В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Из “Възрожденски пътеписи” – Найден Геров

“Край Поликрайще тече р. Русита. Там ся разделя пътят на два, един отважда през билото, по когото минувал султанът, а другий през пучината (боаза). Ние избрахме втория, като уж за по-къс и по-живописен. Не зная от билото какъв вид има, а пучината е прелестна: тя е оградена и от двете страни с високи отвесни скали, стръвнищата й обрасли с различни дърве, а на дъното, измежду камъне, шумоли река Янтра. Като вървиш към Търново, от ляво, под самата скала, е изграден манастир “Св. Троица”, който в това время беше пълен с народ. Как съблазнително ся белееха кърпите на българките по зелената шума и как ми ся късаше сърцето, че нямах свой кон, та да ида да нощувам в монастира! Поразгледай тоя монастир, та че виж по-насам, от дясно, друг монастир “Св. Димитрий”, та да повярваш, че калугерите истина ся спасяват още на земята и в плот живеят в рай. Качи ся на скалата, та просне око около себе: по високи планини, по дълбоки пучини, по широки, пъстри и равни полета, и беседува с Бога.
Кога влизах в Търново, чинеше ми ся, че гледах града като през многогранно стъкло, през което един предмет ся види като много, разсипани навсъде и с различни видове. Като завъртиш стъклото, и всичките мними предмети ся изменяват, тъй и като пристъпиш една стъпка, Търново ся показва с нов вид, по-хубав, по-чуден. Ако и да не му достигат много работи, които са потребни за един град търговский, Търново по местоположението си истина плаче да бъде столнина за цар, любител на изрядното (изящното), за да стане нечто баснословно. Отдето погледнеш, да му ся ненагледаш на хубостта.
Какви мисли, какви чувства кипяха в душата, кога влазях в тоя град тъй близък до сърце на всякой …Аз забравих в кой век живея, нечувствено бях отстъпил 450 годин назад и мислено срещах урядници…
Трапезица е един кръг, обиколен отвсъде с пучина. Около 3/4 на негова окръжност е опоясала река Янтра. На четвъртата тоя кръг има издадено над сухо, като рог, изграден с дувар, който и до днес е цял. Ние (аз и Цанко) ся възкачихме на Трапезица откъм въсток. Мястото е толкова нанагорнище, чтото и който не ще, и той ся покланя на това свято място или повече ходи на четири крака, кога иска да излезе горе. Ние обиколихме всичкий кръг на Трапезица, който може да има близо до една верста поперечник. Там, на място прежни угради, ся видят сега купове камъне, разбъркани с вар (извест) и обрасли с трън Crategus oxyacantha. Всичките остатъци от Българско) са подобни — каквито хората, така и всичко.
От различни чувствувания не можах да ся наслаждавам с истинно прекрасен вид, когото представлява Търново на зрителя от това място. Не зная и вярно ли забележих всичката местност. Колкото можах да уместя в памятта си, толкова ща и да Ви разкажа. На въсток, под Триадица, до Янтра, има церковище “Св. Димитрий”; зидът (дуварът), до таваня, е съвършено здрав, само отгоре не е покрито. Стените извътре са изписани с образи на святии и с гръцки надписи. Дето паднал лепежът, видят ся други образи, на които надписите ся познават, че са били български, но гръцка вражда, злоба и завист ги изкопали, та сега едва ся види по някоя буква сам-там…Насреща това церковище, през Янтра, е Митрополията с церква “Св. Петър”. Нагоре въз реката, към юг, отгоре над една извита отвесна скала, има село Арбанас(и), със 100 къщи весма хубави. Жителе арбанаски ся почитат за гърци. Ако тие истина не са българе, то не от Бога, а от дявола са дошли там.
Няколко долу под Митрополията, от ляво на Янтра, в българска махала, има джамия, на която уградата показва, че в старо время тя е била церква. По зида има такива украшения, каквито и на церковище “Св. Димитрий”. Това е било церква на Св. 40 мученици и в нея, каквото что казват, и до ден днешен има цяла изба с български стари книги. Минаретът на тая джамия е дървен и на него никога не излиза муезим да вика, зачтото онемява.
Над тая махала, дето е в нея церква “Св. 40 мученици”, има по-горе, на скала, друга турска махала и над нея джамия, която някога си е била церква “Св. Петка”. Не зная уградата на тая джамия останала ли е от старо время, зачто такава направа джамии навсъде има. Няколко на северовъсток от тая джамия има малка могила Ч а н т е п е (холм колокола). За пришествие султаново в Търново турнали на тая могила два топа. Отонад Чантепе ся види да е пучина между два хридове.
Към север от Янтра, нагоре, къщите идат една въз друга като стълба, и достигат до един връх; от там ся претурят пак надолу, по едно стръвнище, до река. През реката ся издига един доста висок връх, обрасъл с дърве. Това е Св. гора. И турци ся боят да нарушат нейна девственост.
Към северозапад от Трапезица Търновото иде въз една могила, на която върхът ся нарича български Ж и т о в г р о б, а турски Е д и л б а б а. Тая могила е край на пучината, през която дойдохме в Търново, сир. ложето на река Янтра. Тука пучината начева да ся разширочава, та Трапезица, в средата, щеше да е като остров, ако да беше отделена и от срещний сипей, С а р ъ б а и р, с вода.
В празник почти всичките търновци и търновки излазят да ся прохождат по лозята. Аз обаче не можех да ида и там, и на Трапезица; а предпочетох последнoто, по-боле пожелах да помисля за преминалото, нежели да видя настоящее…” 


Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN