Долу Ньой! Да живее единна и целокупна България!

 Листовка „Ньойи – Голгота на българския народ” на Централния акционен комитет за борба против Ньойския договор с географска карта и сведения за избити и прогонени хора, затворени черкви и училища. ноем. 1931 г. източник

Под сръбска власт
Македония: избити десетки хиляди, затворени черкви 761, изгонени владици 6, свещеници 833, затворени училища 641 с 37 000 ученици, прогонени 1013 български учители.
Западните покрайнини: избити 265 души, затворени черкви 45, изгонени свещеници 42, учители 229, ученици 8892.

Под румънска власт
Добруджа: избити 200, затворени черкви 66, изгонени свщеници 76, затворени училища 276 с 21 951 ученици, прогонени 284 учители.

Под гръцка власт
Южна Македония и западна Тракия: затворени училища 172 с 11 660 ученици, прогонени 294 учители, затворени черкви 337 и прогонени 238 свещеници, 200 000 "доброволно" изселени.

Под турска власт
Източна Тракия: затворени училища 161 с 8353 ученици, прогонени 250 учители, затворени 190 черкви.

100 години Ньойският призрак над България

Проф. Лозан Митев

 В хода на десетилетия постепенно е направено всичко, което вече е поразило успешно общественото съзнание и национална идентичност – тоталната забрава и пренебрежение към тъмните дела на „миротворците“ в Ньой. Гласът „Долу Ньой!“ вече е така заглъхнал, че предизвиква недоумение, пренебрежение или отвращение. Така, в светлината на прожекторите всички са доволни – и господарите на днешните управници, и колониалните властелини, наричащи себе си политически елит, техните медийни слуги и разбира се интелектуализиращият се в абстрактни извънобществени измерения духовен и културен елит. А гражданинът, залисан в своите ежедневни проблеми, и с изкоренена емоционална и нравствена връзка с онези времена, намира утеха в изкушенията на консуматорската култура на живота ден за ден.
Безразличието към това сложно за обяснение и трудно за формиране на политика събитие явно ни пречи да си дадем сметка за палачите в Ньой и по-важното – за всичко, което стои в изграждането на технология на хулителство, унижение и отрицание на България и нашия народ в онези далечни години. Пречи ни да си дадем сметка, че тогавашната политика и технология на сатанизиране на България като ехо намира все още изяви в съвременността, по един или друг перфиден начин, чрез умелите хватки на медийната пропаганда както на запад, така и на изток. Конструкторите на Ньойския диктат вече напълно са забравени, но за жалост останки от нагласите на тази епоха се появиха през последните години, за да покажат, че делото на Клемансо, Пашич и Лойд Джордж живее и днес. Че все още има хора, останали под робството и хулите на Ньойския процес. 100-годишнината от процеса срещу България в Ньой бе уместно да бъде повод за фундаментален, необременен от политически и международни зависимости анализ и изследвания на тази смъртоносна машина, която бе създадена в името на мира. Би било редно да отхвърлим аксиоматичното безкритично и безусловно приемане на Ньойския диктат като даденост, като легитимна в правно, нравствено и хуманно отношение присъда срещу България. Именно възможностите на нашето общество и дистанцията от времето ни позволяват да дадем гласност на тези институционални механизми, на международните взаимоотношения, странно наричани „международно право“ (със значение на правда, справедливост), които в Париж умело използваха всички интриги, манипулации, шпионство и продажничеството на част от нашия елит, за да изковат със садистична амбиция такъв тип наказания, записани в Ньойския диктат, които Европейската цивилизация и ценности би трябвало ясно да отрекат. Така, както са заклеймени нацизмът и комунизмът, и фашизмът. Не, защото можем да променим миналото, а защото можем да докажем несправедливостта и да опазим достойнството и честта на България и нейния народ от онази епоха. Можехме, но вече е твърде късно.
Да, бунтът срещу Ньой, започващ от покрусата и нещастието на нашия народ, след като разбира замисъла на нашите палачи в Париж, вече е овладян и умъртвен. Българското общество след 100 години вече е пренебрегнало и историческото, и политическото, дори и нравствено хуманното измерение на една неправда. Безропотно възприемане на очевидните несъответствия и нарушения, извършени в Ньой срещу България, е само израз на нашата духовна слабост и прекършено национално недостойнство. Приемането и премълчаването пред неправдата, освен всички морални опустошения, ни лишава и от правото да отстояваме човешките принципи, а от там и справедливостта, независимо, че България е една от загубилите войната държави. И ако и до днес все още се повтарят като ехо квалификации към България от онази епоха, то ние сме си виновни, че не смеем, не можем, а по-страшното е, че и нямаме волята да ги разобличим. Защото за това е необходимо достойнството на едно общество, което, въпреки наложените му политически забрани, няма да се откаже от правото на истината и справедливостта, които бяха потъпкани в Ньой през 1919 г.
27 ноември винаги е бил голямо притеснение за Българските власти, защото, от една страна, те нямат силата да поставят и отстояват една аргументирана морална и исторически вярна позиция на протест срещу криминалния характер на присъдата над България в Ньой. От друга страна, мимолетните политически интереси и тежки външнополитически зависимости налагат върху нашите политически функционери и държавни чиновници мярката на послушание и сервилност, която е необходим белег за тяхната колониална снишеност по тази парлива тема, за да не се дразнят „големите“ с приказки за правда и морал. Това бездушно отношение е завладяло почти навсякъде общественото съзнание. Последиците са налице, пораждащи естествено дезориентация, политически инфантилизъм, безкултурие и липса на обществено разбиране за същността на това зло, което вече 100 години като някаква сянка на демон съсипва нашето пълноценно национално развитие.

Цялата статия 

Прочетете още: Реч на д-р Димитър Раев на протестното събрание на 2. XII.1934 г. против позорния Ноьойски договор

 МАСОНСТВОТО И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА- 1936 г.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ