Безспорното първите открили ни истината за ранното християнство по българските земи са: Паисий Хилендарски, архимандрит Кирил Рилски, д-р Ганчо Ценов. Опирайки се на изворите и истинската история на Българската Църква става ясно, че българите са покръстени още от апостолско време. Така изначално Българската Илирийска църква е била апостолска, автокефална и сама си е избирала епископите и патриарсите. Така наречените "покръствания" при цар Михаил/Борис/, а и преди, при първия покръстител- Тервел, не са нищо друго освен преминаване към Римската или Византийската църква. Първоначалните църковни организации по нашите земи са образувани от коренното население тук траки и илири, които безспорно са част от българския народ, като ген, като кръв, култура, древна история и като дух. Има два важни извода: първо, че българи и траки са един и същ народ, разделен на два клона - трако-кимерийци и трако-илири. Вторият е, че с прехвърлянето на древните българи отсам Дунава (още в 3-4 в.), те се сливат със своите родственици траките и образуват един народ с тесни кръвни връзки.
Ето какво пише по този въпрос Паисий Хилендарски (1762 г.): "И от всички славянски народи най-славни са били българите: първо те нарекли владетелите си царе, първо те имали патриарх, първо те се покръстили, най-много земя те завладели. От всички славянски народи те били най-силни и честни, и първите славянски светии просияли от българския род и език, както по ред написах за всичко това в тази история. И за това българите имат свидетелство от много истории, че е истина всичко за българите както и поменах".
Още след първия "вселенски събор" древната Илирийската църква е обявена за арианска и се преследва и унищожава систематично... Има ясни доказателства, че над 600 раннохристиянски църкви на Балканския полуостров и най-вече в България целенасочено са били разрушени почти до основи в периода 4-6 в. На някои от тези църкви обаче подовите мозайки са оцелели и това дава възможност на сегашните необременени изследователи да ги проучат внимателно като датировка, символика, начин на строеж, художествена школа, особенности на олтара и др.
На павликяните се дават различни названия и се залепват всевъзможни етикети, с които се цели да се покаже, че те нямат нищо общо с християнството и водят началото си от някакви източни езически учения. Самите павликяни, обаче не само твърдят, че са последователи на Христовото учение, но и че техните учители са получили това учение непосредствено от апостолите, на първо място от апостол Павел. Независимо от названието, което им дава православната църква, като ги нарича манихеи, фундагиагити, маркионити или масалиани, а по-късно и богомили, те считат себе си за християни/ариани/. В този смисъл и най-многочисленото християнско/арианско/ общество извън православната църква възприема названието павликяни. Заслужава внимателно да бъде проучена книжнината и паметниците на обявените за еретици ариани, павликяни, богомили, защото там са запазени неща от най-ранното християнство. По-късната намеса на масони, розенкройцери и дъновисти маскира някои неща и това затруднява доста изследванията и анализа на текстовете. Проблемът е, че достъпът до тази ценна литература е силно ограничен и засега тя е недостъпна за учените и изследователите.
Трябва да се отбележи и факта, че навсякъде, където се появяват помаци или католици, е имало павликянски и богомилски общини - Пловдив, Родопите, Западна Македония и Косово и т. н. Освен това в Македония българомохамеданите са наричани торбеши. Така са наричали богомилите заради характерната торба, която носели на гърба си. Затова, че богомилите са приели исляма, пишат и други изследователи. Арабистът Киряк Цонев за паралелите между богомилството и исляма казва: "В Босна съществуват гробове на богомили с кръстове. В моите проучвания стигнах до извода, че богомилите много по-лесно са приели исляма, отколкото православното християнство.
- На каква база почива тезата ви?
Още след първия "вселенски събор" древната Илирийската църква е обявена за арианска и се преследва и унищожава систематично... Има ясни доказателства, че над 600 раннохристиянски църкви на Балканския полуостров и най-вече в България целенасочено са били разрушени почти до основи в периода 4-6 в. На някои от тези църкви обаче подовите мозайки са оцелели и това дава възможност на сегашните необременени изследователи да ги проучат внимателно като датировка, символика, начин на строеж, художествена школа, особенности на олтара и др.
На павликяните се дават различни названия и се залепват всевъзможни етикети, с които се цели да се покаже, че те нямат нищо общо с християнството и водят началото си от някакви източни езически учения. Самите павликяни, обаче не само твърдят, че са последователи на Христовото учение, но и че техните учители са получили това учение непосредствено от апостолите, на първо място от апостол Павел. Независимо от названието, което им дава православната църква, като ги нарича манихеи, фундагиагити, маркионити или масалиани, а по-късно и богомили, те считат себе си за християни/ариани/. В този смисъл и най-многочисленото християнско/арианско/ общество извън православната църква възприема названието павликяни. Заслужава внимателно да бъде проучена книжнината и паметниците на обявените за еретици ариани, павликяни, богомили, защото там са запазени неща от най-ранното християнство. По-късната намеса на масони, розенкройцери и дъновисти маскира някои неща и това затруднява доста изследванията и анализа на текстовете. Проблемът е, че достъпът до тази ценна литература е силно ограничен и засега тя е недостъпна за учените и изследователите.
Трябва да се отбележи и факта, че навсякъде, където се появяват помаци или католици, е имало павликянски и богомилски общини - Пловдив, Родопите, Западна Македония и Косово и т. н. Освен това в Македония българомохамеданите са наричани торбеши. Така са наричали богомилите заради характерната торба, която носели на гърба си. Затова, че богомилите са приели исляма, пишат и други изследователи. Арабистът Киряк Цонев за паралелите между богомилството и исляма казва: "В Босна съществуват гробове на богомили с кръстове. В моите проучвания стигнах до извода, че богомилите много по-лесно са приели исляма, отколкото православното християнство.
- На каква база почива тезата ви?
- На тази, че между исляма и богомилството има и доста общи неща. Богомилите отричат иконите. В исляма икони няма. Богомилите дават предимство на покорството, а така е и в исляма. Богомилите са за мира, което е и в основата на исляма. Самата дума „ислям" включва у себе си понятието "мир". Затова за тях е било много по-лесно да го приемат и да го пренесат в Босна и в районите около нея." В статия на списание- тема за българите в Косово и Албания четем:
Потомци на богомили
"Из Кукъска Гора мой гид е известният историк, график и резбар Назиф Докле. Той смята, че нашенци са торбеши, потомци на прогонените богомили, намерили убежище из високите планини в Косово, Македония и Северно Косово. Богомилите отричали кръщението с вода, проповядвали пряка връзка между човека и Бога, без посредничество и икони. Богомилите отхвърляли символа на кръста, преклонението пред иконите и християнската йерархия. Назиф Докле казва, че богомилите са приели исляма заради общите неща в религиите. Ислямът няма икони, храмовете му са прости и служат само за молитва. Богомилите са били прогонени, прокълнати от църквата, отдалечени от православната църква и те видели в исляма упование. В богомилството има дуализъм - присъстват доброто и злото. Жените в Гора се борят срещу силите на Сотона (Сатаната), опасен много за трудните жени и децата, Гробник (духа), Вампира, Шейтана (дявола), джин, Джебраил."
Потомци на богомили
"Из Кукъска Гора мой гид е известният историк, график и резбар Назиф Докле. Той смята, че нашенци са торбеши, потомци на прогонените богомили, намерили убежище из високите планини в Косово, Македония и Северно Косово. Богомилите отричали кръщението с вода, проповядвали пряка връзка между човека и Бога, без посредничество и икони. Богомилите отхвърляли символа на кръста, преклонението пред иконите и християнската йерархия. Назиф Докле казва, че богомилите са приели исляма заради общите неща в религиите. Ислямът няма икони, храмовете му са прости и служат само за молитва. Богомилите са били прогонени, прокълнати от църквата, отдалечени от православната църква и те видели в исляма упование. В богомилството има дуализъм - присъстват доброто и злото. Жените в Гора се борят срещу силите на Сотона (Сатаната), опасен много за трудните жени и децата, Гробник (духа), Вампира, Шейтана (дявола), джин, Джебраил."
На Балканите въпреки всичко остават села на павликяни, които не се потурчват и запазват особената си вяра чак докъм средата на XIX в. Към тях особено активно е насочена католическата пропаганда. Любен Каравелов свидетелства, че "вече съвсем са се окатоличиле" едва по негово време. Йордан Иванов в етнографската си работа събира много павликянски приказки, които са си живо фолклорно наследство в началото на ХХ в.
Торбешите също се свързват с богомилите и казват следното: “Наследниците на цар Самуил не са в Преспа. Ние, торбешите, сме наследници на цар Самуил. Самуил е торбешки цар! Началото на богомилството е в югозападната част на Македония – Велес, Прилеп, Битоля, Охрид, Девол, Дебър и нататък. Огромен брой от войските на Самуил са богомили. Ослепените войници на Самуил са избягали към Охрид, долината на река Дрин, Девол, Призрен към Рашка. Има топоним Торбешки мост между Македония, Албания и Косово. После богомилите бягат към Босна, където намират убежище. Названията в топонимията имат връзка с богомилите, защото има дуализъм – Бяла вода, Черна вода, Бели Дрин, Църни Дрин, Бяло море (в Македония се нарича Егейско море), Черно море. Край Вевчани има Черен камен и Бел камен, на черния път за Вевчани има торбешки мост. Дори старото название на Охрид е богомилско – Ахрида, което идва от ахряни.”
Торбешите също се свързват с богомилите и казват следното: “Наследниците на цар Самуил не са в Преспа. Ние, торбешите, сме наследници на цар Самуил. Самуил е торбешки цар! Началото на богомилството е в югозападната част на Македония – Велес, Прилеп, Битоля, Охрид, Девол, Дебър и нататък. Огромен брой от войските на Самуил са богомили. Ослепените войници на Самуил са избягали към Охрид, долината на река Дрин, Девол, Призрен към Рашка. Има топоним Торбешки мост между Македония, Албания и Косово. После богомилите бягат към Босна, където намират убежище. Названията в топонимията имат връзка с богомилите, защото има дуализъм – Бяла вода, Черна вода, Бели Дрин, Църни Дрин, Бяло море (в Македония се нарича Егейско море), Черно море. Край Вевчани има Черен камен и Бел камен, на черния път за Вевчани има торбешки мост. Дори старото название на Охрид е богомилско – Ахрида, което идва от ахряни.”
Знае се, че Ахрида/Ахридос е било старото (средновековното) наименование на Родопите, много преди исляма, арабите или турците да имат общо с Европа и Балканите. Наименованието е по-точно на Източните Родопи поради особеността на релефа там, като се пренася в последствие на цялата планина. Ахрида е дума със старобългарски произход, произлиза от старобългарската дума хрид, означаваща рид, скала, хълм, планина. С това наименование "Ахрида" е бил известен и град Охрид в Македония. В старобългарския език има редица особености, една от тях това е звучната и беззвучна (диханна) "Х" (тази особеност е запазена в чешкия и словашкия език). Ахрида се произнася с беззвучна- диханна "х". В някои средновековни гръцки източници името Αχρίδα се споменава наравно с името Ροδόπη. Ахряни пък е название на българите мюсюлмани в Родопите (Смолянско, Маданско и др.) и в Беломорска Тракия. Точно това ме накара да се замисля, че наистина ахряните /помаците/ и торбешите в Македония са свързани със старото българско население, обитаващо долната българска земя /Охридската/ и Родопа планина. По пътя на логиката свързах ахряните с аряните /арианите/. Изводът е, че повечето светлооки и светлокоси „българо-мохамедани” - АХРЯНИ, са – АРИЯНИТЕ, и потомци на богомилите, а диалектът им е близък до архаичния старобългарски език. Купих си и книгата "Ахряне" на Атанас Примовски /Тасо Примо/, автентични родопски разкази, за които самите родопски помаци казват, че са откраднати от Николай Хайтов. Уникалният родопски учител и фолклорист Атанас Примовски е описал по невероятен начин техния живот, традиции, обичаи. Наследете се на техния архаичен диалект в сканираната от мен книга-
Появата на арианското учение води до значително разделение в християнския свят в началото на четвърти век. Въпросът за същността на Христос, породен от тези спорове води до свикването на Никейския събор в 325 г. от император Константин. Резултатът от него е категоричното осъждане на това учение като ерес и изгнанието на Арий.
Тази доктрина е осъдена окончателно от Втория вселенски събор в Цариград през 381 г. Дотогава (след смъртта на Константин Велики) арианството е било официалното учение на църквата, тъй като след първото му осъждане като ерес през 325 г., следващите два събора го реабилитират напълно. Ариани били и самите римски императори преди император Теодосий, който не им бил привърженик. Чак свиканият от него събор през 381 г. осъжда под негово давление арианството. Въпреки това, арианскато учение остава държавно изповедание в готските кралства, а също се запазва и сред някои други племена.
Източници: http://doktora757.blog.bg, https://www.pomak.eu
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар