За произхода на името на град Търново

Съществуват различни мнения относно етимологията на името Търново. В Пътеводителя от 1907г. е казано: "Твърдението на старите хора за произхода името на града от трън (тернъ) Терново намира подкрепа: 1) в имената на градове и села близкостоящи до Търново (Габрово, Дряново, Оряховица, Буковец, Сливово и др.) — имена, които са били дадени на тия градове и села от името на онзи род растения, що са преобладавали в техните землища; и 2) в срещането почти във всички славянски земи на градове и села с това име (Тръново, Терновъ, Тараово), с подобно име славяните са наричали всяко запустяло и обрасло с тръни селище, което е бивало наново заселвано." Някои твърдят, че името на Търново/Tarnovo произлиза от старата българска дума "тарно", която значела крепост. Покойният български родолюбец, П. Р. Славейков, в своите „Разни бележки", като споменува името на града Търново, поставя до това последното Стриново в скоби: „Тръново (Стриново)“. В ранни византийски извори, Търново се споменава и като Триновос или Тринавос- от лат. Тринавус- трите кораба. Според някои Стринавос е вариант на името Тринавос. Според изследванията и книгата на Васил Аврамов от 1929г. - "Войната на България с Византия в 1190г." крепостта Стринава се намира до Дряново.
Любомир Владикин пише в книгата си "Между Царевец и Трапезица" от 1931г.: "Три полуострова, но тъй силно издадени напред, чрез толкова тясна ивица свързани с планински масив, че изглеждат на острови, или на три исполински кораби, с отвесни стени, потънали в дълбоките процепи на Янтра. Тъй силна е илюзията, щото човек е готов да повярва, че името на града произлиза от латинските думи tri-navis — три кораба... Търновските хълмове са привлекли вниманието още на най-старите жители на земята ни — траките. По тях мъдрите прадеди са строили оброчища, крепости и жилища. Намерените по Къзхисар (Момина крепост) монети от Филипа Македонски и син му Александър Великий са неопровержими доказателства за това.

До неотдавна, селяни са изравяли по тези места мраморни плочки с изображения на тракийски конници, които считали за икони с ликът на св. Георги. И днес още личат следите на водопроводи, резервоари и крепостни зидове, които не са научно изследвани, но предполага се да са от римско време, особено като се съди по латинските и гръцки надписи върху някои плочи, жертвеници, постаменти и др."
През 1640 г. архиепископ Петър Богдан Бакшев посетил Търново и отбелязал в историята си следното: "На 20 септември 1640 година посетих града Търново, разположен между планините, близо до планината Хемус, със стени, но са разрушени; почти всички кули са паднали. Не е възможно да се опише неговото положение, бидейки направено непревзимаемо от самата природа – първом обграден от една река, назована Йетар (Янтра), която прави обиколка и образува като три острова, но не са острови, а полуострови. И върху тези острови са съградени три града, но отдалече изглежда един град, понеже са на високи места, и затова се наричал “Тринова”, което ще рече три нови града, сега са извратили името и го наричат Търново. Двата града са вече действително разрушени, но най-големият – средният – е запазен, ако и разрушен. Населен е само до първите врати, а всичко останало е пусто. Има един път на естествена скала, за влизане, а от двете страни има пропаст и пътят е толкова широк, че едва могат да минат две коли. Когато се пристигне близо до първата врата, скалата се разделя и образува долу пропаст, а отгоре има подвижен мост. Когато се влиза в първата врата, има отгоре голяма кула, така отгоре втора и трета врата, но почти всички са разрушени. Вътре се вижда джамия, съградена от турците, и стените на царския дворец и крепостта, която е била много яка, но наполовин е паднала; на най-високото място, гдето е била катедралната църква, стои половината от превисока камбанария и наоколо се виждат образите, но сега не може нищо да се различи.

В стените се намират мрамори и големи камъни, на които са начертани на разни места (образи на) римски императори и латински писмена, но онези, които са ги поставили в стените, са ги обърнали наопаки, аз мисля, че те не са разбирали латинските писмена или пък не са се грижили за древните неща."
Безспорно градът е основан от готите, за които още преди около един век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, обръща внимание, в своя основополагащ труд „Готи или българи“, че готите са наследници на траките-гети и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия"... Той се позовава на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги. И за Паисий Хилендарски- готи и българи са един и същи народ. Също прави много важно уточнение:" По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари." 
Хилядите топоними, оставени от нашите прадеди в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Ето информация от Уикипедия за Търново, като топоним

България

• Велико Търново, град, известен и със старото си официално име Търново до 1965 г.;
• Малко Търново, град, разговорно наричан Търново, предимно преди 1912 година;

Република Македония

• Търново, село в Община Битоля;
• Търново, село в Община Гостивар;
• Търново, село в Община Крива паланка;

Гърция

• Търново, на гръцки Прасино, село в дем Преспа, Западна Македония;
• Търново, на гръцки Анкатото, бивше село в Преспа, Западна Македония;
• Тирнавос, град в Тесалия.

Турция

• Търново, на турски Байрамлъ, село във Вилает Одрин.

Босна и Херцеговина

Рeпублика Сръбска

• Търново, община;
• Търново, град;
• Търново, село в Община Мърконич град;
• Търново, село в Община Рогатица;
• Търново, село в Община Шековичи;

Федерация Босна и Херцеговина

• Търново, община;

Хърватия

• Търново, село в Община Генералски стол

Словения

• Търново, квартал на столицата Любляна

Черна гора

• Търново, село в Община Бар.

 Учените предполагат, че имената са оставени между VI-ти -VII-ми век когато предците ни заливат като море цяла старата Елада и основават хиляди селища там (всъщност не се касае за нашествие, а за завръщане в свои земи). Безспорно десетината топонима, сродни на нашия Търново са нещо заслужаващо вниманието ни.

Източници: http://www.artsloi.com, http://nauka.bg/forum , http://bg.wikipedia.org,https://sparotok.blogspot.com
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Грета Костова- Бабулкова  
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.