САМО ЕДИН БРЯСТ НАПОМНЯ.. /Легенда за Шишмановия бряст/

Мрачен, със свъсени вежди стоеше Шашман прав пред черковата св. Петка около палатите в крепостта, която днес се нарича Хисар/Царевец/ в Търново и някакви си обезпокоителни мисли го измъчваха. Макар и царствено величествен, с меч на бедро, той се вълнуваше силно в душата си. Изпитите му погледи блуждаеха от връх на връх, от чука на чука, които бяха потънали в девствени лесове. Палатите отляво, крепостите около него като че се показват недостатъчни, за да го запазят от опасността, която го заобикаляше. Неприятелят от ден на ден стягаше обръча и се приближаваше към столицата на Българската земя. Беше ранна пролет, тънък остър ветрец духаше от северните височини, та изстудяваше въздуха. Пред черковата бяха насядали войници край огъня и се греяха. Няколко главни догаряха сред пепелта.
Шишман гледаше със завист войниците, защото знаеше, че те не предвиждаха голямата катастрофа, която застрашаваше престола му. Царят въздъхна, сложи ръка върху меча си и си помисли:
— Да, Бог е решил; той е обрекъл държавата ми на опустошение и то заради бащините и моите грехове. Раздорите в палата, несъгласията в държавата, ето до какво докараха!
И очите на Шишмана се просълзиха. Но изведнаж погледите му се озариха от една необикновена светлина; той се ободри, махна с ръка и каза;
— Колкото е строго Божието правосъдие, толкова е милостиво и Божието сърце. Ръката на Бога е справедлива; тя наказва, но и прощава... Господи, нека бъде знак това, че ти ще ни простиш.
И грабна Шишман една главня от огъня.
— Ако се хване и отрасне тази главня на дърво, Божията милост ще се наклони към нас и Господнята десница ще ни дойде на помощ.
И бодна Шишман главнята в земята. И чуха войниците думите му. Шишман замина скоро към пределите на отечеството, за да го брани и не се върна вече.
Не се мина дълго време и неприятелят нахълта в столицата на Шишмана и я плени безпощадно — плени я, разори я, опустоши я! Ала главнята остана под развалините и един ден — о, чудо! — израсна дръвце между камъните и почна да расте, да крепне, да дебелее, да заяква и се издигна дърво клонато и високо над другите дървета. И го видяха българите роби и го познаха — познаха пред черковата Шишмановото дърво и се възрадваха тайно в душата си, за гдето Бог се смили над нещастната Българска земя и скоро ще ѝ прати, свободен и честит живот! Със скрита радост бабата сочеше дървото на своето внуче и му казваше шепнишката:
— Виждаш ли баби, онова дърво?
То е Шишмановото дърво. Той го посадил от главня и го благословил да израсне голямо дърво, ако Бог е решил да ни прости и да ни възвърне свободата.
Старецът води внучето си, сочи му отдалеко дървото и му казва:
— Помни, че онова дърво е израснало от главнята, която нашият някогашен цар Шишман посадил, за да видим, дали Бог ще ни прости прегрешенията и дали ще ни отърве от агарянците.
И почна да крепне вярата в българина, че царството на турчина наближава края си и пак ще настанат дни честити за българина след тежката и безподобна робия. И майката, и бащата тешаха децата са и ги ободряваха във злочестините им, като им предсказваха дни благати и лета благоприятни.
И колкото дървото се усилваше и крепнеше, толкова се усилваше надеждата в сърцето на българина, че ще настанат благоприяни времена.
И това дърво доживя да види свободна Шишмановата държава. Но уви! Като погледна от високо и далеко, потрепна от ужас и върха му посърна от жалба. То видя потресни работи и не можя да утрай от тъга да не наведе чело: върхът му клюмна и посърна!...

Любопитно: По свидетелство от XVII век на българският католически архиепископ и книжовник от Чипровци, автор на първата история на България и един от инициаторите на Чипровското въстание, Петър Богдан Бакшев брястът е съществувал: „Само един дялан от камък кладенец на двора изглежда да е от старо време. До него се зеленее величествен бряст, на който е прикован надпис: „Това дърво да се пази!” Тоя бряст е свързан с трогателна легенда. Кога да падне Търново под турците, брястът изсъхнал. Цар Шишман при избягването си из Царевец казал: „Когато този бряст пак се раззелени, българите ще се избавят от турското робство и България ще се възроди.” 

Източник: http://www.strannik.bg

Край Шишмановият бряст на 20 май 1918 г. 

На табелата се разчита: "Ограда, построена по заповедъ на ... ФЕРДИНАНДЪ I и царъ Български за запазване това дърво, местното предание за което говори, че: Когато Българский Царъ Иванъ Шишманъ напущалъ крепостта "Хисаря" обсадена отъ Турците, вземалъ една ... брястово дърво..........".

„Когато този бряст пак се раззелени, българите ще се избавят от турското робство и България ще се възроди. ” В Пътеводителя от 1907 г. пише: "Преди освобождението легенди тайно се шепнеха от уста в уста и произвеждаха своя ефект: младежите се окуражаваха, записваха се за въстаници и се подготвяха за успешна борба с турците. На „разсъдливите младежи“ (а такива почти нямаше тогава) и на децата се показваше големият бряст, който е в двора на джамията и който представляваше главнята, израснала сега в голямо разкошно дърво. Това дърво в дънера си днес представлява дебелина в два човешки обхвата и на него днес има прикован надпис: „Това дърво да се не бута“. Този надпис е закован на дънера на бряста при джамията въз Царевец по заповед на царя. Поставенето на надписа е било извикано от обстоятелството, че се намерили злосторници, които под предлог да намерят имане в дънера почнали да дълбаят дървото и да копаят около него. За съжаление, около средата на XX век всички брястове в Търново умират поради заболяване и мястото постепенно е забравено. Днес всичко е разрушено и забравено.. Но един бряст напомня за тези съдбовни времена, за една забравена и разрушена църква.. ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА, ПОСВЕТЕН НА ТОЗИ БРЯСТ
Прочетете още: Старият бряст на Царевец /Легенда за Шишмановия бряст/-Ангел Каралийчев

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ