В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

За пръв път търновци почитат паметта на Христо Ботев на 2 юни 1887 год.

Из общински вестник "Велико Търново", бр. 13- 15 юли 1930 г.
Търновката Пенка Генова разказва:
"Не е безинтересно да го знаят стари и млади великотърновци, защото за пръв път бе празнувана тая дата 2 юни във В. Търново- без никакъв шум и знание на никого, освен на 7 - 8 души присъствуващи. Това беше през 1887 год. В него време народът не съзнаваше голямото значение за това славно празнуване - преминаването на великия български син и неговата вярна дружина - Хр. Ботев, на българската земя. В него време нямаше български университет и нямаше сегашната златна скъпа студентска младеж -крепителка на величието на милата им родина, която разбра и оцени значението за нас Хр. Ботев с неговата поезия и жертвувание живота си за свободата ни. В горе означената година на същата дата на празника ни покани мен и мъжа ми и още 2-3 семейства бай Юрдан Инджето, всеизвестният близък другар и сподвижник на Хр. Ботев. Той беше тогава съдържател на историческата стара баня „Баш-хамам". В него време великотърновци имаха за развлечение да се събират и гуляят семейно не само по лозята, Мармарлия, Дервентските чешми и монастири, но и вечерно време с печени пуяци и хубаво самоводско вино на „Баш-хамам". На тази година Бай Юрдан, веселият и жизнерадостният въпреки напредналата си възраст, и неговата кротка и мила другарка баба Юрданица бяха приготвили богата трапеза в салона на банята, събрахме се всички към 9 ч. вечерта. Бай Юрданови ни посрещнаха с отворени обятия и голяма радост. Нареди се така, че докато мъжете се окъпят, ние, жените, нареждахме трапезата, приготвяхме мезетата за ракията. След като излязоха мъжете, ний, жените, влязохме, а те почнаха с ракията и мезетата, както му беше тогава редът, и си приказваха за Руско-турската война, в която от компанията ни имаше участници в нея. След всичко това седнахме всички на трапезата и почнахме с голям апетит и весело настроение да ядем и пием. Най-после, след като се нахранихме, бай Юрдан започна да ни обяснява значението на празника, после как се запознал с Хр. Ботев, когато са били в Букурещ гладни и голи, без никакъв подслон, как са ходили да дирят чрез сила прехрана, как Ботев е бил много въодушевен да жертвува младост, здраве и живот за свободата на скъпото му отечество, как в най-критическия им момент на мизерното им материално положение се е явила жената на Ботев- Венета, която е взимала средства от вуйка си, владиката Панарет, как е плакал Ботев при тръгването им за България за скъпите си жена и дете Иванка, че не можал лично да се прости с тях и за утеха им писал, че след България тях е обичал най-много, как са слезли на козлодуйския бряг, как паднали всички на колене и са целували свещената за тях земя, за която отивали да умират по нейните балкани, как са стигнали на местността Вола, как е паднал Ботев и още много работи разправя, които за съжаление, съм забравила. Бай Юрдан се бе толкова екзалтирал и пренесъл в тая страшна трагедия из въстаническия им живот с наляни от кръв очи, та удари така силно масата, като че ли виждаше пред себе си турските башибозуци, а ние всички, захласнати от историческия му разказ, неволно изпискахме, особено ний, жените, като че ли и ний виждахме тая отвратителна сган да идат да ни колят! Всички бяхме сразени от уплаха! Тогава бай Юрдан се упомни, и като ни видя всички пребледнели, се изсмя високо и ни завика - не бойте се, деца, не сме в страшните времена, а се намираме в освободена България, в славното В. Търново, в историческата баня „Баш-хамам" и пред богата трапеза. Ха сега, скъпи приятели, да вдигнем чаша за успокоение борческия дух на скъпия ни незаменим герой Хр. Ботев и за неговите другари, загинали заедно с него, и да пием за здравето на малкото останали другари и за всички вас. Ний се посъвзехме и развеселихме. В това време в отсрещната воденица се зачу да се свири на кавал от един селянин, който донесъл да смели брашно. Веднага Бай Юрдан излезе и го повика да свири на хорото и ние всички жени и мъже излязохме на двора на банята, извихме едно хоро голямо. Гуляят ни продължи до 7 часа сутринта, когато изядохме поръчания от бай Юрдан бюрек от Караивановата фурна и изпихме хубавия пелин.
Така отпразнувахме за пръв път във В. Търново заедно с останалия жив неразделен другар на Хр. Ботев бай Юрдан Инджето, който празник дълбоко се запечати в паметта ми. Сега всички присъствующи на този велик празник, включително и Бай Юрдан, с изключение на малко останали живи са покойници".
Йордан Недев Йорданов с прозвище Инджето, е четник в четата на Стефан Караджа и в Ботевата чета. Прозвището си Инджето дължи на Георги Раковски. Роден е през 1845 г. През 1865 г. взима участие в чета на Стефан Караджа. По подозрение в четническа дейност е заловен при с. Горна Липница и е осъден на 8 месеца затвор. По време на престоя си в Търновския затвор през 1868 г. е единственият свидетел на последните дни на войводата Стефан Караджа. Заедно с брат си Петър Недев Йорданов взима участие в четата на Христо Ботев през май 1876 г. При завземането на Радецки заради техническите си познания стои до машиниста и помага за правилното акостиране на кораба. Йордан Недев поддържа връзката с Врачанския революционен комитет, организиран при пристигането на Ботевата чета. Ранен е в битка с черкезите. Спасява се и стига до Берковица, но там е заловен и е осъден на доживотен затвор. След Освобождението Йордан Недев-Инджето не се стреми към политическа кариера. Взема участие в Сръбско-българската война през 1885 г., като организира доброволческа чета под името "Втора Ботева чета" и участва като неин войвода в боевете със сръбските войски.
Умира на 29 май 1918 г. Неговият надгробен паметник е в гробището на женския манастир "Свети Никола" в с. Арбанаси. 

Снимки из вестник "Ботев лист"- 4 юни 2017 г.


Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново
       
   

                                                  

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN