Издига се на
юг от Царевец. Наречен е така, но като говорим за Търновската
Света гора трябва да отбележим, че тя не е била хълм, а така се е наричала местността, където са били разположени
манастирите, по подобие на Света гора в Атон. В превод от старобългарски
"гора" всъщност е "планина, хълм" и при един буквален превод може да се
допусне грешка. Паскал
Пиперков в своето изследване за Търновската Света гора пише: "От
историческите извори е безспорно, че Светите гори по българските земи са
създадени по подобие на Света гора Атон. Те вероятно са били
съвкупности от православни манастири и техни поделения под общо
управление, политически независими, близко разположени, в които е кипял
духовен живот. През Възраждането тези комплекси са продължили
просветните традиции на средновековните си предшественици, като са били
стожери на българския народностен дух." За Търновска "Света гора" и за местоположението на манастира "Св. Богородица Одигитрия" прочетете тук.
Няма конкретни доказани факти, че днешният хълм Света гора е бил обитаем през
Средновековието от монаси. По всичко изглежда заселването му става,
след като е построен мостът над Янтра в турската махала, който
съществува и днес. Едва тогава къщите започват да никнат по склона,
срещу Царевец, от другата страна на Янтра. А това е било вече по време
на османското владичество. В Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. пише: "
Сегашният турски мост е липсвал. Не е съществувала и сегашната турска
махала, на мястото на която е било гора, правеща продължение от „Светата
гора“...
Феликс Каниц пише: "Височината наричаха „Света гора“ и Калфа я описва още в XVII век под това име като „гористо възвишение, чиито дървета не се секат, за да намери добитъкът там сянка и храна.“ Понастоящем Света гора и почти всички възвишения на завладяващата панорама са едва ли не лишени от дървесната си украса."
Тодор Янков пише в спомените си от 1939г." В турско време беше тя недостъпна за българите, тъй като турците и техните харемлици се веселяха в нейните сенки. Често пъти, дене или ноще, биваше огласявана от страстни маанета, съпровождани от даарета и тарабуки. Днес тя е едно от най-хубавите места за разходки и една необходимост за пречистването на въздуха в града." Хълмът се е оформил като място за разходки и развлечения и днес там е разположен наскоро открития обновен парк "Света гора". Прочетете още
Феликс Каниц пише: "Височината наричаха „Света гора“ и Калфа я описва още в XVII век под това име като „гористо възвишение, чиито дървета не се секат, за да намери добитъкът там сянка и храна.“ Понастоящем Света гора и почти всички възвишения на завладяващата панорама са едва ли не лишени от дървесната си украса."
Тодор Янков пише в спомените си от 1939г." В турско време беше тя недостъпна за българите, тъй като турците и техните харемлици се веселяха в нейните сенки. Често пъти, дене или ноще, биваше огласявана от страстни маанета, съпровождани от даарета и тарабуки. Днес тя е едно от най-хубавите места за разходки и една необходимост за пречистването на въздуха в града." Хълмът се е оформил като място за разходки и развлечения и днес там е разположен наскоро открития обновен парк "Света гора". Прочетете още
Източници: Книгите „ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“ на Ф. Каниц,
"Спомени на Т. Янков от 1939год."
http://www.razkazvachite.com
http://svetimesta.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар