Олга Цанкова
Васил Давидов бил много авторитетен търновски стамболовист.
Юрист по образование, той бил от уважавано семейство. Бил съдия в Окръжния съд. Говорело се, че на него се дължало оневиняването на Алекси Попов. Известен бил и като общественик - председател на читалище „Надежда“. Участвал и в ръководството на Окръжния читалищен съюз. Избирането му за кмет на Търново станало с гласовете на съветниците от двете крила стамболовисти (националлиберали): смиловисти и кьорчевисти (петровисти), които били болшинство в Търновския общински съвет. Трябвало да се намери компромис, за да може двамата юристи - кмет и окръжен управител, да управляват в разбирателство. Кметът Давидов умеел да респектира, което помогнало на кметуването му. Той бил от т. нар. Либералски блок на Ан. Ляпчев, а управляваща партия (коалиция) била Народният блок на Александър Малинов. След него приемник станал Н. Мушанов. Дословно записаното за този кмет е следното: ,,Кметът Давидов имаше големи задачи за изпълнение, набелязани от времето на Вл. Рашев. Общината остана без градски инженер. Той напуснал поради голямата работа. Но още по времето на Рашев привлякоха на тази много важна за града служба инженер Панайот Трифонов. Завършил в Прага, той е баща на д-р Трифонов, вложи голямо усърдие и завърши всички недоизкарани работи.“ Васил Давидов бил първият кмет на града, който поставил въпроса пред съветниците секретарят на общината да има юридическо образование, но те му се противопоставили. Той бил абсолютно прав, а в града имало в изобилие юридически кадри. За сметка на това той издействал да се назначи втори помощник-кмет. Този пост заел представителят на БЗНС Стефан Пенчев.
При кметуването на В. Давидов се взело едно важно за града и района решение - да се отпусне място за строеж на тубдиспансер от белогвардейския лекар д-р Трейман. Благодарение на Вл. Рашев била определена една символична цена на терена (в южния склон на Света гора), за да може в този диспансер да се лекуват безплатно бедни търновски граждани. Макар и единствен „с ината“ си П. Георгиев предлагал такава висока цена за терена, която можела да разколебае д-р Трейман, а Търново щяло да се лиши от толкова необходимото лечебно заведение. (След Европейската война детската смъртност била голяма в сиромашките семейства и доста хора заболели от туберкулоза.) На Васил Давидов се паднала честта да посрещне голямата делегация от руски ветерани от Руско-турската освободителна война, водена от сина на генерал Гурко - Василий Гурко. Според програмата на посрещането окръжният управител Дончо Смилов трябвало да посрещне делегацията на гарата. За там заминали доста търновци - пеша и с файтони, за да има какво да приказват след това по кафенетата според баща ми. Дълго време се разказвало за това „траурно“ посрещане на гостите - полугласно приветствие и без музика. Това стигнало естествено до ушите на самия окръжен управител. Чак когато гостите навлезли с колите в града, се почувствало, че ги очакват като скъпи гости. По целия път, в шпалир по тротоарите, ученици с букети в ръка ги приветствали и викали „Ура“. На Паметника на обесените кметът Давидов ги приветствал с вълнуващо слово и обявил Василий Гурко за почетен гражданин на Търново, което било посрещнато от мощно „Ура“ от присъстващите. Руските гости се просълзили, когато разбрали от сънародниците си на белогвардейската колония, че жителите на града ги уважават и им помагат. Кампанията за подпомагане на белогвардейците започнала
при кметуването на Кр. Станчев. В нея се включили търновските опълченци
и участници във войните. На празници като Великден чрез нарочни
комитети под мотото: „За чедата на братята освободители!“ търновци и
жителите на съседните села събирали подаръци и главно храни. От своя
страна белогвардейците се включили в националната кампания за
подпомагане на пострадалото население в Чирпанско от земетресението
(1928). По случай 50-годишнината от освобождението на България те
подарили чрез кмета Раев на Търновската община картина, нарисувана от
намиращите се в града техни художници. Тя представлявала посрещането на
руските войски в Търново. За съжаление тази картина, окачена в Общината,
изчезнала след 9.1Х.1944 г. Пребиваването на руските ветерани се превърнало в голям празник не само на града. От околните села организирано чрез запасните военнослужащи се стекли много хора. Беляковската група, водена от Христо Добравски, бивш военен, включвала участници във войните, които се окичили с медалите си. По-късно от Париж - седалището на ветераните белогвардейци, била изпратена специална грамота за кмета на града, която била изложена в кметството.
Кметът подкрепял морално учителя Тодор Николов. След едно посещение на професори от София се решило да се възстанови старият комитет за реставрация на църквите „Св. Димитър Солунски“ и „Св. 40 мъченици“. Но от това нищо не последвало, защото държавата не отпуснала средства. Все във връзка е търсенето на начини, чрез които да се помогне на Търново да си възвърне старата слава, кметът Давидов срещнал поддръжници на идеята в града да се проведе среща. Подготовката за тази среща била голяма: чрез организационен комитет, включващ известни общественици, между които и Димитър Добревски - гл. учител на у-ще „Петър Дабков“, който трябвало да организира учениците си за посрещане на гостите.
На 19 май 1934 г. е извършен преврат. На 14 юни с.г. последвала забрана на политическите партии. Цар Борис III се заканил на политическите водачи с думите в Манифеста: „Връщане назад няма да има!“. Окръзите били свити в 7 области. Търново станал околийски град и преминал към Плевенска област. От това силно възнегодували жителите на старопрестолния град. Някои го приели като наказание заради стамболовизма и последвалата силна привързаност към Ал. Цанков. Към Търновската община преминали селата Беляковец и Малък чифлик. Кметовете се назначавали от правителството по предложение на областния директор (управител). Така приключило времето на партизанщината в селата. Преди това министърът на финансите на Второто сговористко правителство (1926—1931) Владимир Моллов взел строги мерки срещу корумпирани чиновници и селски кметове, които се съюзявали с кръчмарите. Този министър се запомнил с думите: „Бирник, за когото хората говорят хубаво, е подкупен човек“. До 1938 г. нямало Народно събрание. Установил се личен режим на царя, който управлявал с укази (наредби). Правителствата били от хора, верни на монархията („царски кабинети“).
Стамболовистът Васил Давидов се оказал неудобен и бил уволнен. Следващите кметове на Търново, наричани правителствени или приобщени, за разлика от изборните, били все бивши сговористи. Подбирали ги най-вече измежду завършилите военно училище. Васил Давидов умира през 1950 г. на 74 години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар