Йордан Йорданов- Инджето (1845—1918) от Търново

Йордан Недев Йорданов е роден през 1845 г. През 1865 г. взима участие в чета на Стефан Караджа. По подозрение в четническа дейност е заловен при с. Горна Липница и е осъден на 8 месеца затвор. По време на престоя си в Търновския затвор през 1868 г. е единственият свидетел на последните дни на войводата Стефан Караджа. Заедно с брат си Петър Недев Йорданов взима участие в четата на Христо Ботев през май 1876 г. При завземането на Радецки заради техническите си познания стои до машиниста и помага за правилното акостиране на кораба. Йордан Недев поддържа връзката с Врачанския революционен комитет, организиран при пристигането на Ботевата чета. Ранен е в битка с черкезите. Спасява се и стига до Берковица, но там е заловен и е осъден на доживотен затвор. След Освобождението Йордан Недев-Инджето не се стреми към политическа кариера. Взема участие в Сръбско-българската война през 1885 г., като организира доброволческа чета под името „Втора Ботева чета“ и участва като неин войвода в боевете със сръбските войски. Записан е в българския алманах през 1893 г. и към името му е прибавено „инженер“. Занимава се с търговия и е бил наемател на градската баня Башхамам. Умира на 29 май 1918 г. Погребан е в двора на манастира "Св. Никола" на Арбанаси.

В моята наследствена библиотека попаднах на книгата на М. Москов "Записките на Юрдан Юрданов ИНДЖЕТО" 
издадена през 1929 г.

 Публикувам изключително интересният край на книгата:

С РАДЕЦКИ КЪМ СВЕТАТА ЗЕМЯ. — На 16 май предали сандъците, предали също така и всички неща, които можели да им дотрябват. Подир това момчетата решили да си отволят за последен път на чужда земя, като не се надявали да я видят вече. Един гостилничарин българин нахранил момчетата за душата си и ги напоил. Параходът пристигнал в Корабия в 6 часа сутринта на 17 май. Радецки! Всички го очаквали, защото този параход щял да отнесе скъпата стока в пределите на турската държава. Стоката — живата стока почнала да се качва на парахода, а така също почнали да внасят и багажа. Сандъците били наслагани върху хамбарите. Някои от момчетата били във форма, само че отгоре били облечени цивилно, за да не ги види някой. Така бил облечен и Юрдан. Заедно с момчетата пътувал и Димитър Загоров с жена си, която както се знае е сестра на Ангел Кънчев. Така преминали Раховската скеля и стигнали Бекет.
Като спрял Радецки иа тази скеля, почнали да се качват крейовските момчета; тук се качили Юрдановият брат Петър, Георги Матев от Свищов и др. Като изминали раховските лозя, почнало се едно шушукане и движене по парахода, но само между тия, които знаели много добре работата, за която са тръгнали. Останалите момчета не подозирали нищо, защото знаели, че билетите им са до Кладово и Бърза Паланка. В това време Ботев попитал по-близките си хора, дали е вече време. Те му отговорили, че е вече време да се предприеме онова, за което са тръгнали. Ботев влезнал в първата класа, взел си дрехте и се облякъл във втората класа. В това време Юрдан чакал и да излезне Ботев. Щом се подал Ботев още на стълбата и свирнал със свирка. С Ботева вървял Иваница Данчев. Юрдан си хвърлил шапката, нахлул калпака си, запасал сабята си, извадил револвера си и заел определеното място при машиниста, който стоял при винтиля на машината. Машинистът, щом видял Юрдана, станал и го запитал, какво иска. Юрдан отговорил, че иска да му помага. Машинистът се съгласил, за тото разбрал, че няма какво да се прави: пред него стоял въоръжен човек. Параходът имал 45 конски сили. Юрдан заповядал да изтеглат огъня и след това излезнал горе на вентилацията, отпуснал клапата и слезнал отново при машмнаста, спуснал винтиля на половина клапа и така вървял параходът половин час. След това слезнал Ботев и капитанина и казали на Ботева да предаде парахода на машиниста, защото началството на парахода било съгласно да закара парахода там, гдето поискат въстанниците.
Около това време се чул гърмеж на парахода. Юрдан излезнал да види, да не би да се избият момчетата, защото не знаели, че всички пушки са пълни. Знамето се ветреело между сандъците, а знаменосец няма. Юрдан повикал Никола Куруто, връчил знамето, и дружината се наредила във фронт. На парахода имало и вънкашни лица, имало и двама каймаками, които се били доста изплашили. Юрдан извиква две момчета и ги поставя до кабината да пазят да не би да влезнат някои да напртвят пакост на пасажерите.
— Ние сме лоши само за лошиттe, а като за вас хора сме много кротки. Не се плашете. Косъм няма да падне от главата ви, казал той.
— Ти баща, ти майка, само ни запази живота, му отвърнали тe.
В това време матрозите разпрострели тентата, за да не виждат турците от брега движението по парахода и пушките, които лъщели на слънцето. Всички момчета се облекли, само Иван Хаджидимитров не се обличал, защото искал да иде за Сърбия, за където му бил билетът. Навярно се бил уплашил. Това предавам, за да се види, че всички били съгласни да слезнат на определеното място.
Като почнало да наближава мястото, гдето трябвало да слезнат, параходът, намалил хода си, изпуснал средата на Дунава и се приближил към брега. Матрозите опитвали постоянно дълбочината, да не би да забие параходът в пясъка. Като наближил брега десетина крачки от cyшата, параxoдът спрял и матрозите хвърлили котва, хвърлили и една дъска, която била къса и не достигнала до брега. Момчетата взели да излизат из парахода и да вървят по дъската, но понеже дъскатабила къса, трябвало да скачат вследствие на което патроните им падали във водата. Петър, братът Юрданов, повикал да донесат още една дъска, свалили я, и тъй минали по сухо на брега.
Войновски излезнал най-напред, след него излезнал Иовчо Хаджипетров от Котел, и подир тях се навървили другите. До брегa имало едно татарско село, а над селото се виждали един татарин и три деца. Като видели да се спре парахода и да излизат от него въоржъжени хора, развикали се така, че разтревожили цялото село. Триста-четиристотин крачки от селото имало караул. Караулът се приближил към мястото, гдето спрял параходът. В това време едно от момчета гръмнало, и един от караулджиите паднал мъртъв, а другите се разбягали. Когато ставало това Ботев, Юрдан, брат му и неколцина били още на парахода. Всички пасажери замръзнали на местата си, особено турците. Параходът бил пълен с дрехи, обуща, дисаги, куфари и др. Като се освободил параходът от момчетата, завил към средата на Дунава и тръгнал. Всички момчета извикали от брега: „Да живеe Франц Иосиф, Андраши и цялата компания на парахода!“ Радецки потеглил нагоре, а момчетата към вътрешността на Светата Земя.
Като излезнали горе, селото Козлудуй се виждало долу. Трябвало да се преброят момчетата и да се състави списък на всички, обаче един турски пароход идел отдолу с войска и заминавал по Дунава, затова тази работа била отложена за друго време, и всички тръгнали към Козлудуй във верига. Ботев бил в средата на веригата и така влезнали в селото, гдето настанала страшна тревога: започнали да стрелят  c пушки и да викат, и това се продължило почти половин час. След това четата се събрала и потеглила за Бутам. Ботев извадил из селото няколко кола и коне, на които натоварили багажа.
Като нагазили козлудуйските лозя пъдаринът арнаутин се спречил на пътя и казал: „Дурун давран маин!“ Докат повтори, няколко пушки изпукали и пъдаринът паднал мъртъв на земята. Момчетата отишли при него, опитали си ножовете, и го направили на късове. След това взели и пушката му и какво да видят? Тя била празна. Дружината продължила пътя си, изкачила се на върха, гдето изкъсала всички телеграфни жици. В това време долу, в равнината, вървял черкезин, с два коня, от които единият яздел, другият водел. Като видял дружината, почнал и да стреля срещу момчетата. Ботев се разлютил, възседнал си коня и се спуснал към черкезина, но даужината го спряла и той се върнал като гръмнал само няколко пъти, без да стори нещо на черкезина, защото разстоянието между двамата било голямо. Четата продължавала да върви към Бутам във верига. Пo-нататък участта на Инджето е обща с участта на Ботевата чета. Той продължил да пътува с тази чета по Балкана до Милен камък, гдето бил ранен, хванат и откаран в София, гдето го осъдили да го изпратят на заточение в Азия. Там той престоял до нашето Освобождение, след което бил освободен като политически престъпник. Инджето се върнал в Свободна България да се наслади от свободата, за която бил понесъл толкова мъки, труд и жертви. В сръбско българската, така също и турско българската война Инджето взе участие на бойните полета, макар да бешe на преклонна възраст. Бил и народен представител въ едно велико събрание. Помина се преди няколко години и е погребен в гробищата на арбанашкия женски монастир, гдето е погребана и неговата жена.
Заслужи си като българин на своето отечество и остави добри спомени, от които аз исках тук да спомена някои за назидание на младото поколение, което има нужда днес от велики примери на борци за своето отечество.

Прочетет цялата книга-

 

Къща на Йордан Йорданов-Инджето

Become a Patron! © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в

Последователи