В пътеводителя от 1907г. пише: "Главната входна врата и тя съществуваше до скоро време, като един най-голям и най-важен остатък от крепостта (на скицата). Понеже грозяла уж опасност, тази врата бе срутена, вместо да бъде ремонтирана. Отстрани и над нея се надигаше яка сграда, която, по всяка вероятност, е била един вид казарма на войниците, които са пазили входа."
Шкорпил при третата порта на главния вход на Царевец различил три периода на градеж, за най-ранния от който-пише: "Тези остатъци принадлежат на първата българска епоха в Търново, в която виждаме сходство на материала от подобни постройки в Абоба/Плиска/, Преслав и при римските постройки в околността."
През 1927 г. в сборник, издаден в памет на митрополит Климент (Васил Друмев), Тодор Николов публикувал обстоен очерк върху миналото на Търново. Според него най-старото селище на територията на града от предримската епоха се разполагало на Момина крепост. Римски селища имало на Царевец, Трапезица, Момина крепост и в местностите Дълга лъка, Лакото и Ксилифор.
А запазеният до третата порта на Царевец рустициран зид е сходен по материал и начин на градеж със зидове от Плиска и Преслав. При археологическите разкопки на Царевец са открити са варовикови квадри, дъговидно издялани от вътрешната страна и с трапецовидно напречно сечение — пресечена клиновидна форма. Според Балабанов: “Разкопките от последните години доказаха, че квадровата изодомна зидария е позната и широко употребявана в Тракия преди македонското завоевание (IV век пр.Христа). Достатъчно е да споменем монументалните гробници при Мезек, Стрелча, Калояново, най-ранните крепостни стени в Перник, крепостните стени на Месембрия, както и други обекти, при които е използвана идентична техника на градеж.“ (П. Балабанов, Градове в Древна Тракия преди походите на Филип II, Поселищен Живот в Тракия, втори симпозиум,1986, Ямбол, с.51).
В Плиска и Преслав, се откриват гигантски строежи от големи каменни квадри. За първи път руините на Плиска се споменават от датския пътешественик Карстен Нибур през 1767 г., като "останки от древни времена". Не е случайно, че именно строителството на градове се описва в много от старите хроники и документи. От тях научаваме, че на мястото на стария Византион Константин Велики е изградил нова столица на Римската империя. Пак на Константин Велики Псевдо-Кодин приписва основаването на градовете Дористол (Силистра), Плиска и Преслав (ДЯК ком. с.207).
В" Царственик или История болгарская" на Христаки Павлович за император Константин следното: "Въ това време дойдоха Сармати и Скити на Дунай, и Константинъ воинствова на нихъ и победи ги, и направи на Дунавъ мость на място, което се называ желязная врата, въ лето Господне 325. Тога создаде Никополская крепостъ на Дунавъ, и искаше да направи тамо градъ на своето си име, и повеле на народа да носатъ камене, запрещенно му быде обаче во сне, и не направи, а каменете стоятъ и до днесъ на онова място, кое то беше весма красно, и имаше градъ от Иллирика созданъ, именемъ Преслава."
В" Царственик или История болгарская" на Христаки Павлович за император Константин следното: "Въ това време дойдоха Сармати и Скити на Дунай, и Константинъ воинствова на нихъ и победи ги, и направи на Дунавъ мость на място, което се называ желязная врата, въ лето Господне 325. Тога создаде Никополская крепостъ на Дунавъ, и искаше да направи тамо градъ на своето си име, и повеле на народа да носатъ камене, запрещенно му быде обаче во сне, и не направи, а каменете стоятъ и до днесъ на онова място, кое то беше весма красно, и имаше градъ от Иллирика созданъ, именемъ Преслава."
Хаджи Калфа пише: „Стари, опустошени стени от времето на неверниците, които обграждат доста голямо пространство, по-голямо от площта на Цариград, така че в заградената площ има много полета и планини. Стената бе здрава и широка, като останките ѝ личат още. Има големи четвъртити камъни, които жителите употребяват сега в своите строежи“. Това описание на турския географ отговаря на по-ранно описание на французкия учен Бонгарзиус, който през 1585 г., пътувайки от Букурещ с едно посланичество за Цариград, преспал една нощ в Ески Стамбул. Той разказва: „Ески Стамбул, това е Стария Константинопол, крепост, в която има още част от каменни стени от бели камъни с големи размери, разположена на брега на малка река в една долина“.
Тези антични градове са превъзхождали дори Константинопол по своята площ и монументалност. Дори турското име на старата ни столица Велики Преслав е Ески Стамбул, което значи Стари Истанбул, Стари Цариград или Стари Константинопол. Тези древни селища са градени с квадри. Този тип строеж е съществувал по времето на траките, които биват завладени от Римската империя. Трябва да се добави и това, че на територията на Преслав са намерени монети от Античността - периодът, в който според Кодин и др. са изградени Плиска и Преслав.
И така виждаме, че траките са строели с квадри. Римското строителство се различава обаче и е със ситен каманяк и тухли, а българите отново строят с квадри. Приемствеността в типа строителство/с квадри/ при траки и българи говори за един и същ народ, завладян от римляните, а когато се освобождават са продължили да строят по същия начин.
Тези антични градове са превъзхождали дори Константинопол по своята площ и монументалност. Дори турското име на старата ни столица Велики Преслав е Ески Стамбул, което значи Стари Истанбул, Стари Цариград или Стари Константинопол. Тези древни селища са градени с квадри. Този тип строеж е съществувал по времето на траките, които биват завладени от Римската империя. Трябва да се добави и това, че на територията на Преслав са намерени монети от Античността - периодът, в който според Кодин и др. са изградени Плиска и Преслав.
И така виждаме, че траките са строели с квадри. Римското строителство се различава обаче и е със ситен каманяк и тухли, а българите отново строят с квадри. Приемствеността в типа строителство/с квадри/ при траки и българи говори за един и същ народ, завладян от римляните, а когато се освобождават са продължили да строят по същия начин.
Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907г., Ziezi ex quo vulgares
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар