СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Влизане в Търново

ИЗ СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939г.)
Мек, сребрист слънчев лъч леко разведрява сивото априлско утро, поздравявайки входящия влак в Дервентския пролаз. Гръмолежът му пробужда спящите възвишения, склоновете на които пролетта е покрила вече с прясна зеленина, а челата им вековете са украсили с посивели скали. Янтра с тих ромолеж се провира под надвисналите клонаци на стари върби, а над нея, по-горе, белее шосето, водещо към Дунава, посред плодородни простори, изпъстрени с китни и богати села. Ето и картинният изглед на Преображенския манастир и срещу него, на десния бряг на реката, горе до самите скали, изпъкват полуразрушените сгради на пострадалата от земетръса в 1913г. обител „Св. Троица". Подобно на грамадни орли, във висенето плуват бели и сиви облачета. На североизток се откроява Арбанашката плоска височина с потъналия в растителност девически манастир „Св. Никола", върху най-южния ѝ склон. На десния бряг на Янтра, изпъква Трапезица, прилична на огромна трапеза, а на югоизток се очертава Царевец с неговия конусообразен връх и отбелязващата се по-долу, на самия южен край на височината, Балдуинова кула. След минутен престой при приличната на вила спирка „Трапезица", унизана с влачуща растителност влакът отново се носи напред. Насрещу му внезапно се изправя мощен, висок масив, покрит с гъсто прилепени една до друга сгради и лъкатушещата в пропастта под него Янтра. Тракайки оглушително, влакът прелетява железния над реката мост и потъва в мрачното отверстие на тунела под града, отдето скоро се показва и, изминавайки втори мост, бързо изчезва във втори тунел — под Светата гора. След малко той е отново на открито, намалява ход и спира пред Търновската гара.
Грета Костова- Бабулкова  
Старо Търново

Няма коментари:

Публикуване на коментар