Върху основите на царската църква "Св. Петка" е била издигната в 1435 год. джамия с високо минаре, която без викалото и днес съществува и служи на войската за склад на амониции. Гледането на тая църква—джамия подигаше омразата във всяка българска душа против вековния тиранин, като караше всекиго да иска да се освободи от положението на „турски рая“. Това възмущение, навярно, накара по-събудените младежи да пръснат между народа при подготвянето му за въстанието през 1876 год. легендите за главнята и за заключената невеста в олтара на тази църква—джамия. Тези две легенди са свързани една с друга и се заключават в следното: Когато Търново се щурмувало от турците на 17 юлий 1393 год. и в града се пръснала потресаващата вест, че турците влизат в непристъпната крепост Хисар, в царската църква се извършвало бракосъчетанието на един велможа от царски род с една болярска дъщеря. Нахлуването на турците в недостъпната крепост извиква паника между сватбарите и младоженците. Младоженецът сполучил да избяга из църквата, за да отиде на поста си срещу неприятеля; но, като видял безнадежното положение на крепостта, която била навсякъде овладяна от турците, той грабва една главня от брястово дърво, забива я в двора край църквата със следните отчаяни думи: „Когато израсне тази главня, тогава чак ще се възобнови Българското царство. Толкова е била слаба вярата му за изпъждането на турците от Търново. Невестата пък се затворила в олтаря на църквата, гдето била намерена от турците и посечена. Нейният дух, обаче, облечен в булчинско облекло, на светли дни (Коледа, Богоявление, Великден и Възнесение) се явявал пред царските врата на олтаря и викал: „Дойде времето да ме освободите. Доста съм стояла пет века!“ — Тези легенди тайно се шепнеха от уста в уста и произвеждаха своя ефект: младежите се окуражаваха, записваха се за въстаници и се подготвяха за успешна борба с турците. На „разсъдливите младежи“ (а такива почти нямаше тогава) и на децата се показваше големият бряст, който е в двора на джамията и който представляваше главнята, израснала сега в голямо разкошно дърво. Това дърво в дънера си днес представлява дебелина в два човешки обхвата и на него днес има прикован надпис: „Това дърво да се не бута“. Поставенето на надписа е било извикано от обстоятелството, че се намерили злосторници, които под предлог да намерят имане в дънера почнали да дълбаят дървото и да копаят около него. До легендарния бряст има сложен голям осмостенен, красиво издялан и издълбан камък, който се е пълнел от турците с вода, която им служела за омиване преди влизане в джамията на молитва. За камъка — щерня, който, наверно, е римско изделие, се говореше, че е изваденият от църквата „купел“ (лакана). След освобождението на Търново, като се прегледа тази джамия и провериха някои работи, видя се, че място в джамията, което да отговаря на олтар, няма; че самата сграда е построена в мавритански стил; че джамията е разположена, както всички джамии, по посока от север към юг, а всичко това показва, че джамията е сложена върху мястото или върху основите на царската църква. Турският надпис, който е поставен в зида над входните врата в самата джамия, показва, че последната е била въздигната от някой-си Али Феруз-бей в 1435 година.
Прочетете още- Съборената църква "Св. Параскева- Петка Търновска" и вярата на търновци
Няма коментари:
Публикуване на коментар