Лазаровден и Цветница в старо Търново

 Из книгата "Споменъ за Търново"- Катя Митова-Ганева

В спомените на великотърновки завинаги е останал оня неповторим момент, когато обличали красивите си лазарски костюми, отивали на брега на река Янтра и откъсвали зелени върбови клонки. С тях и с първите пролетни цветя увивали красиви венци и украсявали вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). Върбови клонки отнасяли във всяка църква на Търново, в която се освещавали и раздавали на Цветница. Лазарките се събирали в дома на една (в зависимост от махалата, в която живеели) и от там, пременени в традиционните носии, обикаляли къщите, пеели обредни лазарски песни, благославяли за здраве. Една от най-любимите им песни била:
Ой, Лазаре, Лазаре,
тука са ни казали,
че има мома и момък,
я момата годете,
я момъка женете,
доде е вино червено
и тая бистра ракия!
Радувай се, радувай!
Радувай се, домакине!
Колко шума по гората,
толко здраве на таз къща.
Чорбаджийска и болярска.

Особено щастливи в празничния ден били жителите на Асенова махала. Живеейки най-близо до реката, която постоянно била пред очите им и която и до днес е неразривно свързана с живота им, отдавали голямо значение на празника. Посрещали лазарките с голяма любов, изслушвали благословите им, а след това ги дарявали задължително с яйца, плодове и дребни подаръчета. Празникът носел пролетно настроение и се очаквал с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на целия град.

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в

Последователи