В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Хълм Света гора

 Издига се на юг от Царевец. Наречен е така, но като говорим за Търновската Света гора трябва да отбележим, че тя не е била хълм, а така се е наричала местността, където са били разположени манастирите, по подобие на Света гора в Атон. В превод от старобългарски "гора" всъщност е "планина, хълм" и при един буквален превод може да се допусне грешка.  Паскал Пиперков в своето изследване за Търновската Света гора пише: "От историческите извори е безспорно, че Светите гори по българските земи са създадени по подобие на Света гора Атон. Те вероятно са били съвкупности от православни манастири и техни поделения под общо управление, политически независими, близко разположени, в които е кипял духовен живот. През Възраждането тези комплекси са продължили просветните традиции на средновековните си предшественици, като са били стожери на българския народностен дух." Като стана ясно понятието " За Търновска "Света гора" и за местоположението на манастира "Св. Богородица Одигитрия" прочетете тук. Няма конкретни доказани факти, че днешният хълм Света гора е бил обитаем през Средновековието от монаси. По всичко изглежда заселването му става, след като е построен мостът над Янтра в турската махала, който съществува и днес. Едва тогава къщите започват да никнат по склона, срещу Царевец, от другата страна на Янтра. А това е било вече по време на османското владичество. В Пътеводителя на В. Търново от 1907г. пише: " Сегашният турски мост е липсвал. Не е съществувала и сегашната турска махала, на мястото на която е било гора, правеща продължение от „Светата гора“...
Феликс Каниц пише: "Височината наричаха „Света гора“ и Калфа я описва още в XVII век под това име като „гористо възвишение, чиито дървета не се секат, за да намери добитъкът там сянка и храна.“ Понастоящем Света гора и почти всички възвишения на завладяващата панорама са едва ли не лишени от дървесната си украса. "
Тодор Янков пише в спомените си от 1939г." В турско време беше тя недостъпна за българите, тъй като турците и техните харемлици се веселяха в нейните сенки. Често пъти, дене или ноще, биваше огласявана от страстни маанета, съпровождани от даарета и тарабуки. Днес тя е едно от най-хубавите места за разходки и една необходимост за пречистването на въздуха в града."  Хълмът се е оформил като място за разходки и развлечения и днес там е разположен наскоро открития обновен парк "Света гора".  Прочетете още
Източници: Книгите „ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“ на Ф. Каниц, "Спомени на Т. Янков от 1939год." http://www.razkazvachite.com http://svetimesta.com
Грета Костова- Бабулкова 

РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА
 

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN