СЛЕД ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 г.
Олга Цанкова
След политическите промени на Девети септември 1944 г. кметът на града е избран от местната ОФ власт. (Протоколите на Временната общинска управа започват на 16 декември 1944 г.) Официално се знае, че това е Владимир Рашев. Записаното за неговия избор е следното: „По Девети септември при нас в Данъчното дойде човек и каза, че има нов кмет - Никола Радев. Бил от името на Отечествения фронт. „Дойде ни на крака, няма да го търсим за данъци “, казахме го на шега. Когато излезе вестник, се разбра, че такъв ОФ кмет има и София - Петър Славински. Но скоро го смениха с Рашев — бивш кмет. Но Рашев беше с непокорна натура, но нямаше властен характер. Не изтрая и избяга. Вдигна ръце от неразбориите. Той никак не се разбираше с Петър Георгиев, адвоката... Петър Георгиев хранеше стара омраза към Рашев от времето, когато Владо Рашев беше кмет, пък Петър Георгиев - общински съветник, никой не го бръснеше. Усети, че часът му е ударил, както се казва. Поиска да е повече от Владо Рашев от болна амбиция, а не че може повече от него. Друг беше Никола Габровски и Сава Събев. Този човек - Сава Събев - беше напълно забравен след Девети заради Сотир Бранков. Петър Георгиев не можеше като Никола Габровски и Сава Събев да види хубавите човешки качества на политическия си противник“. За пример баща ми даваше и Александър Пенчев, Сава Събев и Йордан Кулелиев - тримата с различни политически разбирания, но с „общи обществени интереси“.
За изясняване обстоятелствата около избора на кмета непосредствено след 9.1Х. послужиха публикации и архивни материали в Държавния архив - В. Търново. Този въпрос е разгледан от Борислава Глушкова в юбилеен сборник „Девети септември 1944-1984“, издание на д-во „Г. Кирков“, В. Търново, 1984 г. Авторката се позовава на спомените на инж. Гено Жулев, написани специално за Държавния архив, с дата 22.11.1981 г. В тези спомени авторът пише, че на самия 9.IХ. в кантората на Гр. Кънев ОК на ОФ назначава Владимир Рашев за кмет на града. Това решение обаче липсва в протоколната книга на ОК на ОФ. *1 Освен това самите протоколи изглеждат скалъпени. За изчистване на съмнението се прегледаха и други архивни източници. Така в едни по-ранни спомени (27 август 1967 г.) инж. Гено Жулев е написал, че когато отишли в Общината, установили там Щаба и назначили за кмет Никола Радев.*2
От протокол на ОК на ОФ на 14 юли 1967 г. научаваме за свикано заседание по инициативата на председателя на ОК на ОФ - Т. Попов, което трябвало да уточни как е образуван нелегалният ОК на ОФ. Най-напред присъстващият Гр. Кънев заявява, че партизани и политзатворници не са между основателите. След него В. Сариев признава, че не е писал протоколи преди Девети септември, а чак след 19 септември по бележки на П. Карачоров. Тогава и П. Георгиев на свой ред казва, че „подписите в протоколите са на лица, утвърдени след 9.1Х.1944 г. и са положени по недоглеждане и автоматически“. Той добавя, че „за авторитет“ били написани имената на Владимир Рашев и на Цоню Герганов. *3
Изложението на Цоню Герганов (1883-1973) от 13 машинописни страници до Околийския комитет на ОФ с дата 19 май 1949 г.*4 е най-ранното споменно сведение. В него известният търновски гражданин - дългогодишен директор на Търновската популярна банка, председател на д-во „Трапезица“, пише, че преди 9.IX. „на тайно заседание“ в кантората на Гр. Кънев между 30-ната присъстващи (изрежда имената им) е и Вл. Рашев. И нещо любопитно: при избора на ръководство, „което да се грижи за събиране на групата (!), някой предложи мен, обаче аз предложих П. Георгиев и П. Карачоров, които бяха избрани“, пише той. Това изложение на Ц. Герганов е по повод надписите „Народен враг“ и др. подобни, с които била нашарена фасадата на къщата му преди изборите.
От други архивни материали - протокол на ОК на БКП (18.II. 1970 г.) се разбира, че поканените 15 души приемат, че на 9.1Х., след като ОФ активистите завземат Общината, на мястото на Фъртунов бил назначен Вл. Рашев.*5 А в спомените си П. Георгиев пише, че когато влезли да превземат Общината, кметът отстъпил на председателя на ОФ - П. Карачоров.*6
Не са маловажни и устните сведения. Дъщерята на Вл. Рашев -Елисавета (Ела) каза, че преди Девети септември партизаните Георги Качаунов и Тото Саралиев били в дома им и склонили баща ѝ да стане кмет на града.*7
Синът на секретаря на Търновската община Антон Савов разказва, че баща му и Вл. Рашев писали приветствието за посрещането на Червената армия. Баща му предложил епитета „непобедима“, но Рашев не се съгласил и написал „победоносна“. Възниква въпросът защо е уволнен Владимир Рашев. От протоколната книга на Общината се вижда, че последен протокол с негов подпис е от 25 юни 1945 г. А от протокола на Околийския комитет на ОФ (22 юни 1945 г.) с председател Г. Качаунов и секретар Асен Пашов разбираме, че П. Георгиев предлага Вл. Рашев да бъде уволнен с мотивите: „...Рашев не оправда надеждите, които възложи на 9.1Х. комитетът на ОФ... В много случаи е нарушавал дисциплината на ОФ, като се изказвал отрицателно за ОФ политика и мероприятия и е станал проводник на слухове и съмнения, които рушат ОФ и вредят на България“.*8
Когато Вл. Рашев изпада в немилост, по стените на дома му се появяват надписи: „народен враг“. Владиката Софроний го подпомага парично. Той не е изпращан на лагер. По разказа на баща ми негови хора издебнали приемника му Н. Радев със задигнати чували зоб. (Н. Радев се помнел с думите: „Гледай там да нахраниш и мойто конче!“) Последният е лежал в затвора, но бил освободен, когато синът му Наско - ОФ активист, се самоубил.
За Никола Радев баща ми каза още: По Девети септември отишъл при бирниците и им казал, че хората се отървават от техните данъци. Бирниците обаче му отговорили, че за да стане това, трябват нови закони. След време пак отишъл при тях, този път за да съобщи, че има нареждане данъците да се съберат предсрочно и затова ще се правят бригади. Но виждайки присмехулните погледи на бирниците, той измънкал: „Ние мислехме, че като дойдем на власт, няма да има данъци, пък то...“.
Тогава му разправили как в миналото, след Освобождението, хората се заблуждавали като него. „Запомни! Който и да дойде на власт, данъци ще има!“, завършили разговора си с него.
Накрая накратко за съдбата на някои от основателите на ОФ:
1. Известният търновски търговец Петко Карачоров (1882-1945), звенар, завършил математика, собственик с брат си Христо на голям магазин за железария в центъра на града (по-късно поликлиника, а днес Здравна каса). Към края на 1944 г., обвинен в спекула, е арестуван. В затвора се умопомрачил. Настанен край София, умира през есента на следващата година.
2. Георги Лазаров (1811-1973), юрист, демократ по природа, с леви убеждения. Като кмет на Самоводене спасява партизани, а като околийски началник поддържа връзка с инж. Гено Жулев по спомените на последния. На 21 септември 1944 г. е уволнен по предложение на П. Георгиев с мотив: „оръдие на фашизма, за което няма конкретно обвинение, но комитетът няма доверие в него“. Лежал в затвора.
3. Атанас Добревски - адвокат, член на БЗНС, председател на ГК на ОФ, а след това зам.-председател на ОК на ОФ. Бил народен представител във ВНС. След като преминал към Оббов, го изключили от БЗНС. Бил на лагер.
1. ДА - В. Търново, ф. 831, оп. 1, а.е. 1.
2. Партиен архив (по-нататък ПА), ф. 789.
3. ПА, ф. 674.
4. ДА - В. Търново, ф. 83, оп. 1, а.е. 15.
5. ПА, ф. 812.
6. ПА, ф. 2.
7. Тя споделя, че баща й казал: „Аз не мога да продам съвестта си.
Казаха ми да направя нещо, което не мога да направя. Малки сте сега. След време ще разберете, че сте имали един честен баща.“
8. ДА - В. Търново, ф. 31, оп. 2, а.е. 2.ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар