(1920-1921)
Олга Цанкова
Олга Цанкова
Общинарите го наричали Алексито. Родом от Трявна, той бил от Народната партия, известна сред търновци като Гешовата, по името на популярния ѝ лидер Иван Е. Гешов, който минавал за най-богатия българин и е единственият министър-председател, работил за България в
годините от 1911 до 1913 г., без да вземе една стотинка заплата. Народната партия се сляла с Прогресивната в Обединена народно-прогресивна. За по-кратко членовете ѝ били наричани обединисти. В Търново имало силна младежка група. По-любознателните ученици станали постоянни посетители на сбирките. Връх обаче взели младите адвокати. Сред тях бил Момчо Дочев, който станал неин лидер, а след това - виден сговорист. Обединистите се претопили в Конституционния блок(1), след което търновските стамболовисти си отдъхнали.
Алекси Попов бил най-одумваният търновски кмет след Европейската война. Години наред самото споменаване на името му ставало повод за оживени разговори. Краткото му кметуване - около една година - било за него не само тежко, но и драматично.
Разправяло се, че Алексито бил много нетърпелив да стане кмет на Търново. Той успял да навие няколко съветници и заедно с тях оспорил избора на кмета Иван Вителов. Наложило се второ гласуване, но Иван Вителов отново спечелил с най-много гласове.
Алекси Попов разчитал на старата си слава. Той имал голям опит като проверител на ефории (завещания) и на поповете и затова от него не можело да се скрие кражба или аванта. Казвало се: „Алексито вижда не само цифрите, но и зад цифрите“. А след като изготвил бюджета на общината без дефицит (главно собствените приходи на общината), той си спечелил нова слава. В годините на безпаричие за общините селските кметове препоръчвали на своите секретар-бирници да видят бюджета на Алексито. Тайната според баща ми била в косвените данъци-налози: такси, глоби... „Учете се от Алексито! Глобявайте, за да има приходи!“, казвали на агентите, натоварени с тази дейност. Народнякът Алекси Попов, както и демократът Петко Каравелов имали за мото: „Всяка услуга се заплаща“. Разказвали как Алексито пращал агенти (чиновници) да мерят надписите и табелите (вивески) по вратите на къщите, за които се заплащало според големината им. Направен бил списък на всички слугини в Търново, след което обложили с такса лицата, които ги ползвали.
Предвидлив и с практичен ум, Алекси Попов оставил едно голямо дело. След приемане Закона за водните синдикати през 19-20 г. от правителството на БЗНС на следващата година в Търново се образувал Воден синдикат, с което се открил пътят за електроцентрала - енергиен източник на града. Със собствени средства за участие били привлечени някои богати търновци: Хаджиславчеви, Малиеви...
При Алекси Попов окончателно бил възстановен Сърпазарът (за добитък, но използван и за дърва) на Марно поле, известен още като Пазарището. Този пазар бил открит в първите години след Освобождението при кметуването на Петър Бояджиев след продължителни спорове, стигнали до бой по разказите на стари търновци между тогавашния окръжен управител и секретаря на Общината Димитър Атанасов. Името на последния се помнело с добро, защото помогнал много за построяването на читалище „Надежда“.
Алекси Попов се намесил при решаване на въпроса за герб на града. Той настоявал да спрат споровете по проекта за герб, изготвен от Димитър Багрилов, и да се пристъпи към изпълнението му. Казал, че ако не се реши този въпрос, един ден Търново ще осъмне с развято червено знаме над Общината. (2)
Политическите ежби попречили на работата му по водоснабдяването на Търново. Чрез заем от три и половина милиона лева за срок от 30-ина години той възнамерявал да се закупят метални тръби за Качишкия водоизточник (в местността Качица). За целта решил да се проведе референдум в града. Но за търновци този заем се оказал допълнителна тежест. Градът имал стари дългове, а отделно оставали доста пари за погасяване на прословутия сватбен заем за Фердинанд. Стамболовистите одобрявали новия заем, но червената опозиция, възползвайки се от тежкото следвоенно положение, провела събрание и митинг срещу заема. Имало и такъв неин аргумент: не бивало да се дават пари на „умиращата буржоазия“. Радикалите подкрепили червените. Объркани, търновци гласували с „Не“ на този референдум. По-късно повечето хора осъзнали, че са сгрешили, но било вече късно.
Много тежко Алексито преживял обвинението, че „превишава властта си“, за което бил даден под съд. Заради половин кофа пясък Ал. Попов допуснал сам да опетни името си. Обвинението срещу него било, че ползва безплатна услуга.
*Подробностите са от справката в Държавен архив - В. Търново (ф. 29 к, оп. 1, а.е. 86). В началото на м. септември 1920 г., когато кметът Попов е в отпуск, на заседание на Общинския съвет помощник-кметът Св. Церовски съобщава, че кметът е ползвал служителите колари на Общината за лични цели. Съветникът Сотир Бранков предлага и се приема да се направи проверка по случая. На следващия месец в присъствието на завърналия се кмет се докладва резултатът от проверката. Самият кмет дава следните обяснения пред съветниците: признава, че накарал коларите, връщайки се в Общината след изхвърляне на боклука, да минат и оставят в къщата му две газени тенекии пясък. Той признава още, че е взел останалите след ремонта на Фичевото сокалче камъни, но твърди, че е платил на работилите в къщата му хора и настоява да се направи проверка.
След разисквания по случая се решава препис от протокола да се изпрати на окръжния управител, кметът да се оттегли от поста си до решението на съда и да си „вземе акт от случая“ (днес казваме „бележка“).
В началото на декември окръжният управител уведомява Общината, че търновският кмет е даден на Окръжния съд.
От всички обвинения останало само това за пясъка. Съдът счел случая за маловажен. И Апелативният съд в Русе оправдал Ал. Попов.
Негодуванието срещу Ал. Попов се подсилвало и от големите глоби, които Общината налагала, а потърпевшите често били принуждавани да обжалват пред съда. Освен това по негово време бил закрит публичният дом Бардак хан на ул. „Опълченска“, срещу което негодували хотелиерите.
До окончателното произнасяне на съда Ал. Попов бил съветник. През това време изпълняващ длъжността кмет бил радикалът Стефан Куманов.
Родом от Еленския край, Ст. Куманов бил много авторитетен занаятчия, председател на Търновския еснафски съюз, член на Варненската търговско-занаятчийска камара.(3)
Завърнал се на кметския стол, Ал. Попов решил да нанесе противоудар. Той прегледал данъчните книжа и установил, че негови политически противници имат укрити доходи. Но сломен, най-вече психически, този иначе борбен човек не издържал и подал оставка. През 1924 г. починал на около 55 години.
БЕЛЕЖКИ
1. Конституционният блок бил основан през пролетта на 1922 г. от буржоазните партии, но без стамболовистите. Последните се обединили през 1920 г. На сказките си Атанас Буров обичал да казва, че бившите народняци (след това обединисти) били гръбнакът на Блока. Хората на Блока били наричани блокари.
2. Гербът на Търново има дълга история. Любопитното е, че Иван Вазов по време на посещение в града изказал мнението си за герб на старопрестолния град. Това станало в кафене „Борис“, известно още като кафенето на Мерджана. Пред търновската интелигенция Вазов заявил, че „разкрачен лъв“, какъвто видял в някои стенописи на средновековните църкви, може да бъде герб на Търново. Допълнил, че две звезди, символизиращи Източното и Западното царство, трябва да се изобразят.
Още преди Европейската война учителят по рисуване Димитър Багрилов (1868-1940) изработил проект за герб на Търново с девиз: „Твърдост, бодрост, вярност, постоянство“, но изпълнението се осъществило чак при кметуването на Димитър Раев, във връзка с 50-годишнината от освобождението на България от турско робство.
3. Синът му Тодор Куманов, също занаятчия обущар, бил помощник-кмет след Девети септември 1944 г. Той нямал обаче авторитета на баща си, особено след като със съдействието на ОФ издействал да го назначат за началник на „Социални грижи“, без да има необходимия ценз. Той показал на баща ми тетрадки, в които описал стари занаяти, които казал, че ще предаде на Окръжния музей на Търново.
Из книгата "ТЪРНОВСКИ КМЕТОВЕ" (1919-1945)
Алекси Попов бил най-одумваният търновски кмет след Европейската война. Години наред самото споменаване на името му ставало повод за оживени разговори. Краткото му кметуване - около една година - било за него не само тежко, но и драматично.
Разправяло се, че Алексито бил много нетърпелив да стане кмет на Търново. Той успял да навие няколко съветници и заедно с тях оспорил избора на кмета Иван Вителов. Наложило се второ гласуване, но Иван Вителов отново спечелил с най-много гласове.
Алекси Попов разчитал на старата си слава. Той имал голям опит като проверител на ефории (завещания) и на поповете и затова от него не можело да се скрие кражба или аванта. Казвало се: „Алексито вижда не само цифрите, но и зад цифрите“. А след като изготвил бюджета на общината без дефицит (главно собствените приходи на общината), той си спечелил нова слава. В годините на безпаричие за общините селските кметове препоръчвали на своите секретар-бирници да видят бюджета на Алексито. Тайната според баща ми била в косвените данъци-налози: такси, глоби... „Учете се от Алексито! Глобявайте, за да има приходи!“, казвали на агентите, натоварени с тази дейност. Народнякът Алекси Попов, както и демократът Петко Каравелов имали за мото: „Всяка услуга се заплаща“. Разказвали как Алексито пращал агенти (чиновници) да мерят надписите и табелите (вивески) по вратите на къщите, за които се заплащало според големината им. Направен бил списък на всички слугини в Търново, след което обложили с такса лицата, които ги ползвали.
Предвидлив и с практичен ум, Алекси Попов оставил едно голямо дело. След приемане Закона за водните синдикати през 19-20 г. от правителството на БЗНС на следващата година в Търново се образувал Воден синдикат, с което се открил пътят за електроцентрала - енергиен източник на града. Със собствени средства за участие били привлечени някои богати търновци: Хаджиславчеви, Малиеви...
При Алекси Попов окончателно бил възстановен Сърпазарът (за добитък, но използван и за дърва) на Марно поле, известен още като Пазарището. Този пазар бил открит в първите години след Освобождението при кметуването на Петър Бояджиев след продължителни спорове, стигнали до бой по разказите на стари търновци между тогавашния окръжен управител и секретаря на Общината Димитър Атанасов. Името на последния се помнело с добро, защото помогнал много за построяването на читалище „Надежда“.
Алекси Попов се намесил при решаване на въпроса за герб на града. Той настоявал да спрат споровете по проекта за герб, изготвен от Димитър Багрилов, и да се пристъпи към изпълнението му. Казал, че ако не се реши този въпрос, един ден Търново ще осъмне с развято червено знаме над Общината. (2)
Политическите ежби попречили на работата му по водоснабдяването на Търново. Чрез заем от три и половина милиона лева за срок от 30-ина години той възнамерявал да се закупят метални тръби за Качишкия водоизточник (в местността Качица). За целта решил да се проведе референдум в града. Но за търновци този заем се оказал допълнителна тежест. Градът имал стари дългове, а отделно оставали доста пари за погасяване на прословутия сватбен заем за Фердинанд. Стамболовистите одобрявали новия заем, но червената опозиция, възползвайки се от тежкото следвоенно положение, провела събрание и митинг срещу заема. Имало и такъв неин аргумент: не бивало да се дават пари на „умиращата буржоазия“. Радикалите подкрепили червените. Объркани, търновци гласували с „Не“ на този референдум. По-късно повечето хора осъзнали, че са сгрешили, но било вече късно.
Много тежко Алексито преживял обвинението, че „превишава властта си“, за което бил даден под съд. Заради половин кофа пясък Ал. Попов допуснал сам да опетни името си. Обвинението срещу него било, че ползва безплатна услуга.
*Подробностите са от справката в Държавен архив - В. Търново (ф. 29 к, оп. 1, а.е. 86). В началото на м. септември 1920 г., когато кметът Попов е в отпуск, на заседание на Общинския съвет помощник-кметът Св. Церовски съобщава, че кметът е ползвал служителите колари на Общината за лични цели. Съветникът Сотир Бранков предлага и се приема да се направи проверка по случая. На следващия месец в присъствието на завърналия се кмет се докладва резултатът от проверката. Самият кмет дава следните обяснения пред съветниците: признава, че накарал коларите, връщайки се в Общината след изхвърляне на боклука, да минат и оставят в къщата му две газени тенекии пясък. Той признава още, че е взел останалите след ремонта на Фичевото сокалче камъни, но твърди, че е платил на работилите в къщата му хора и настоява да се направи проверка.
След разисквания по случая се решава препис от протокола да се изпрати на окръжния управител, кметът да се оттегли от поста си до решението на съда и да си „вземе акт от случая“ (днес казваме „бележка“).
В началото на декември окръжният управител уведомява Общината, че търновският кмет е даден на Окръжния съд.
От всички обвинения останало само това за пясъка. Съдът счел случая за маловажен. И Апелативният съд в Русе оправдал Ал. Попов.
Негодуванието срещу Ал. Попов се подсилвало и от големите глоби, които Общината налагала, а потърпевшите често били принуждавани да обжалват пред съда. Освен това по негово време бил закрит публичният дом Бардак хан на ул. „Опълченска“, срещу което негодували хотелиерите.
До окончателното произнасяне на съда Ал. Попов бил съветник. През това време изпълняващ длъжността кмет бил радикалът Стефан Куманов.
Родом от Еленския край, Ст. Куманов бил много авторитетен занаятчия, председател на Търновския еснафски съюз, член на Варненската търговско-занаятчийска камара.(3)
Завърнал се на кметския стол, Ал. Попов решил да нанесе противоудар. Той прегледал данъчните книжа и установил, че негови политически противници имат укрити доходи. Но сломен, най-вече психически, този иначе борбен човек не издържал и подал оставка. През 1924 г. починал на около 55 години.
БЕЛЕЖКИ
1. Конституционният блок бил основан през пролетта на 1922 г. от буржоазните партии, но без стамболовистите. Последните се обединили през 1920 г. На сказките си Атанас Буров обичал да казва, че бившите народняци (след това обединисти) били гръбнакът на Блока. Хората на Блока били наричани блокари.
2. Гербът на Търново има дълга история. Любопитното е, че Иван Вазов по време на посещение в града изказал мнението си за герб на старопрестолния град. Това станало в кафене „Борис“, известно още като кафенето на Мерджана. Пред търновската интелигенция Вазов заявил, че „разкрачен лъв“, какъвто видял в някои стенописи на средновековните църкви, може да бъде герб на Търново. Допълнил, че две звезди, символизиращи Източното и Западното царство, трябва да се изобразят.
Още преди Европейската война учителят по рисуване Димитър Багрилов (1868-1940) изработил проект за герб на Търново с девиз: „Твърдост, бодрост, вярност, постоянство“, но изпълнението се осъществило чак при кметуването на Димитър Раев, във връзка с 50-годишнината от освобождението на България от турско робство.
3. Синът му Тодор Куманов, също занаятчия обущар, бил помощник-кмет след Девети септември 1944 г. Той нямал обаче авторитета на баща си, особено след като със съдействието на ОФ издействал да го назначат за началник на „Социални грижи“, без да има необходимия ценз. Той показал на баща ми тетрадки, в които описал стари занаяти, които казал, че ще предаде на Окръжния музей на Търново.
Из книгата "ТЪРНОВСКИ КМЕТОВЕ" (1919-1945)
Няма коментари:
Публикуване на коментар