Съобщения за археологически находки и стари ръкописи от Славейков

Славейков рано схванал значението на старовремски предмети и ръкописи. В 1852 г. той писал на Н. X. Палаузова, че имал между друго, "и няколко древности и намервани монети". Заедно с това той издирвал и стари ръкописи. Нов тласък за събиране такива му дало списанието "Блъгарски книжици", което вече в първата си годишнина (1858 г.) обнародвало доста извлечения из стари ръкописи. Така, в книжките (I и II) за април С. H. Палаузов напечатал на български издадените си по-рано на руски бележки за Синодика на Борила наедно с доста голям откъслек от него, в който се говори за признаването на Българското патриаршество от източните църкви при Асеня ІІ; в книжката за август излязъл съкратен превод от Теофилактовото житие на тивериополските мъченици под заглавие "Нов источник за блъгарската история от IX в." от Н. В. С.; в кн. 1-10 се явил превод на Теофилактовото "Житіе и исповеданіе и за някои чудеса повествованіе... Климента Архіепископа Болгарскаго" от А. П. З. и т.н. Славейков не можел да остане по-назад от другите и в това отношение. Още в кн. за 1858 г. на същото списание той напечатил в превод "Берат на Цариградскаго Гръцкаго Патріарха". При борбата, която водели вече с Цариградската патриаршия, за българите е било извънредно важно да знаят какви права предоставяло турското правителство на последната, а за това е стигало да се обнародва само един берат, защото даваните на патриарсите берати в последните векове са били еднообразни. Със своя превод Славейков запълнил една празнина в нашата историческа книжнина.  
В 1859 г. (кн. 8) и 1860 г. (кн. 1) той превел и обнародвал пак в "Блъгарски книжици", напечатаната от С. H. Палаузова на руски статия "Грамота Патриарха Калиста като нов извор за историята на Българската черква". С нея се допълняли сведенията на Синодика за българското патриаршество през време на второто ни царство. - Освен това, Славейков препечатал в "Блъгарски книжици" за 1859 г. из Кормчаята изписка от уводната ѝ статия, в която се обяснява, че най-напред българите, а след тях и сърбите се видели едно време принудени да си поставят свои патриарси, затова, защото гърците, поради своето голямо користолюбие ги ограбвали. Извлечението носи заглавие: "Долнето изложение изведено е от Книга Кормчія, печатанной в царствующем великом граде Москве во всем сходственно противу перваго вихода, начатаго при светейшем патріархе Iосифе а окончаннаго при светейшем патріархе Никоне I .
Наскоро след препечатването на казания откъслек от Кормчаята, Славейков обнародвал четири надписа под заглавие "Четири паметника". Първите три от тях произлизали от църквата "Св. Четиридесет мъченици", тогавашна джамия, и били преписани и за пръв път обнародвани от трявнеца Хр. Даскалов, медик, който под вид на чужденец доктор, след като изцерил жената на шейха на джамията-теке, от благодарност бил оставен от последния да прегледа старините в нея. Този е същият Даскалов, за когото се спомена по-горе, че бил отведен наедно с други трявненчета от П. Ненова в Букурещ на учение. Трите въпросни надписа били обнародвани от Даскалова в брошурата му "Открития в древней столице болгарской. Письмо к О. М. Бодянскому- X. Д. Даскалова". Поради тяхната голяма важност за нашата история, досетливият Славейков ги препечатал, без да съобщава где се пазят и от кого и как са били преписани, като обещал друг път да поговори за това, без да има намерение, разбира се, да изпълни обещанието си. Те са: 1) общоизвестният днес Омуртагов надпис за построяване нов аул при Дунава и гробница между него и стария; 2) още по-известния надпис от Асеня ІІ за Клокотнишката му победа над Тодора Епирски, и 3) недобре запазеният надгробен надпис, в който се говори за непозната сега по име племенница (анепсия) на царя Ив. Александра и който сега се пази в средневековния отдел на Народния археологически музей под № 407. Четвъртият от въпросните надписи е тъй нареченият Хотнишки, който се намира в манастира "Св. Троица" при Търново. Той е един от четирите еднакви надписи, поставени във времето на император Адрияна (136 г. сл. Хр.) за определение границата между Мизия и Тракия. Дали Славейков сам е преписал тоя латински надпис, или му го е доставил друг, не се знае. Пак в "Блъгарски книжици" за 1859 г. Славейков обнародвал описание на ръкописния сборник, намерен в с. Беляковец, който сега се пази в Софийската народна библиотека под № 309, под заглавие "Две български ръкописи". Отпосле този сборник доби голяма известност между славистите (Истрин, Лавров, Архангелски, Кулаковски, Сперански), особено поради многото апокрифни разкази в него. В нашата книжнина втори път го описа покойният проф. Б. Цонев. Славейков не се задоволил да покаже само заглавията на 42-те му статии и техните страници, а напечатал няколко легендарно-исторически късове, каквито са: статията за 72 1/2 народи, между които начело на православните са поставени българите; статията за родоначалниците на правоверните и неверните народи, и летопис, който захваща с родословна таблица на библейски патриарси и царе наедно с годините на царуването им, а след това изброява римските и византийските царе и свършва със сръбските крале. В летописа Седмият вселенски събор е означен като Шести, а за Седми се счита поместният събор при императрица Теодора. Понеже търсел в сборника главно исторически сведения за българите, а не намерил такива, Славейков писал с досада: "бе че каква беше тази черна българска орисница, която орисала да са не намери нищо цяло от сичко онуй, що може да послужи за прояснение на историята им. В описваният от нас ръкопис толкози други боклуци - коледници, трепетвици и разумници са опазили, а туй, което е най-любопитно и интересно, немилостиво изтребено." (с. 264).
В 1888 г. се появила в "Периодическо списание" статията "Един поглед към миналото", която останала недовършена. В нея Славейков излага историята на българския народ след падането му под турците. Събитията са докарани до половината на XVIII в. Тя е съставена главно по историята на Иречека, но са използувани още пътеписът на рицаря Бертрандрон де ла Брокиер и някои други съчинения. Към сведенията от тия съчинения, авторът е прибавил и предания за Михал-беевци в Одрин, Търново, Плевен и Бяла черква, които Михал-беевци той не туря в родствени връзки с малоазиатеца Кьосе Михал-бей, грък или караманлия, който рано приел исляма, а ги счита за потомци на някакъв друг Гази Михал бей, който бил, уж, българин, близък роднина на цар Ивана Шишмана." Колкото за Иван Шишмана и Гази Михал бея в Одрин, пише Славейков, ако не са син и баща, то са някои много близък род, доколкото може да се разбира по преданията и вакъфите им."
Пак в 1888 г. Славейков обнародвал в популярното списание "Библиотека Св. Климент" (Т. I, с. 25-36), историко-археологическа статия "Градът Охрид и Охридската архиепископия". В нея той дава най-напред географическо описание на охридските околности, а след това се спира на въпроса за името на града. Като споменува старите известия за него, той изказва мнение, че "Охрид" е славянско име, произлязло от "рид" (хрид). Подир това минува към въпроса дали може да се допусне, че този град е наследник на Юстиниана Прима. Въз основа на съображения, изказани от Хана, той отхвърля такова допущане, а като се води по Пуквиля, отхвърля и отъждествяването на Охрид с гр. Юстиниануполис и приема, че той трябва да се свърже със стария гр. Дисарита, сетнешния, Лихнида. Като минува към българския период на града, Славейков говори най-напред за племето бърсяци, а след това се спира върху въпроса где е било епископското седалище на св. Климента. Той сполучливо отхвърля мнението, че последното трябва да се търси в басейна на р. Струмица и че, уж, Велика, Велица или Белица има нещо общо с името "Беласица", и изказва увереност, че св. Климентовото седалище трябва да се търси в Охрид. Между друго, той използува обнародваните от В. Григоровича сведения за охридските църкви, манастири, икони и мощи. Като разглежда титлата "велички", Славейков допуща възможността тя да има връзка с имената Горна и Долна Белица, но остава решението на въпроса на бъдещите издирвания.
По всичко личи, че към края на живота си той вече бил надминал повечето наши учители по българска история и се занимавал с издирване на спорни исторически въпроси, които и до днес не са окончателно решени.
Из  "СЪЧИНЕНИЯ НА П. Р. СЛАВЕЙКОВ С ИСТОРИЧЕСКИ ХАРАКТЕР"- Юрдан Трифонов
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания