Кои са древните исполини според Библията

Библейската личност, описана в книгата на Битие като първи син на Адам и Ева е Каин. Той е първият роден човек, но той е и първият убиец, убива по-малкия си брат Авел, тъй като завиждаше на хвалата, която му бе показал Бог (Битие 4: 1 – 26).  Каин бил земеделец, Авел – животновъд. Жертвите на Авел били приети от Бог с по-голямо благоразположение. Каин завидял и убил брат си Авел, извършвайки първото братоубийство, завладян от завист и гняв. Бог проклина Каин и неговото потомство: "И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята. (Битие 4: 1 – 26)". След братоубиството на прародителите Адам и Ева се ражда трети син- Сит. Името му означава „заместител“, защото Бог им дава друга рожба вместо Авел и заменя Авел като водач на доброто поколение на Бог след убийството му от Каин. 

В  Битие, гл. 6 /Библия- Стар завет/ пише: „Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и си взимаха от тях за жени, кой каквато си избереше. И рече Господ Бог: няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от тия човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.”

Според светоотеческото разбиране „синове Божии” са били потомците на Сит/третият син на Адам/, избраният народ, които е трябвало да запазят себе си в добродетелност. Те живеели на височините, до райските предели. Те били наричани „синове Божии”, защото чрез тях е трябвало да дойде Христос.

„Дъщери човешки” били потомци на Каин. Те били хора отхвърлени, изгнани. Божиите синове е трябвало да пазят себе си в чистота и не трябвало да сключват бракове с потомците на Каин. (По-късно тази заповед е била дадена на иудеите, които не е трябвало да се смесват с никого.) Божиите синове е трябвало да бъдат отделени и да пазят чистота, за да станат достойни предшественици на Спасителя.

Преп. Ефрем твърди, че преобладаването на дъщерите в потомството на Каин показва измирането на рода на Каин, а тяхното желание да сключват бракове със синовете на Сит се обяснява със стремежа им да съхранят рода си. Синовете Божии, движени от влечението на плътта, нарушавали Господнята заповед да не се смесват с тези, които са от Каиновия род. Те се улавяли в тази клопка и целият човешки род започнал да става нечестив – ставали „плът” или плътски.

Преп. Ефрем Сирин пояснява по-нататък, че „дъщерите Каинови; тяхната красота и гиздавост, послужили като мрежа за Ситовите синове. След тях се устремило и цялото племе Ситово. А понеже Ситовите синове вземали за себе си в съпружество Каиновите дъщери и пренебрегвали предишните си жени, то последните започнали да пренебрегват опазването на чистотата и свенливостта, съблюдавани до тогава от тях, заради мъжете им и заедно с тях. И тъй като това невъздържание се разпространявало и сред мъжете, и сред жените, то Писанието казва: „Растли всяка плоть путь свой”.” („...всяка плът се бе отклонила от своя път на земята.”) (Бит. 6, 12). 
„Сто и двадесет години” се отнася не за продължителността на човешкия живот, а за времето, оставено за покаяние до потопа – тук още веднъж се посочва Божието милосърдие.
Някои правели предположения, че „синове Божии” са небесните създания или ангелите. На светите Отци са били известни тези тълкувания, които те отхвърляли, посочвайки, че ангелите не могат да раждат човеци. Както древните идеи за ангели, съвъкупляващи се с хора, така и съвременните - за космически пришълци, разбира се са празни басни в основата на които лежат празни фантазии.

Причина за отъждествяване на синовете Божии с ангелите или с небесните твари е била отчасти апокрифната книга на Енох. Имало е също така и разпространено подобно тълкувание сред равините в първото и второто столетие след Р. X.; указания за това могат да се намерят у еврейските писатели Йосиф Флавий („Древности Иудейския” 1:3) и Филон Александрийски („Гиганти”), също както и у някои писатели-гностици (напр., Изложение Валентиниана).
Някои от раннохристиянските писатели погрешно са приемали такова тълкувание. (Вж.: Ван дер Кам и Адлер, „Еврейское апокалиптическое наследие в раннем христианстве”, рр. 61-88). Най-ранното запазено споменаване за синовете Божии като за потомци на Сит, намираме в „Пет книги Хронологии” на ранния християнски писател Юлиан Африкански (200-245 г. след Р. X.). Това тълкувание станало последователно учение на Църквата, обосновано богословски от свет. Йоан Златоуст („Толкование на книгу Бития” 22, 6-7), преп. Ефрем Сирин („Толкование на книгу Бития” 6, 3, „Рождественские гимни” 1:48, „Гимни вере” 46:9, „Гимни против ереси” 19:1-8, и „Гимни о рае” 1:11), преп. Йоан Касиан („Собеседования” 8:20-21), блажени Августин („Град Божий” 15:23), свет. Григорий Палама („Темы естественной и теологической науки” 62), свет. Атанасий („Четире беседи против ариан” 4:22), свет. Кирил Александрийски и други.

„В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.” 
 Според преп. Ефрем, потомците на Сит, избраният род, били с развито телосложение, високи, докато потомците на Каин, носещ на себе си печата на проклятието, били с неголям ръст. Когато двата рода се смесили, преобладавал високият ръст на Сифитите. „Исполинското” телосложение на хората – потомците на Сит – преди настъпването на потопа, било едно от качествата на човечеството, което било изгубено в новите климатични условия след всемирния потоп.
Може би тези „исполини”, с техните необикновени прояви на сила (проявяващи се, може би, във войни с потомците на Каин), са послужили за прототипи на „боговете” от легендите от по-късни периоди в Гърция и други страни.

Преп. Ефрем обяснява причината за това: „В потомството на Каин хората станали малки на ръст, защото земята била прокълната, не им давала своята сила и им доставяла само слаби и лишени от сила произведения, както бива и сега - земята, плодовете и тревите понякога дават сила, а понякога не. Доколкото потомците на Каин като прокълнати, като синове на прокълнати и като живеещи на прокълната земя, събирали и ядели по това време произведения на земята, лишени от сила, то и самите те били също така безсилни, както и това, с което се хранели. У Ситовите синове пък, доколкото те били синове на благословението и живеели на земя, съседна на рая, земните произведения, с които се хранели били многочислени и нелишени от сила, и телата им били силни.” („Толкование на книгу Бития”, стр. 263). Из "Светоотечески тълкувания на книга Битие"- йеромонах Серафим (Роуз)
Благодарение на родолюбци като Цани Гинчев, Ганчо Ценов и др. научаваме, че ние сме потомци на огромен, древен балкански народ. Различните групи на този народ са носили различни имена, което е напълно естествено. Една от най-слабо познатите групи на широката публика у нас са пеласгите- те са същите хора, които старите евреи наричат  филистимци. Филистимец е бил великанът Голиат, който бива победен от Давид. 

Понастоящем доста учени приемат за правилно отъждествяването на пеласгите със старите филистимци. Бяха публикувани и резултати от генетични проучвания на костен материал от филистимски погребения на територията на Израел от които става ясно, че народът на Голиат има европейски корени. Променено е и виждането за тези хора. Те вече не са считани за кръвожадни и войнолюбиви варвари, а за носители на забележително висока култура. Пеласгите са основоположници на европейската цивилизация.  Те са издигнали древните постройки на Атина, Микена, Тилисос и т. н. Тези масивни каменни стени, издигнати от тракийските исполини не са помръднали и днес. Подобно на траките, техните роднини пелазгите са обявени за мистериозно изчезнал народ. В статията си „Българи в Троянската война“ Йордан Табов пише: "Независимо от оскъдната информация за пеласгите до нас са достигнали сведения за произхода на името им: по думите на Акусилай , те са наречени пеласги на името на владетеля си Пеласг, който е бил син на Зевс. Тази легенда може да бъде сравнена с някои средновековни сведения за произхода на българите. В произведенията на ред стари автори (Йосиф Генезий, Михаил Сириец, Лъв Дякон; в латинския превод на хрониката на Теофан, направен от Анастасий Библиотекар; в един анонимен ръкопис, публикуван от Сп. Ламброс ) се твърди, че българите са получили името си от името на владетеля си Българ. Съпоставяйки легендите за пеласгите и за българите, виждаме, че това всъщност е една и съща легенда, в която името на народа и на владетеля му са записани и прочетени по различни начини, в единия вариант като Българ, а в другия - като Пеласг (или Пеларг). Той също казва, че първоначалният корен е бил бълг-, бълаг-, в който корен началният съгласен Б гърците са предавали с помощта на буквата П, тъй като нямат в езика си до ден днешен нито звук, нито съответно буква Б. Тези «пелаги», а всъщност «белаги», «бълаги» са дали името на македонската област Пелагония, която всъщност в оригинал ще е звучала като Белагония, или Бългония.  Потомци на пеласгите са гети и мизи, населявали открай време цялата земя между Стара планина и Дунава, наричани от старите автори българи.
Нашите южни съседи дължат религията, писмеността и културата си на трако-пеласгите. Така наречения гръцки бог Зевс е всъщност пеласгийско божество. Омир пише – "Зевс Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. "  

А откакто прочетох в детския буквар от 1868 г., предназначен за македонските българчета-"Гръмопоклонският Български народ".. все си задавам въпроса защо е наречен така нашия народ... Вече знам, че първоначално Зевс е пеласгийски бог.

Перкун пък е тракийския бог на гръмотевицата, който е почитаният от славяните Перун. Не доказва ли това, че става въпрос за един народ...
Та ето какво се казва за този народ в детския буквар от 1868 г.: "Още от Апостолските времена Славяните що живеели в Македония, били приели християнството от първите му проповедници, за което много доказателства свидетелствуват. А в прихождането /идването/ на Волжските Българи на Балканския полуостров, от как те се смесили с тях и, туку-речи, се слели в един народ, и Християнската вяра полека-лека почнала да си отваря пътя и с разни средства да се въвежда при Гръмопоклонският Български народ, но всякога тайно и скришно, както е било и у Римските поданици при Костантина Великого. Македонските славяни всякога се стараели да ги просветят с евангелската истина дошлите си единокръвни братя, а на това им помагали и Цариградските императори, защото с това те се надявали да укротят свирепите за тях българи, та така да се отърват от нападенията им..."
Прочетете още: Великаните, основали Търново са древни българи
 Легендата за основаването на Търново от великани, описана от българските писатели

Жидове исполини

 Източници: БЪЛГАРИ В ТРОЯНСКАТА ВОЙНА- Йордан Табов,  "Светоотечески тълкувания на книга Битие"- йеромонах Серафим (Роуз) , http://sparotok.blog.bg

Грета Костова-Бабулкова 

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ