само с името град Трапезица или само с името град Търново. В единия и в другия случаи, двата самостоятелни градове носели само едно от двете имена. Към края на второто българско царство престолният град се нарича повече с името град Търново, в което име се подразбирало и град Трапезица. Това общо име за двата отделни градове, може да се обясни със следните обстоятелства: първо, град Търново заема средището на столицата: второ, в него се намирали главните държавни и народни учреждения — царските дворци, българската патриаршия с великата църква "Възнесение Христово" и майка на всички църкви в българското царство и др.  

Т. Николов

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ