На 10 февруари 1879 г. е открито първото Народно събрание на България след Освобождението

Из Дневниците на Учредителното българско народно събрание в Търново, 1879 г. - Милкана Бошнакова

Учредителното българско народно събрание е открито тържествено на 10 февруари 1879 г. от императорския руски комисар в страната княз Ал. Дондуков- Корсаков в сградата на бившия турски конак в Търново, дело на прочутия майстор Кольо Фичето, в присъствието на представители на всички държави, подписали Берлинския договор и много гости. Важното в речта на Дондуков е свободата на действие, която се предоставя на българските депутати в тяхната работа: С пълна свобода и независимост на отделните мнения и общи прения да се изкаже всеки от Вас съвестно и с убеждение като имате на ум, че във Вашите ръце е щастието, благоденствието и бъдещата съдба на отечеството, което е извикано към нов политически живот.
Още на първите заседания Учредителното събрание избира своя 15-членна комисия, която има задача да прегледа руския проект и да изработи нов документ за основните начала, върху които трябва да е изградена българската конституция. Председател на комисията е Константин Поменов, сред членовете са М. Балабанов, Д. Греков, Т. Икономов и др. На 21 март 1879 г., на 12-тото заседание на събранието, комисията представя своя доклад, изработен в съответствие на декларацията на човешките права, прогласена от Френската революция. В него се подчертава: Най-главното начало на една Конституция е началото на свободата. Свобода на действувание, говорение и мисление са начала, които като вродени человеку, трябва да се почитат от всяка Конституция. Окончателните поправки в текста на Конституцията се обсъждат на 14 април 1879 г., на 26-тото предпоследно заседание. След приключването председателят на Учредителното народно събрание митрополит Антим Видински, първият български Екзарх, се обръща към депутатите със запомнящите се думи: Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа...
Търновската конституция е гласувана и подписана на 16 април 1879 г. от депутатите на Учредителното събрание. По всеобщо признание тя е една от най-демократичните и модерни конституции на своето време. Първите български народни избраници създават документ, в който под върховенството на закона се утвръждават демократичните ценности на нашия народ и на съвременния им свят. Трудното им, но успешно дело заслужава дълговечна национална признателност.

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ