Той е издигнат през 1910 г. в памет на обесените борци за Освобождението на България от турско робство. Този паметник се намира на около 100 м над храм "Св. Атанас", днес "Св. св. Кирил и Методий" в квартал "Варуша". Издигнат е на мястото където са били погребвани обесените при сегашния Паметник на обесените борци за Освобождението на България от турско робство. Поборниците обикновено са били докарвани с каруца поединично от Търновския затвор. На другия ден след обесването е разпореждано телата да бъдат погребани на бунището над тогавашния квартал „Варуша”, където сега се издига Поборническия паметник. Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.
Прочутият войвода Филип Тотю в своята, книга по Велчовата завера на страница 98 казва следното:"Избесените
в Търново горепоменати мъченици са заровени горе на „Хорището“ под
„Поличката“ на Варуша, над църквата св. Атанас.
За назидание на разбунтувалата се рая телата на обесените висели три дни на бесилките, след това изхвърлени на боклука, вън от града – над днешната църква „Св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“). Зурли и тъпани събрали всички турци от града и селата, за да видят „хаирсъзите гяури“. Всеки е трябвало да пипне с пръст трупа, да плюе и прокълне. За гавра циганите съблекли труповете и ги оставили съвършено голи за поругаване. По сведения на П. Р. Славейков, който като дете лично е ходил да види обесените, през нощта кучетата от турските гробища изяли до колене краката на оставените на бесилките въстаници. Труповете били заровени в боклука над бесилките, при долния окоп край западната граница на тогавашно Търново. След време добри християни и роднините на обесените ги прибрали, опели и положили в гробове на хорището на Варуша, под местността „Поличката“.
Преданието разказва, че в знак на несъгласие с репресиите от страна на турската власт търновските граждани решават да не се черкуват на връх Великден. И става нещо небивало и нечувано – на връх Великден във всички търновски църкви светели запалени кандила, но останали пусти, без хора. Само владиката Иларион и някои гръкомани, отправяли молитви в църквите.. Това може би е първият мълчалив протест в българската история.
В основата на паметника личат имената на четниците на Филип Тотю, заловени през 1867 г., в битката при село Върбовка: Цоню Заарлията, Димитър Софиянлията, Никола Софиянлията, Симо Македонеца, Тодор Македонеца, Тодор Шекерджията ... На друга плоча са имената на обесените поборници от 1876г: Свещ. Иван П. Семерджиев, Бачо-Киро, Цанко, Гавраил, Яким, Станчо, Петър, Станю, Кънчо, Рачо, Петър, Ангел, Георги.
За назидание на разбунтувалата се рая телата на обесените висели три дни на бесилките, след това изхвърлени на боклука, вън от града – над днешната църква „Св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“). Зурли и тъпани събрали всички турци от града и селата, за да видят „хаирсъзите гяури“. Всеки е трябвало да пипне с пръст трупа, да плюе и прокълне. За гавра циганите съблекли труповете и ги оставили съвършено голи за поругаване. По сведения на П. Р. Славейков, който като дете лично е ходил да види обесените, през нощта кучетата от турските гробища изяли до колене краката на оставените на бесилките въстаници. Труповете били заровени в боклука над бесилките, при долния окоп край западната граница на тогавашно Търново. След време добри християни и роднините на обесените ги прибрали, опели и положили в гробове на хорището на Варуша, под местността „Поличката“.
Преданието разказва, че в знак на несъгласие с репресиите от страна на турската власт търновските граждани решават да не се черкуват на връх Великден. И става нещо небивало и нечувано – на връх Великден във всички търновски църкви светели запалени кандила, но останали пусти, без хора. Само владиката Иларион и някои гръкомани, отправяли молитви в църквите.. Това може би е първият мълчалив протест в българската история.
В основата на паметника личат имената на четниците на Филип Тотю, заловени през 1867 г., в битката при село Върбовка: Цоню Заарлията, Димитър Софиянлията, Никола Софиянлията, Симо Македонеца, Тодор Македонеца, Тодор Шекерджията ... На друга плоча са имената на обесените поборници от 1876г: Свещ. Иван П. Семерджиев, Бачо-Киро, Цанко, Гавраил, Яким, Станчо, Петър, Станю, Кънчо, Рачо, Петър, Ангел, Георги.
Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907 г.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар