четвъртък, 18 януари 2018 г.

На Богоявление в старо Търново


Богоявление 1935г.
Този ден в старо Търново винаги се свързвал с празничната черковна служба, с хвърлянето и ваденето на църковния сребърен кръст в ледените води на река Янтра и с освещаването на бойните знамена на военните части, разположени на гарнизон в старата столица. На Богоявление около моста в махала Света Троица се стичало цялото търновско гражданство. Създадената традиция след Освобождението увличала в шествието през града млади и стари, цялата учаща се младеж, подредена в стройни редици, заедно със своите учители, училищни и църковни хорове, духовата музика. Всички военнослужащи в парадни униформи заедно с бойните знамена се отправяли строени към центъра на събитието - моста на река Янтра. Най-нетърпеливи били децата, съпровождани от по-възрастните, които с възхита гледали към по-големите ученици и най-вече батковците войници. Отслужвал се тържествен водосвет от специално построен за събитието аналой. Присъствало цялото духовенство, но водосветът се отслужвал винаги от великотърновския митрополит, който лично хвърлял светия кръст в студената река. Разбира се, най-благословен е смелчакът, който извади кръста пръв и лично го занесе на дядо Владика. Затова търновските младежи и войници от гарнизона устремно и смело се хвърляли и с чест изпълнявали този от векове утвърден ритуал, а гражданството бурно адмирирало юнаците. За да бъдат здрави търновци, макар от брега на тази така тясно свързана с живота и бита им река, измивали лицето си, пръскали се със студената вода, защото на този ден всяка вода се освещава. Задължително се носела и по домовете, поръсвала се цялата къща и всичкото домочадие.  Осветената в църква богоявленска вода съхранявала силата си през цялата година, затова се пазело от нея до следващия Йордановден, за да се смени с новата.
В старата столица празникът се обогатил още повече със създаването през 1924г. на търновския клон на Българския народен морски сговор. Много ентусиазирани търновци членували в тази организация, чиято цел била да развива и популяризира речния спорт, да пропагандира богатствата на скъпата им река Янтра. Те приемали Богоявленския празник като свой и се включвали много активно в организацията на градските тържества, особено след 1926г., когато построили на завоя на реката до Турски мост в махала Света Троица свое пристанище, където акостирали малката си речна флотилия.
Богоявленският празник се свързва и с изконната традиция на този ден да се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917г. преди битката при Ахелой. Традицията е прекъсвана само по време на османското владичество и комунистическия режим. Ритуалът се извършвал от 1879г. до 1946г. На 6/19 януари 1993г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия. Велико Търново като град с традиции във военното дело отдава на Йордановден особена почит с освещаването на военните си части и бойните знамена. На този празник строените войскови части се предвождали от знаменосци с бойните знамена. На тържествения водосвет освен войните със светена вода търновският владика поръсвал и бойните знамена - най-светият символ на бойните части.
Големият религиозен празник се свързвал и с отбелязването на именния ден на много търновци. Освен Йордановден целият месец януари е благодатен на празници и именни дни: Васильовден, Ивановден, Антоновден, Атанасовден. В миналото именният ден бил далеч по-тържествен и се тачел и празнувал много повече от рождения. На имен ден не се канели официално гости. Всеки бил добре дошъл в дома на именяка. Никой нямал право да откаже гостуването на когото и да било. Затова вратите били широко отворени за гости. В спомените си великотърновецът Сава Русев с любов описва тези тържества. „Най-любимият начин за общуване през зимата ходенето на имен ден, така нареченото ходене „на виза“. Именни дни празнуваха само мъжете. Това бе своего рода тържество за цялото семейство, а най-радостно за децата. Приготовленията започваха една седмица по-рано. Чистеше се цялата къща. Тупаше се, миеше се, правеха се сладки. Мъжете набавяха мезета за виното и ракията. Децата се навъртаха около майката, за да закачат нещо от приготвеното за гостите. На самия ден всички се обличаха празнично. Посрещаха се гостите в гостната стая. Ако в къщата имаше мома, тя с голяма табла, на която са подредени корубче със сладко и чаши с вода, в съд с две отделения за чистите и употребявани лъжички, минаваше край седналите гости и черпеше. С таблата се минаваше и повторно, но на нея вече имаше чаши вино или ракия и мезета: луканка, пастърма и др. На децата се даваха сладкиши и бонбони. След почерпката гостите постояваха още малко и си тръгваха, за да направят място за други, а те да отидат на друга „виза“ при друг именник.“
Източници: книгата "Споменъ за Търново"- Катя Митова-Ганева, книгата "СПОМЕНИ И АНЕКДОТИ ЗА ВЕЛИКОТЪРНОВЦИ"- Сава Русев
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар