събота, 16 декември 2017 г.

Иван Богоров за Търново


 През 1865-1866г. публицистът и издател на първия вестник „Български орел”, Иван Богоров предприема пътуване за проучване възможностите на българските градове за стопанско развитие. Пътните му записки „Няколко дена разходка по българските места” са публикувани във вестник „Турция”, брой 1. През 1865-1866г. пише за Търново: „То е разположено на твърде стръмен каменлив бряг, който от върха до най-долу, дори до реката е накичен с къщи една върху друга наставени също като, че ли са керемиди на покрив” Всяко местоположение си има добрините. Високите места се радват на по-чист въздух, а ниските имат по-близо водата. Повечето къщи са дървени и едвам ли имат основа, чтото, като падне една от някой буен вятър или от някой порой, тя надолу струпала още две-три. Тия нямат никак дворове — токо до вратнята се влазя и в стаята — и са станали още по- тесни откак управлението е разширило малко улиците. Човек се смайва като помисли на ума си, защо тия хорица са се накатерили по тоя толкова стръмен бряг, кога тия имат през реката по-хубаво място. И ако би направили един мост от Али паша насреща, то местото щеше да бъде по-прилично за град, зачтото е по-равно и по-широко, и там могат да живеят по-разпуснато. Търново има доста голяма чаршия. Само сто и двадесет дюкяна продават памучни прежди и американско платно. Ала кога не е пазарен ден, дявол няма по дюкяните. От петък до събота им е пазарът, на който дохождат повечето горнеселци, когато долнеселци си пазаруват на Ряховица, че мъчно им иде да бият път из търновский боаз. Тук няма зеленчук, ако и в разстояние един час да е село Лясковец, на което жителите са всичките градинари, които ходят по чужди страни да работят своя занаят, а в Търново не стъпват, че няма кой да им купува мъката, и по-добре да речем, няма с какво да им се купува стоката. Та, според това, може съди всякой, какво богатство имат жителите. От Търново има мнозина, които ходят в Италия с бубено семе. Тии говорят и добре италиянски. Като се разговарях с едного от тях, попитах ги, когато са били в Италия, ако са обърнали внимание върху предението и тъканието на коприна. В Търново в женските, както и в мъжките училища учат онова, което не им яко требува. В първите на място да се учат на занаят, да месат хляб, да перат, да готвят, да шият, да предат, да плетат и да тъкат, накъсо да речем, за да бъдат добри майки и харни къщовници, те се учат да прават писма! Във вторите за търговия, заради занаят, за политическа или домашна икономия и реч не става, учениците се готвят да стават географици и историци. Едвам се отървахме от наустници и псалтир, то налетяхме на други денгубци.
Учителите се оплакват, че бащите на децата не оставали синовети си да ходят много години в училището, и последните имат правда. Изобщо, училищата отпреди десет години насам не са направили нито крачка успех. Тия стоят все на еднакво състояние, може би и да останат още за много време все тъй. То не е нищо, че броят на учениците се е умножил отпреди десет години, то произлиза от народонаселението, то не е никакъв успех. Кой дял от науката е цъвнал и цъвти в някое училище? Всяка стока се харчи там, дето хората имат потреба от нея. Една наука успява там, дето человеците имат нужда от нея. Младите българчета откак напуснат училището, нели имат пред очи занаята и търговията, които им са самото- прибежище! Следователно училищата требува да бъдат занаятски и търговски!"
Из книгата "Няколко дена разходка по българските места - пътепис" Иван Богоров
Снимка из колекцията на Павел Енчев
http://starikartichki.jimdo.com/
 

 Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар