През петвековното политическо и духовно робство в съзнанието, сърцето и
душата на старостоличани били запазени най-свято и най-добре вечните
образи, дела, идеи, настроения и копнежи на големите политически,
културно-просветни, обществени, църковно-религиозни, книжовни и
стопански дейци, сподвижници и сътрудници от славната и бележита епоха
на Второто българско царство. Търновци най-вече се вдъхновявали и
възпламенявали от култа към старината, националните и исторически
традиции, паметника и развалината, свързани със смели и величави дела,
успехи, подвизи, паметни събития и моменти и пр. Следователно, столицата
на Асеневци през вековете на робството била най-чувствителна и
непримирима към потисничеството, неправдите и оскърбленията, проявявани с
голяма упоритост от господарите на българите, турци и гърци. Не е
странно, че тук се подготвяли по-големите и по-сложни обществени и
национални борби за духовното и политическо пробуждане и независимост. С
пълно основание можем да приемем, че Търново се запазило през вековете
като крепост и стълб на българската книжовна, културна и историческа
традиция, вяра, език и обичаи, страж на народни сили и дух. С голямо
право старопрестолният град застанал начело при създаването и
написването на новата петвековна българска история, илюстрована с много
красиви и безсмъртни страници, героични подвизи и велики дела из
духовното и политическо съвземане и освобождение. В подкрепа на мислите
ми ще направя бегъл поглед върху революционните, политически и
национални борби на Търново през усилните години на двойното иго.
В 1403 година Фружин, вторият син на Иван Шишман и неговият братовчед Константин, син на Иван Срацимир Видински, застанал начело на въстание в някои погранични градове на Сърбия. В това първо освободително движение взели живо участие много търновски боляри и граждани. Този пръв опит за освобождение бил кърваво потушен от турците. Вероятно, много първенци и граждани от старата столица са подкрепили двата похода в 1443 и 1444 година на полско-маджарския крал Владислав III Варненчик и влашкия войвода Янко Хунияди за освобождението на българския народ от турците. Походът е излязъл злополучен, Владислав загинал в голямото кръвопролитно сражение при Варна в 1444 година.
С по-голям замах и добра организация, външна подкрепа и големи надежди било подготвено голямото Търновско въстание в 1598 г. с главна цел освобождението на България от турското робство. Подготовката и организацията на това смело революционно съзаклятие продължило от 1594—1598 година. Главни водители и дейци в Търновското въстание, били известният дубровнишки търговец Павел Джоржич, братя Скорчевичи от знатно и прочуто дубровнишко семейство, търновският митрополит Дионисий Рали, именит цариградски грък, потомък по майка на византийския император Кантакузин, червенският епископ Иеремия, преславският епископ, ловченският епископ Теофан, никополският знатен българин Тодор Балина, първият благородник в Никополския санджак и много търновски знатни първенци. Водачите на това голямо народно движение разчитали на външна помощ от седмиградския княз Сигизмунд Батори, влашкия воевода Михаил Храбри, молдовския владетел Аарон, римско-германския император Рудолф II. През 1598 година в старопрестолния град било обявено въстанието. За български цар бил провъзгласен един мним потомък на Шишмановци под име Шишман III. Това движение намерило отзвук в Пловдив, Варна и Шумен. Турското правителство било изненадано от този обширен политически заговор и възложило на великия везир Синан паша да потуши въстанието и накаже най-строго водителите. Синан паша с многобройна и добре организирана войска се отправил за Търново. Шишман III с привържениците си избягал в Русия. Търновският митрополит Дионисий Рали заподозрян от турското правителство, като един от главните водители на това съзаклятие, след като се крил известно време, успял да отиде във Влашко, а по-после в Седмиградско. След потушаване на голямото Търновско въстание, в старата столица било въведено по-строго управление. По-именитите и просветени търновски граждани да се спасят от турците, се изселили във Влашко, Трансилвания и др. През усилните и тъжни години за търновци след опита на въстаническото предприятие в 1598 година, последните не паднали духом и отчаяние, най-важното не изгубили вярата, че са призвани за ръководители на големите обществени и национални борби. Така в 1686 година в старопрестолния град се подготвило ново голямо освободително дело. Начело на това въстание застанал княз Ростислав Стратимирович, който се препоръчал за потомък на цар Иван Срацимир Видински. За да има успех това революционно движение, княз Ростислав Стратимирович подирил подкрепа в Русия. През април в 686 година пламнало народното въстание. За водител бил избран Ростислав Стратимирович, под името „княз Търновски". Още в началото движението било издадено от един грък, който взел участие при организиране на съзаклятието, срещу голямо възнаграждение от турското правителство. Многобройна войска се насочила срещу Търново. Повече от гражданите били избити и заместени с гърци.
След едно десетилетие в старата българска столица се подготвя ново освободително народно движение. Главни организатори на това съзаклятие били просветената вдовица Мара от Търново, синът ѝ Стоян и Мирчо Войвода. Стоян и Мирчо Войвода с многобройни сътрудници и сподвижници подготвили революционното движение в Търново и околността. Подготовката протекла от 1695—1700 година. На 10 април 1700 година било свикано голямо събрание. На това събрание за водител на въстанието бил провъзгласен смелият и храбър Стоян, а за помощник — Мирчо Войвода. Ден за народното освободително движение бил определен 25 април, сборно място — Лясковският манастир , "св. св. Апостоли Петър и Павел“. Съзаклятниците трябвало да бъдат клети от отец Софроний, игумен на същия манастир. На 25 април в манастира пристигнали много въстаници като поклоници. В Търново не могло да се запази тайната на съзаклятието пред турската власт. Когато въстаниците узнали, че турското правителство е открило тайната революционна мрежа и е по дирите им, от всички места се отправили за Балкана.
Турското правителство натоварило Кърджали Омер Паша с потушаване на тази освободителна борба. Последният с 75,000 войска се отправил към Балкана и Търново. Старата столица отново била строго наказана. Много първенци и просветени граждани избягали в Сърбия и Влашко. За съдбата на Стояна и Мирчо Войвода почти нищо не се знае. Това народно освободително движение и вдъхновителите му Мара, Стоян и Мирчо Войвода са възпети в народните ни песни.
В Пътеводителя на града от 1907г. пише, че в 1810 г., когато руският генерал, княз Вяземски, завзел с казаците си Търново, "у българите се явила голяма надежда да се освободят от турците. Тези надежди скоро били загубени вследствие войната на Наполеона с Русия."
Според Пътеводителя също в 1828 г. "русите под началството на Дибич-Забалкански стоели в Търново и давали пак голяма надежда за възстановяване на българското царство. Имало много образувани доброволчески чети, които под началството на капитан Мамарчев щели да се съберат в града и да обявят независимостта за България, обаче Мамарчев бил хванат от русите в Сливен и на въстанието се попречило."
Търново не останало чуждо в борбите на балканските народи за освобождението им от турското робство. В сръбското освободително движение се споменуват много търновци. Старостоличани вземат по-голямо участие в гръцката завера от 1821 година. Гърците със своите позиви и агитации за освобождението на христианското население от турската тирания успели да привлекат на своя страна старопрестолния град. В последния бил основан голям подготвителен комитет със задача да организира и изпрати въстаници в гръцката завера. Главни организатори били търновският гръцки митрополит Иоанкий и именитите търновски първенци: хаджи Параскева, именуван княз Търновски, Колю Суровичкин, Петър Кантаржиев, Христо Гайтанджиев, Семко и други. В гръцката завера освен търновци били готови да участвуват от околните градове и села близо до 2000 души, под ръководството на Семко от Търново. Турците успели да разкрият гъстата съзаклятнишка мрежа в Търново и да узнаят кои са главните организатори и дейци. Търновският митрополит Иоаникий бил заловен и изпратен в Цариград, гдето бил обесен заедно с Цариградския патриарх Григорий V. Знатният търновец хаджи Параскев с много свои съмишленици избягал в Цариград. Турското правителство узнало, че той е главния организатор на заверата в Търново и наредило да бъде заловен. Хаджи Параскева да не попадне в турски ръце се хвърлил от високия Ени Буюк хан. Колю Суровичкин, Петър Кантаржиев и Христо Гайтанджиев били обесени. Повече от 40 просветени граждани и първенци били затворени в Търново и след голям откуп освободени.
По примера на гръцката завера от 1821 година, която завършва с освобождението на Гърция от турското владичество била организирана и подготвена в Търново и Търновско Велчовата завера в 1835 година. Последната в отечествената ни история е известна с имената: Капитанско съзаклятие, Търновска размирица, Манастирска завера и Търновско въстание от 1835 година. За главно средище при подготовката на заверата бил избран старопрестолният град, а важните заседания на видните организатори и дейци от съзаклятието в Търновската област ставали в Плаковския манастир „Св. Илия“, намиращ се в Горния боаз (проход) между Търново и Елена, в началото на живописния Къпиновски проход. По видните организатори сподвижници и сътрудници във Велчовата завера са: Капитан Стойков Мамарчов Буюкли от Котел, вдъхновител и командуващ въоръжените сили на заверата, Велчо Атанасов Джамджията (Болтаджията), просветен гражданин, известен търновски търговец- Заверата носи неговото име. Майстор Димитър от София, организатор на 2000 младежи в манастирската завера. Йеромонах хаджи Сергий, игумен на Плаковския манастир „св. Илия" духовен организатор на Заверата. Хаджи Йордан хаджи Иванов Брадата от Елена, организатор на Капитанското съзаклятие в Еленско. Иванаки Йонков Кюркчията от Враца, най-смелият участник от заверата. Даскал Антон Никопит от Македония, участник в щаба на манастирската завеpa. Георги Станчев от Трявна, организатор на Търновската размирица в Тревнеско. Кольо Гайтанджията, Янко Бакърджията и Ганьо Витанов всички от Търново, хаджи Теодосий, игумен на Килифарския манастир и много други. Планът на въстанието в общи черти бил следния: Народното освободително дело да се обяви на Великден 1835 година, когато щели да се съберат всички работници — дюлгери, организирани от майстор Димитър, под предлог да работят за възстановяване на Варненската крепост, пострадала през Руско-турската война от —1829 година. Работниците щели да избият турските заптии, пазители на крепостта, и въоръжени с добро оръжие, начело с капитан Георги Стойков Мамарчов Буюкли и подпомогнати от търновски съзаклятници, щели да вземат старата столица, да свалят Търновския аянин, да почнат борбата за освобождение и прогласят българската свобода. Търново било избрано за столица на освободеното отечество. Върховното управление щял да поеме Велчо Атанасов Джамджията, под име „княз Търновски". От старата столица въстанието да се разлее по цялата българска земя. Този план бил изработен на великия четвъртък в Плаковския манастир. Това величаво дело било издадено през нощта срещу великия петък. В Пътеводителя от 1907г. пише, че един Хаджи Юрдан младий от Елена издал въстаниците. В Плаковския манастир били заловени Капитан Георги Стойков Мамарчов и иермонах хаджи Сергий и доведени в Търново. В Елена бил хванат хаджи Йордан хаджи Иванов Брадата, също доведен в Търново. В старата столица били заловени главните съзаклятници: Велчо Атанасов Джамджията, Кольо Гайтанджията, майстор Димитър от София, даскал Антон Никопит, Иванаки Йонков Кюркчията и мнозина други. След кратък съд били осъдени на смърт чрез обесване: Велчо Атанасов Джамджията, хаджи Йордан Брадата, Кольо Гайтанджията и майстор Димитър. На великата събота мъченически увиснали на бесилката Велчо Атанасов Болтаджията на Баждарлък, майстор Димитър при Дервентските порти, Кольо Гайтанджията и хаджи Йордан Брадата при Горните порти. Иванаки Йонков Кюркчията бил изпратен при Видин-валия Хюсеин паша в Ловеч и там обесен, Георги Стойков Мамарчов и даскал Антон Никопит били изпратени в Цариград. Иеромонах хаджи Сергий и иеромонах хаджи Теодосий след големи страдания мъченически умрели. Много от съзаклятниците били затворени и чрез големи откупи били освободени. Така завършил този безсмъртен опит за извоюване на нациионалната свобода, увенчан с величавото дело на съзаклятниците от всички български земи: Северна България, Тракия и Македония. Велчовата завера е първия замисъл на българите да се освободят от турското иго със собствени сили, без да разчитат на външна помощ.
Едва изминали двадесет години от Велчовата-завера, в старопрестолния град се подготвя и организара нов опит за народна освободителна борба, известна под името Дядо Николово въстание от 1856 година. Този заговор добил името си от главния организатор Дядо Никола Филипов или Филиповски. Той бил родом от Силистра или Русе, живял дълго време в Букурещ и участвувал в румънската народна революция. През време на Кримската война идва в Търново като шивач на европейски дрехи. С благия си характер и народен дух бива обикнат от търновци. През 1855 и 1856 година почва да организира народно движение в Търново. В това движение били спечелени граждани от Габрово, Дряново, Трявна, Елена, Лясковец и много села от Търновския край. Това въстание желаело да подчертае всенародното искане да се приложат обещаните от турското правителство хатихумаюна и хатишерифа (държавни реформи и правдини на християнската народност в турската държава). През месец юли 1856 година било прогласено въстанието. В началото му турското правителство открило плана на готвещото се съзаклятие. То завършило злополучно около Трявна. Тук на 2 август 1856 год. Дядо Никола бил пронизан от турски куршум. Така мъченически завършил живота си тоя смел народен водител. Много от неговите сътрудници и сподвижници били заловени и затворени, други се спасили с бягство.
Шест години след Дядо Николовото въстание се подготвил нов опит за народен заговор, известен в родната ни история под името хаджи Ставрево въстание от 1862 година. Идеен вдъхновител и ръководител бил Георги Стойков Раковски, а изпълнител хаджи Ставри Койнов от Сливен. За огнище на това освободително дело била избрана старата столица. Главни организатори и дейци били хаджи Ставри Койнов от Сливен, хаджи Христаки хаджи Николов, хаджи Пандели Кисимов и Никола Кинтиша, всички от Търново, и Иван Гудов от Габрово. През лятото на 1872 година от Търново излязла чета от 150 души въстаници за Лясковския манастир „св. св. Апостоли Петър и Павел“, сборно място за всички съзаклятници. Към тях се присъединили доста въстаници. От Лясковския манастир четата се отправила за Балкана през Къпиновския манастир. Турската власт узнала за движението на въстаниците и изпратила войска. Недалеч от Къпиновския манастир станала срещата. Много от въстаниците били заловени и затворени в Търново, други се спасили с бягство в Румъния и Сърбия. В освободителните чети на Филип Тотю, Панайот Хитов, хаджи Димитър и Стефан Караджата и Бялочерковската чета взели дейно участие много търновци.
В големите народни освободителни движения в 1875 и 1876 година, Търново било избрано за пръв революционен окръг, звено между централния революционен комитет и революционните окръзи в цяла България. Какво е участието на старопрестолния град в тия паметни национални освободителни движения може да бъде засвидетелствувано чрез безсмъртните имена на Стефан Стамболов, Иван Панов Семерджиев, Христо Иванов Големият, Войводата, Христо Караминков Бунето, Иван хаджи Димитров и много други. Търновци взели живо участие и в последната освободителна война 1877—1878 година. Мнозина окървавиха Шипка и спечелиха безсмъртна слава, други дълги години се радваха на свобода, извоювана с много кръв от българския народ.
Търновци, вдъхновявани и въодушевявани от великото и славно минало на българския народ, също от сенките на бележити българи и техни-сътрудници и сподвижници от Второто българско царство, през вековете на робството доказаха и засвидетелствуваха, с много самоотвержени безсмъртни примери и скъпи жертви, че няма по-ценно, по-скъпо и по-мило нещо за един народ освен да притежава духовна и политическа свобода.
Източници: статия на Т. Николов в общински вестник "Велико Търново" от 1935г., Пътеводител на В. Търново от 1907г.
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
В 1403 година Фружин, вторият син на Иван Шишман и неговият братовчед Константин, син на Иван Срацимир Видински, застанал начело на въстание в някои погранични градове на Сърбия. В това първо освободително движение взели живо участие много търновски боляри и граждани. Този пръв опит за освобождение бил кърваво потушен от турците. Вероятно, много първенци и граждани от старата столица са подкрепили двата похода в 1443 и 1444 година на полско-маджарския крал Владислав III Варненчик и влашкия войвода Янко Хунияди за освобождението на българския народ от турците. Походът е излязъл злополучен, Владислав загинал в голямото кръвопролитно сражение при Варна в 1444 година.
С по-голям замах и добра организация, външна подкрепа и големи надежди било подготвено голямото Търновско въстание в 1598 г. с главна цел освобождението на България от турското робство. Подготовката и организацията на това смело революционно съзаклятие продължило от 1594—1598 година. Главни водители и дейци в Търновското въстание, били известният дубровнишки търговец Павел Джоржич, братя Скорчевичи от знатно и прочуто дубровнишко семейство, търновският митрополит Дионисий Рали, именит цариградски грък, потомък по майка на византийския император Кантакузин, червенският епископ Иеремия, преславският епископ, ловченският епископ Теофан, никополският знатен българин Тодор Балина, първият благородник в Никополския санджак и много търновски знатни първенци. Водачите на това голямо народно движение разчитали на външна помощ от седмиградския княз Сигизмунд Батори, влашкия воевода Михаил Храбри, молдовския владетел Аарон, римско-германския император Рудолф II. През 1598 година в старопрестолния град било обявено въстанието. За български цар бил провъзгласен един мним потомък на Шишмановци под име Шишман III. Това движение намерило отзвук в Пловдив, Варна и Шумен. Турското правителство било изненадано от този обширен политически заговор и възложило на великия везир Синан паша да потуши въстанието и накаже най-строго водителите. Синан паша с многобройна и добре организирана войска се отправил за Търново. Шишман III с привържениците си избягал в Русия. Търновският митрополит Дионисий Рали заподозрян от турското правителство, като един от главните водители на това съзаклятие, след като се крил известно време, успял да отиде във Влашко, а по-после в Седмиградско. След потушаване на голямото Търновско въстание, в старата столица било въведено по-строго управление. По-именитите и просветени търновски граждани да се спасят от турците, се изселили във Влашко, Трансилвания и др. През усилните и тъжни години за търновци след опита на въстаническото предприятие в 1598 година, последните не паднали духом и отчаяние, най-важното не изгубили вярата, че са призвани за ръководители на големите обществени и национални борби. Така в 1686 година в старопрестолния град се подготвило ново голямо освободително дело. Начело на това въстание застанал княз Ростислав Стратимирович, който се препоръчал за потомък на цар Иван Срацимир Видински. За да има успех това революционно движение, княз Ростислав Стратимирович подирил подкрепа в Русия. През април в 686 година пламнало народното въстание. За водител бил избран Ростислав Стратимирович, под името „княз Търновски". Още в началото движението било издадено от един грък, който взел участие при организиране на съзаклятието, срещу голямо възнаграждение от турското правителство. Многобройна войска се насочила срещу Търново. Повече от гражданите били избити и заместени с гърци.
След едно десетилетие в старата българска столица се подготвя ново освободително народно движение. Главни организатори на това съзаклятие били просветената вдовица Мара от Търново, синът ѝ Стоян и Мирчо Войвода. Стоян и Мирчо Войвода с многобройни сътрудници и сподвижници подготвили революционното движение в Търново и околността. Подготовката протекла от 1695—1700 година. На 10 април 1700 година било свикано голямо събрание. На това събрание за водител на въстанието бил провъзгласен смелият и храбър Стоян, а за помощник — Мирчо Войвода. Ден за народното освободително движение бил определен 25 април, сборно място — Лясковският манастир , "св. св. Апостоли Петър и Павел“. Съзаклятниците трябвало да бъдат клети от отец Софроний, игумен на същия манастир. На 25 април в манастира пристигнали много въстаници като поклоници. В Търново не могло да се запази тайната на съзаклятието пред турската власт. Когато въстаниците узнали, че турското правителство е открило тайната революционна мрежа и е по дирите им, от всички места се отправили за Балкана.
Турското правителство натоварило Кърджали Омер Паша с потушаване на тази освободителна борба. Последният с 75,000 войска се отправил към Балкана и Търново. Старата столица отново била строго наказана. Много първенци и просветени граждани избягали в Сърбия и Влашко. За съдбата на Стояна и Мирчо Войвода почти нищо не се знае. Това народно освободително движение и вдъхновителите му Мара, Стоян и Мирчо Войвода са възпети в народните ни песни.
В Пътеводителя на града от 1907г. пише, че в 1810 г., когато руският генерал, княз Вяземски, завзел с казаците си Търново, "у българите се явила голяма надежда да се освободят от турците. Тези надежди скоро били загубени вследствие войната на Наполеона с Русия."
Според Пътеводителя също в 1828 г. "русите под началството на Дибич-Забалкански стоели в Търново и давали пак голяма надежда за възстановяване на българското царство. Имало много образувани доброволчески чети, които под началството на капитан Мамарчев щели да се съберат в града и да обявят независимостта за България, обаче Мамарчев бил хванат от русите в Сливен и на въстанието се попречило."
Търново не останало чуждо в борбите на балканските народи за освобождението им от турското робство. В сръбското освободително движение се споменуват много търновци. Старостоличани вземат по-голямо участие в гръцката завера от 1821 година. Гърците със своите позиви и агитации за освобождението на христианското население от турската тирания успели да привлекат на своя страна старопрестолния град. В последния бил основан голям подготвителен комитет със задача да организира и изпрати въстаници в гръцката завера. Главни организатори били търновският гръцки митрополит Иоанкий и именитите търновски първенци: хаджи Параскева, именуван княз Търновски, Колю Суровичкин, Петър Кантаржиев, Христо Гайтанджиев, Семко и други. В гръцката завера освен търновци били готови да участвуват от околните градове и села близо до 2000 души, под ръководството на Семко от Търново. Турците успели да разкрият гъстата съзаклятнишка мрежа в Търново и да узнаят кои са главните организатори и дейци. Търновският митрополит Иоаникий бил заловен и изпратен в Цариград, гдето бил обесен заедно с Цариградския патриарх Григорий V. Знатният търновец хаджи Параскев с много свои съмишленици избягал в Цариград. Турското правителство узнало, че той е главния организатор на заверата в Търново и наредило да бъде заловен. Хаджи Параскева да не попадне в турски ръце се хвърлил от високия Ени Буюк хан. Колю Суровичкин, Петър Кантаржиев и Христо Гайтанджиев били обесени. Повече от 40 просветени граждани и първенци били затворени в Търново и след голям откуп освободени.
По примера на гръцката завера от 1821 година, която завършва с освобождението на Гърция от турското владичество била организирана и подготвена в Търново и Търновско Велчовата завера в 1835 година. Последната в отечествената ни история е известна с имената: Капитанско съзаклятие, Търновска размирица, Манастирска завера и Търновско въстание от 1835 година. За главно средище при подготовката на заверата бил избран старопрестолният град, а важните заседания на видните организатори и дейци от съзаклятието в Търновската област ставали в Плаковския манастир „Св. Илия“, намиращ се в Горния боаз (проход) между Търново и Елена, в началото на живописния Къпиновски проход. По видните организатори сподвижници и сътрудници във Велчовата завера са: Капитан Стойков Мамарчов Буюкли от Котел, вдъхновител и командуващ въоръжените сили на заверата, Велчо Атанасов Джамджията (Болтаджията), просветен гражданин, известен търновски търговец- Заверата носи неговото име. Майстор Димитър от София, организатор на 2000 младежи в манастирската завера. Йеромонах хаджи Сергий, игумен на Плаковския манастир „св. Илия" духовен организатор на Заверата. Хаджи Йордан хаджи Иванов Брадата от Елена, организатор на Капитанското съзаклятие в Еленско. Иванаки Йонков Кюркчията от Враца, най-смелият участник от заверата. Даскал Антон Никопит от Македония, участник в щаба на манастирската завеpa. Георги Станчев от Трявна, организатор на Търновската размирица в Тревнеско. Кольо Гайтанджията, Янко Бакърджията и Ганьо Витанов всички от Търново, хаджи Теодосий, игумен на Килифарския манастир и много други. Планът на въстанието в общи черти бил следния: Народното освободително дело да се обяви на Великден 1835 година, когато щели да се съберат всички работници — дюлгери, организирани от майстор Димитър, под предлог да работят за възстановяване на Варненската крепост, пострадала през Руско-турската война от —1829 година. Работниците щели да избият турските заптии, пазители на крепостта, и въоръжени с добро оръжие, начело с капитан Георги Стойков Мамарчов Буюкли и подпомогнати от търновски съзаклятници, щели да вземат старата столица, да свалят Търновския аянин, да почнат борбата за освобождение и прогласят българската свобода. Търново било избрано за столица на освободеното отечество. Върховното управление щял да поеме Велчо Атанасов Джамджията, под име „княз Търновски". От старата столица въстанието да се разлее по цялата българска земя. Този план бил изработен на великия четвъртък в Плаковския манастир. Това величаво дело било издадено през нощта срещу великия петък. В Пътеводителя от 1907г. пише, че един Хаджи Юрдан младий от Елена издал въстаниците. В Плаковския манастир били заловени Капитан Георги Стойков Мамарчов и иермонах хаджи Сергий и доведени в Търново. В Елена бил хванат хаджи Йордан хаджи Иванов Брадата, също доведен в Търново. В старата столица били заловени главните съзаклятници: Велчо Атанасов Джамджията, Кольо Гайтанджията, майстор Димитър от София, даскал Антон Никопит, Иванаки Йонков Кюркчията и мнозина други. След кратък съд били осъдени на смърт чрез обесване: Велчо Атанасов Джамджията, хаджи Йордан Брадата, Кольо Гайтанджията и майстор Димитър. На великата събота мъченически увиснали на бесилката Велчо Атанасов Болтаджията на Баждарлък, майстор Димитър при Дервентските порти, Кольо Гайтанджията и хаджи Йордан Брадата при Горните порти. Иванаки Йонков Кюркчията бил изпратен при Видин-валия Хюсеин паша в Ловеч и там обесен, Георги Стойков Мамарчов и даскал Антон Никопит били изпратени в Цариград. Иеромонах хаджи Сергий и иеромонах хаджи Теодосий след големи страдания мъченически умрели. Много от съзаклятниците били затворени и чрез големи откупи били освободени. Така завършил този безсмъртен опит за извоюване на нациионалната свобода, увенчан с величавото дело на съзаклятниците от всички български земи: Северна България, Тракия и Македония. Велчовата завера е първия замисъл на българите да се освободят от турското иго със собствени сили, без да разчитат на външна помощ.
Едва изминали двадесет години от Велчовата-завера, в старопрестолния град се подготвя и организара нов опит за народна освободителна борба, известна под името Дядо Николово въстание от 1856 година. Този заговор добил името си от главния организатор Дядо Никола Филипов или Филиповски. Той бил родом от Силистра или Русе, живял дълго време в Букурещ и участвувал в румънската народна революция. През време на Кримската война идва в Търново като шивач на европейски дрехи. С благия си характер и народен дух бива обикнат от търновци. През 1855 и 1856 година почва да организира народно движение в Търново. В това движение били спечелени граждани от Габрово, Дряново, Трявна, Елена, Лясковец и много села от Търновския край. Това въстание желаело да подчертае всенародното искане да се приложат обещаните от турското правителство хатихумаюна и хатишерифа (държавни реформи и правдини на християнската народност в турската държава). През месец юли 1856 година било прогласено въстанието. В началото му турското правителство открило плана на готвещото се съзаклятие. То завършило злополучно около Трявна. Тук на 2 август 1856 год. Дядо Никола бил пронизан от турски куршум. Така мъченически завършил живота си тоя смел народен водител. Много от неговите сътрудници и сподвижници били заловени и затворени, други се спасили с бягство.
Шест години след Дядо Николовото въстание се подготвил нов опит за народен заговор, известен в родната ни история под името хаджи Ставрево въстание от 1862 година. Идеен вдъхновител и ръководител бил Георги Стойков Раковски, а изпълнител хаджи Ставри Койнов от Сливен. За огнище на това освободително дело била избрана старата столица. Главни организатори и дейци били хаджи Ставри Койнов от Сливен, хаджи Христаки хаджи Николов, хаджи Пандели Кисимов и Никола Кинтиша, всички от Търново, и Иван Гудов от Габрово. През лятото на 1872 година от Търново излязла чета от 150 души въстаници за Лясковския манастир „св. св. Апостоли Петър и Павел“, сборно място за всички съзаклятници. Към тях се присъединили доста въстаници. От Лясковския манастир четата се отправила за Балкана през Къпиновския манастир. Турската власт узнала за движението на въстаниците и изпратила войска. Недалеч от Къпиновския манастир станала срещата. Много от въстаниците били заловени и затворени в Търново, други се спасили с бягство в Румъния и Сърбия. В освободителните чети на Филип Тотю, Панайот Хитов, хаджи Димитър и Стефан Караджата и Бялочерковската чета взели дейно участие много търновци.
В големите народни освободителни движения в 1875 и 1876 година, Търново било избрано за пръв революционен окръг, звено между централния революционен комитет и революционните окръзи в цяла България. Какво е участието на старопрестолния град в тия паметни национални освободителни движения може да бъде засвидетелствувано чрез безсмъртните имена на Стефан Стамболов, Иван Панов Семерджиев, Христо Иванов Големият, Войводата, Христо Караминков Бунето, Иван хаджи Димитров и много други. Търновци взели живо участие и в последната освободителна война 1877—1878 година. Мнозина окървавиха Шипка и спечелиха безсмъртна слава, други дълги години се радваха на свобода, извоювана с много кръв от българския народ.
Търновци, вдъхновявани и въодушевявани от великото и славно минало на българския народ, също от сенките на бележити българи и техни-сътрудници и сподвижници от Второто българско царство, през вековете на робството доказаха и засвидетелствуваха, с много самоотвержени безсмъртни примери и скъпи жертви, че няма по-ценно, по-скъпо и по-мило нещо за един народ освен да притежава духовна и политическа свобода.
Източници: статия на Т. Николов в общински вестник "Велико Търново" от 1935г., Пътеводител на В. Търново от 1907г.
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар