Когато
за първи път срещнах името на д-р Ганчо Ценов (някъде из трудовете на
проф. Бешевлиев), ми направи впечатление, че ставаше въпрос за
единствения български учен, който твърдял за българите, че имат
"тракийски" произход. Разпитах мои познати историци и археолози, дали
знаят нещо за този български историк. От тях не можах да изкопча
абсолютно никаква информация. Започнах
да търся книгите на Ценов. Повечето открих много трудно. Оказа се, че в
Народната Библиотека "Св. Св. Кирил и Методи", на мястото на неговите
изследвания са поставени рецензии на други учени върху трудовете му.
Най-интересните му книги намерих в частни библиотечни сбирки на мои
познати и приятели. Когато се запознах с изследванията на професора,
осъзнах, че Ганчо Ценов е заслужено инкриминиран от "историците".
Неговите трудове бяха толкова Български, че нито един академичен "учен"
не би допуснал този човек в университетските висши среди. Както е и
станало. Опитите на Ганчо Ценов да защити докторат в Университета и да
учи Българската Младеж на Българска История са ударили на камък.
Научната си титла (доктор по история) Ганчо Ценов е получил в Берлинския
университет.
В своите научни дирения д-р Ценов допуска и не малко грешки. Но пътят към истината е труден и неравен за всеки изследовател, още повече за този, който сам с много труд се бори срещу клишетата в науката.
Ще ви представя част от послеслова на Ганчо Ценов към книгата му "Кроватова България и покръстването на Българите", издадена в 1937 година.
Глава II, Наука и политика. Двете обществени течения в България.
Турската и гръцката тирании бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешка култура, но българизма му те не можаха да изкоренят. Под съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се повикаха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла. Херодот разправя за нашите прадеди кимериите или скитите следното: Веднъж персите ги нападнали. Те се събрали на съвет да решат, какво да правят. По-имотните казали, че трябва непременно да се защитават, та ако и всички би погинали. "Ако избягаме от тук , къде можем да идем и каква ще бъде нашата съдба" казали те. Другата партия била на мнение да не се бият, а да бягат. И понеже била по-многобройна и по-силна, тя се нахвърлила върху оние, които искали да се бият и ги избила. Тогава нахлули персите и безпрепятствено заели кимерийската земя. Избягалите отишли да си търсят прехрана у други народи. Херодот ги нарича "доулои" т.е. слуги , роби , което латинците отсетне нарекоха склавени (слуги, роби), а по-новите писатели ги нарекоха славени.
След освобождението българският народ се разделил на два дяла. Единият дял, който се наричаше славянофили, бе на мнение, че България трябва да се постави под протектората на Русия , защото тя сама не могла да се управлява. Другата партия, която се наричаше патриоти, беше за една самостоятелна България. Ожесточените борби между тези две партии пълнят историята на България от освобождението до световната война. Русофилите се засилиха от разните модерни течения , като комунисти, социалисти и други исти, които за народност и отечество лула тютюн не даваха. Отечестволюбието се счете за порок , за назадничавост. Тежко тому, комуто излезеше дума, че е патриот. Когато в 1907 година аз издадох моята книга "Праотечеството на Българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тях, аз бидох обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички, които ме критикуваха, критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите са били и храбри и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви... Моят шовинизъм, като доказвал, че Тракия и Македония са стари български земи, заплашвал от една страна Русия, която аспирираше за Южна Тракия, като хинтерланд на Дарданелите, а от друга страна - панонските славяни , които аспирираха за Солун.
В книгата си "Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят" Д-р Ганчо Ценов казва: "От Възраждането до днес се водят препирни по народността на българите, без обаче да се е дошло до окончателно разбиране. Причините за това са двояки: теоретични и политически. От една страна, има трудност за разрешаване на проблемата, а от друга - политиканствуване в историята. Към това се присъедини и наивността, и незаинтересоваността на българското общество, за което е безразлично каква българска история учат децата му в училище: работата за него е, само да се каже, че се е учило българска история. Мнозина даже я считат за ненужна тежест в училищната програма, защото не донасяла никаква полза: нейното учене и знание не давало хляб на знаещия я. Не е тук мястото да влизаме в теоретични разсъждения върху значението на историята за един народ. За да могат обаче четците ми да си съставят що-годе понятие за значението на историята за един народ, ще посоча само два практически примера. В Щаба на Германската етапна инспекция, в която служех през време на Голямата война, се запознах с главния равин в германската армия. Веднаж го запитах какво значи думата равин. „Учител”, ми отговори той и ми обърна вниманието на Новия завет, гдето Христос бива назоваван равин, учителю. Макар че знаех това от училището, все пак ми направи това обяснение впечатление, защото считах еврейския равин за еврейски свещеник, та го запитах: „Е, каква е Вашата религия тогава?” „Ние нямаме религия - ми отговори той. - Нашата религия е нашата история.”. И това е тъй, си помислих аз, защото Старият завет не е нищо друго, освен еврейска история. Евреите прочее, които са пръснати по целия свят, които са изгубили отечеството си и езика си, се държат като народ против ударите на целия свят само въз основа на историята си. Друг пример ни дават българите. Българите, които имаха своя държава и своя църква, а най-главно - свое писмо, което ще рече и своя литература и култура, които бяха запазили езика си и земята си, след като бяха покорени от друг народ, забравиха историята си и вследствие на това, забравиха също, че са имали и своя държава, че са били политически народ, та се считаха за роби, рая, които били създадени от провидението да слугуват на други народи. От тези два примера се вижда, че не земята, не богатството, не езикът даже, но историята прави от известна група хора народ и че без история няма народ. Прочее има история, има народ; няма история, няма народ. Това нашето общество не проумяваше. Думите: „О, неразумни юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин?”, които Паисий отправяше към своите сънародници, се споменават в училището само като куриоз, като романтично увлечение, а не да се извлече от тях поука, че народ, който няма истинска история, не може да се задържи като политическа единица. Тази истина ме накара да посветя живота си и състоянието си за уяснение на питането, що са българи и какво е тяхното минало, но тук се сблъсках с един манталитет от времето преди Паисия. След като се позанимах с това питане, аз установих, че тук се борят две противни тези. Защитниците на едната теза излизат от предположението, че нашите прадеди са били способни за културен живот, а на другата, от гледището, че нямат добродетелите за самостоятелно управляване. До Паисия българите не знаеха, че са имали своя самостоятелна политическа държава, считаха се за роби и затова си мислеха, че те не са способни за самостоятелен политически живот. Паисий им откри, че и те са имали своя държава със свои царе и патриарси; всели им по тоя начин самоуверение и тъй предизвика възраждането на българския народ. След Паисия започнаха да се занимават и други хора с българската история. Те обаче погледнаха другояче на българското минало. Според тези учени, и прадедите на днешните българи са били роби, защото тяхната държава е била основана от някакъв си чужд народ; без тоя народ те щяха да си останат византийски роби. И за да подсладят на българите тая си идея, те казаха, че турци са били ония, които основаха българската държава. Живял българинът столетия под турско робство, той се почувствува поласкан от това „откритие”, защото считаше всеки турчин за благородник и си помисли, че поради това той е нещо по-добро, отколкото другите славяни. Но и в културно отношение прадедите на днешните българи не са се отличавали от днешните. В християнство те били въведени от гърците; писмото им изнамерили гърците Кирил и Методий, които им превели и светото Писание. Без гърците българите биха си останали и до днес безкултурни диваци. Положението им прочее и в старо време не се е отличавало много от това, в което се намираха сега (в турско време). Логическият извод от всичко това е, че българите напусто се стремят за духовна и политическа свобода, защото такава и в старо време не са имали и защото то противоречи на културното им предразположение. Това е основната разлика между Паисия и основателите на днешната българска история.
„Не земята, не богатството, не езикът даже, но историята прави от известна група хора народ и без история няма народ. Прочее има история, има народ; няма история, няма народ.” Д-р Ганчо Ценов
Прочетете още: Защо се разпокъса българското племе
Списък на книгите, писани от Ганчо Ценов:
1. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Ebering, Berlin, 1900. Reprint:Kraus, Waduz, 1965
2. Праотечеството и праезикът на българите. - 1907 г.
3. Българите са по-стари заселници на Тракия и Македония от славяните. - 1908 г. Чететете онлайн
4. Критически разбор на българите. - 1910 г.
5. Произход на българите и начало на българската държава и българската църква. - 1910 г. Четете онлайн
В своите научни дирения д-р Ценов допуска и не малко грешки. Но пътят към истината е труден и неравен за всеки изследовател, още повече за този, който сам с много труд се бори срещу клишетата в науката.
Ще ви представя част от послеслова на Ганчо Ценов към книгата му "Кроватова България и покръстването на Българите", издадена в 1937 година.
Глава II, Наука и политика. Двете обществени течения в България.
Турската и гръцката тирании бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешка култура, но българизма му те не можаха да изкоренят. Под съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се повикаха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла. Херодот разправя за нашите прадеди кимериите или скитите следното: Веднъж персите ги нападнали. Те се събрали на съвет да решат, какво да правят. По-имотните казали, че трябва непременно да се защитават, та ако и всички би погинали. "Ако избягаме от тук , къде можем да идем и каква ще бъде нашата съдба" казали те. Другата партия била на мнение да не се бият, а да бягат. И понеже била по-многобройна и по-силна, тя се нахвърлила върху оние, които искали да се бият и ги избила. Тогава нахлули персите и безпрепятствено заели кимерийската земя. Избягалите отишли да си търсят прехрана у други народи. Херодот ги нарича "доулои" т.е. слуги , роби , което латинците отсетне нарекоха склавени (слуги, роби), а по-новите писатели ги нарекоха славени.
След освобождението българският народ се разделил на два дяла. Единият дял, който се наричаше славянофили, бе на мнение, че България трябва да се постави под протектората на Русия , защото тя сама не могла да се управлява. Другата партия, която се наричаше патриоти, беше за една самостоятелна България. Ожесточените борби между тези две партии пълнят историята на България от освобождението до световната война. Русофилите се засилиха от разните модерни течения , като комунисти, социалисти и други исти, които за народност и отечество лула тютюн не даваха. Отечестволюбието се счете за порок , за назадничавост. Тежко тому, комуто излезеше дума, че е патриот. Когато в 1907 година аз издадох моята книга "Праотечеството на Българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тях, аз бидох обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички, които ме критикуваха, критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите са били и храбри и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви... Моят шовинизъм, като доказвал, че Тракия и Македония са стари български земи, заплашвал от една страна Русия, която аспирираше за Южна Тракия, като хинтерланд на Дарданелите, а от друга страна - панонските славяни , които аспирираха за Солун.
В книгата си "Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят" Д-р Ганчо Ценов казва: "От Възраждането до днес се водят препирни по народността на българите, без обаче да се е дошло до окончателно разбиране. Причините за това са двояки: теоретични и политически. От една страна, има трудност за разрешаване на проблемата, а от друга - политиканствуване в историята. Към това се присъедини и наивността, и незаинтересоваността на българското общество, за което е безразлично каква българска история учат децата му в училище: работата за него е, само да се каже, че се е учило българска история. Мнозина даже я считат за ненужна тежест в училищната програма, защото не донасяла никаква полза: нейното учене и знание не давало хляб на знаещия я. Не е тук мястото да влизаме в теоретични разсъждения върху значението на историята за един народ. За да могат обаче четците ми да си съставят що-годе понятие за значението на историята за един народ, ще посоча само два практически примера. В Щаба на Германската етапна инспекция, в която служех през време на Голямата война, се запознах с главния равин в германската армия. Веднаж го запитах какво значи думата равин. „Учител”, ми отговори той и ми обърна вниманието на Новия завет, гдето Христос бива назоваван равин, учителю. Макар че знаех това от училището, все пак ми направи това обяснение впечатление, защото считах еврейския равин за еврейски свещеник, та го запитах: „Е, каква е Вашата религия тогава?” „Ние нямаме религия - ми отговори той. - Нашата религия е нашата история.”. И това е тъй, си помислих аз, защото Старият завет не е нищо друго, освен еврейска история. Евреите прочее, които са пръснати по целия свят, които са изгубили отечеството си и езика си, се държат като народ против ударите на целия свят само въз основа на историята си. Друг пример ни дават българите. Българите, които имаха своя държава и своя църква, а най-главно - свое писмо, което ще рече и своя литература и култура, които бяха запазили езика си и земята си, след като бяха покорени от друг народ, забравиха историята си и вследствие на това, забравиха също, че са имали и своя държава, че са били политически народ, та се считаха за роби, рая, които били създадени от провидението да слугуват на други народи. От тези два примера се вижда, че не земята, не богатството, не езикът даже, но историята прави от известна група хора народ и че без история няма народ. Прочее има история, има народ; няма история, няма народ. Това нашето общество не проумяваше. Думите: „О, неразумни юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин?”, които Паисий отправяше към своите сънародници, се споменават в училището само като куриоз, като романтично увлечение, а не да се извлече от тях поука, че народ, който няма истинска история, не може да се задържи като политическа единица. Тази истина ме накара да посветя живота си и състоянието си за уяснение на питането, що са българи и какво е тяхното минало, но тук се сблъсках с един манталитет от времето преди Паисия. След като се позанимах с това питане, аз установих, че тук се борят две противни тези. Защитниците на едната теза излизат от предположението, че нашите прадеди са били способни за културен живот, а на другата, от гледището, че нямат добродетелите за самостоятелно управляване. До Паисия българите не знаеха, че са имали своя самостоятелна политическа държава, считаха се за роби и затова си мислеха, че те не са способни за самостоятелен политически живот. Паисий им откри, че и те са имали своя държава със свои царе и патриарси; всели им по тоя начин самоуверение и тъй предизвика възраждането на българския народ. След Паисия започнаха да се занимават и други хора с българската история. Те обаче погледнаха другояче на българското минало. Според тези учени, и прадедите на днешните българи са били роби, защото тяхната държава е била основана от някакъв си чужд народ; без тоя народ те щяха да си останат византийски роби. И за да подсладят на българите тая си идея, те казаха, че турци са били ония, които основаха българската държава. Живял българинът столетия под турско робство, той се почувствува поласкан от това „откритие”, защото считаше всеки турчин за благородник и си помисли, че поради това той е нещо по-добро, отколкото другите славяни. Но и в културно отношение прадедите на днешните българи не са се отличавали от днешните. В християнство те били въведени от гърците; писмото им изнамерили гърците Кирил и Методий, които им превели и светото Писание. Без гърците българите биха си останали и до днес безкултурни диваци. Положението им прочее и в старо време не се е отличавало много от това, в което се намираха сега (в турско време). Логическият извод от всичко това е, че българите напусто се стремят за духовна и политическа свобода, защото такава и в старо време не са имали и защото то противоречи на културното им предразположение. Това е основната разлика между Паисия и основателите на днешната българска история.
„Не земята, не богатството, не езикът даже, но историята прави от известна група хора народ и без история няма народ. Прочее има история, има народ; няма история, няма народ.” Д-р Ганчо Ценов
Прочетете още: Защо се разпокъса българското племе
Списък на книгите, писани от Ганчо Ценов:
1. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Ebering, Berlin, 1900. Reprint:Kraus, Waduz, 1965
2. Праотечеството и праезикът на българите. - 1907 г.
3. Българите са по-стари заселници на Тракия и Македония от славяните. - 1908 г. Чететете онлайн
4. Критически разбор на българите. - 1910 г.
5. Произход на българите и начало на българската държава и българската църква. - 1910 г. Четете онлайн
6. Първите религиозни борби в България. - 1912 г.
7. Покръстването на българите - обяснение. - 1914 г. Четете онлайн
8. Хиляда години ли от смъртта на Св. Климента? - 1915 г. Четете онлайн
9. Кой е Климент Охридски? - 1915 г.
10. Произход на хуните. - 1915 г.
11. Русия и завоевателните стремежи на сърбите. - 1915 г.
12. Goten oder Bulgaren. Leipzig, Dyk, 1915
13. Geschichte der Bulgaren. Steiwetz, Berlin, 1917
14. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven. - 1930 g.
15. Geschichte der Bulgaren und der anderen Subslaven. - 1935 g.
16. Препирните по народността на българите - в що се състоят и защо се водят. - 1936 г.
17. Кроватова България и покръстването на българите. - 1937 г. Четете онлайн
18. Прокоповите хуни и Теофановите българи. - 1938 г. Четете онлайн
19. Народността на старите македонци. - 1938 г. Четете онлайн
20. Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство. - 1940 г.
21. (статия) Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните. сп.Преглед, 1907 г.
22. (статия) Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien. "Minerva" (WdeG), Berlin, 6 Sept., 1924.
Източник: https://web.archive.org/web/20080411105403/http://ziezi.net/online.html
7. Покръстването на българите - обяснение. - 1914 г. Четете онлайн
8. Хиляда години ли от смъртта на Св. Климента? - 1915 г. Четете онлайн
9. Кой е Климент Охридски? - 1915 г.
10. Произход на хуните. - 1915 г.
11. Русия и завоевателните стремежи на сърбите. - 1915 г.
12. Goten oder Bulgaren. Leipzig, Dyk, 1915
13. Geschichte der Bulgaren. Steiwetz, Berlin, 1917
14. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven. - 1930 g.
15. Geschichte der Bulgaren und der anderen Subslaven. - 1935 g.
16. Препирните по народността на българите - в що се състоят и защо се водят. - 1936 г.
17. Кроватова България и покръстването на българите. - 1937 г. Четете онлайн
18. Прокоповите хуни и Теофановите българи. - 1938 г. Четете онлайн
19. Народността на старите македонци. - 1938 г. Четете онлайн
20. Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство. - 1940 г.
21. (статия) Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните. сп.Преглед, 1907 г.
22. (статия) Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien. "Minerva" (WdeG), Berlin, 6 Sept., 1924.
Източник: https://web.archive.org/web/20080411105403/http://ziezi.net/online.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар