Петър Дабков- щедър, но забравен дарител

В Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. пише: "Петър Дабков е един от родолюбивите търновски граждани, който е оставил добър спомен между съгражданите си със своето щедро завещание. Той, като вижда, че страда от неизлечима болест и че наближава краят на живота му; като вижда, че няма наследници — деца, които да продължат рода му, написва си сам 1884 г. завещанието, според което дарява за училищата в града 100000 гроша или 20000 лева, къщата и покъщнината си, с условие, докато бъде жената му жива, тя да живее в къщата и за издържането ѝ градската община да дава 2/3 от лихвите на завещаната сума. Освен това, той завещал на махленската си църква "Св. Константин и Елена" 6000 гроша, за да се купи един полилей за сред църквата. Дабков е бил по занятие кундурджия/обущар/, имал е първоначално образование, но бе един интелигентен мъж със здрави идеи. На времето си той е бил първият най-добър майстор на разни обувки."  

Неговите корени са от Трявна, но в сърцето му завинаги остава старата българска столица, в която живее и работи в края на ХIХ в. Прочул се изключително много в занаята. Дори се говорило, че спечелил доверие и му била възложена огромна поръчка за изработване на обувки за турската армия. Така се замогнал, натрупал състояние и макар да бил с първоначално образование, бил интелигентен и възпитан човек. Неговото благородство се изразява в завещанието, което подготвил приживе. За съжаление, поваля го коварна болест (рак на гърлото), която лекувал във Виена. Разбирайки, че здравословното му състояние е безнадеждно и тъй като нямал наследници – деца, които да продължат рода му, решава да напише своето завещание през 1884 г.

Така през месец май на 1884 г. парите от завещанието били преведени. За изпълнители от самия Дабков били определени търновският митрополит и Търновското общинско управление. Решило се средствата да бъдат дадени за построяването на Първоначално училище в новия район на града – Марно поле, и затова търновци го наричали още Марнополското училище. Построяването на сградата било поверено на строителния предприемач Х. Петкоолу и в края на 1908 г. този “паметник на духовността” бил завършен. Училището било голямо и просторно, със светли класни стаи и най-важното в район, в който имало много деца и се чувствала осезаема нужда от такова училище. Дарителят на Марнополското училище бил много уважавана личност от възпитаниците и неслучайно в знак на благодарност новото учебно заведение гордо носило името “Петър Дабков”. Негов голям портрет висял в коридора на учебната сграда и напомнял за благородния му дарителски жест.

Според "Енциклопедия Дарителство" след смъртта на жена му годишните приходи на капитала се предоставят за подпомагане на бедни ученици от Мъжката гимназия „Св. Кирил“ и за „издържането“ на един учител в нея. С правото да се разпорежда със средствата П. Дабков натоварва училищното настоятелство в Търново, под надзора и с одобрението на Търновския митрополит. Не е известно кога и с какъв основен капитал е образуван благотворителният фонд. Управлява се от училищното настоятелство и по неизяснени причини предназначението на дарението се променя. Приходите се употребяват за помощи на бедни деца от началните училища в града, а не за подпомагане на възпитаниците на Мъжката гимназия „Св. Кирил“. Недвижимите имоти са продадени и в началото на 1937 г. капиталът възлиза на 90 хил. лв. Други данни за фонда не са открити.

В Пътеводителя пише още, че със своя труд и пестеливост Петър Дабков е могъл да натрупа богатство и чрез него да си въздигне един добър паметник в града: едно от градските основни училища (Марнополското) е наречено на неговото име - „Петър Дабков“. Тогава се оформя новият квартал на града около Марно поле, който разбираемо търновци нарекли Марнополски. С увеличаване броя на децата се появила остра нужда от училище в тази част на старата столица. По това време в Търново децата се обучавали в училище “Екзарх Йосиф I”, построено през 1893 г.

По време на Втората световна война училище „Петър Дабков” временно прекратява дейността си, тъй като е превърнато в квартира на немска войскова част. 

През 1949 година народната власт преименува училището на „Бачо Киро”. Името на дарителя Петър Дабков се забравя. През 1963 г. е построен втори етаж на училището поради увеличения брой на учениците и паралелките. С разрастването на Велико Търново на запад през 1968/1969 г. е построено основно училище „Вела Пискова” (сега „Св. Патриарх Евтимий”). В него се преместват 180 ученика от старото маринополско училище, което обаче продължава да е сред авторитетните местни учебни заведения. През 1970-те години Основно училище „Бачо Киро” се премества в днешната си сграда. Старата, построена в чест на Петър Дабков, е предоставена за нуждите на спортното училище в града. След политическите промени от 1989 г. по време на демокрацията през 90-те години на XX век, сградата на бившото училище „Петър Дабков“ е съборена, за да бъде построена банка, фалирала през 1996 г. След като се събаря старата сграда, на това място бих казала не му върви.. 

Днес там се намира градски мол- „Скай Център”, който също е празен..

Петър Дабков според Пътеводителя не е останал без последователи. По неговия пример са завещали за училищата в град Търново и други търновски граждани: 

а) Ганчо Тодоров, ханджия, завещал хана си, с вснчките принадлежности към него, на главната улица в града, в прихода на църквата Св. Кирил и Методий. Освен това, той дарил и малки суми (20—100 лева) на манастирите около Търново и на горномахленските църкви в града. 

б) Константин х. Тодоров абаджи — псалт (Даскал Косю), завещал 10000 гроша (2000 лева) на градската община, която от годишния приход на завещаната сума да поддържа в училището по едно бедно момче, предпочтително сираче.

в) Анастас Цанев, чохаджи, завещал 400 лева на градската община, която да харчи приходите от тази сума за нуждите на първоначалните училища.
г) Владиката Панарет Рашев
Чуйте писменото завещание на Петър Дабков

Източници: Пътеводител на В. Търново и околностите му-1907 г., https://bg.wikipedia.org , http://daritelite.bg , https://www.dnesbg.com

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ