Любомир Владикин пише в книгата си "Между Царевец и Трапезица" от 1931г.: "Три полуострова, но тъй силно издадени напред, чрез толкова тясна ивица свързани с планински масив, че изглеждат на острови, или на три исполински кораби, с отвесни стени, потънали в дълбоките процепи на Янтра. Тъй силна е илюзията, щото човек е готов да повярва, че името на града произлиза от латинските думи tri-navis — три кораба... Търновските хълмове са привлекли вниманието още на най-старите жители на земята ни — траките. По тях мъдрите прадеди са строили оброчища, крепости и жилища. Намерените по Къзхисар (Момина крепост) монети от Филипа Македонски и син му Александър Великий са неопровержими доказателства за това.
До неотдавна, селяни са изравяли по тези места мраморни плочки с изображения на тракийски конници, които считали за икони с ликът на св. Георги. И днес още личат следите на водопроводи, резервоари и крепостни зидове, които не са научно изследвани, но предполага се да са от римско време, особено като се съди по латинските и гръцки надписи върху някои плочи, жертвеници, постаменти и др."
През 1640 г. архиепископ Петър Богдан Бакшев посетил Търново и отбелязал в историята си следното: "На 20 септември 1640 година посетих града Търново, разположен между планините, близо до планината Хемус, със стени, но са разрушени; почти всички кули са паднали. Не е възможно да се опише неговото положение, бидейки направено непревзимаемо от самата природа – първом обграден от една река, назована Йетар (Янтра), която прави обиколка и образува като три острова, но не са острови, а полуострови. И върху тези острови са съградени три града, но отдалече изглежда един град, понеже са на високи места, и затова се наричал “Тринова”, което ще рече три нови града, сега са извратили името и го наричат Търново. Двата града са вече действително разрушени, но най-големият – средният – е запазен, ако и разрушен. Населен е само до първите врати, а всичко останало е пусто. Има един път на естествена скала, за влизане, а от двете страни има пропаст и пътят е толкова широк, че едва могат да минат две коли. Когато се пристигне близо до първата врата, скалата се разделя и образува долу пропаст, а отгоре има подвижен мост. Когато се влиза в първата врата, има отгоре голяма кула, така отгоре втора и трета врата, но почти всички са разрушени. Вътре се вижда джамия, съградена от турците, и стените на царския дворец и крепостта, която е била много яка, но наполовин е паднала; на най-високото място, гдето е била катедралната църква, стои половината от превисока камбанария и наоколо се виждат образите, но сега не може нищо да се различи.
В стените се намират мрамори и големи камъни, на които са начертани на разни места (образи на) римски императори и латински писмена, но онези, които са ги поставили в стените, са ги обърнали наопаки, аз мисля, че те не са разбирали латинските писмена или пък не са се грижили за древните неща."
Безспорно градът е основан от готите, за които още преди около един век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, обръща внимание, в своя основополагащ труд „Готи или българи“, че готите са наследници на траките-гети и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия"... Той се позовава на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги. И за Паисий Хилендарски- готи и българи са един и същи народ. Също прави много важно уточнение:" По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари."
Хилядите топоними, оставени от нашите прадеди в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Ето информация от Уикипедия за Търново, като топоним
България
- Велико Търново, град, известен и със старото си официално име Търново до 1965 г.;
- Малко Търново, град, разговорно наричан Търново, предимно преди 1912 година;
Република Македония
- Търново, село в Община Битоля;
- Търново, село в Община Гостивар;
- Търново, село в Община Крива паланка;
Гърция
- Търново, на гръцки Прасино, село в дем Преспа, Западна Македония;
- Търново, на гръцки Анкатото, бивше село в Преспа, Западна Македония;
- Тирнавос, град в Тесалия.
Турция
- Търново, на турски Байрамлъ, село във Вилает Одрин.
Босна и Херцеговина
- Рeпублика Сръбска
- Търново, община;
- Търново, град;
- Търново, село в Община Мърконич град;
- Търново, село в Община Рогатица;
- Търново, село в Община Шековичи;
- Федерация Босна и Херцеговина
- Търново, община;
Хърватия
- Търново, село в Община Генералски стол
Словения
- Търново, квартал на столицата Любляна
Черна гора
- Търново, село в Община Бар.
Източници: http://www.artsloi.com, http://nauka.bg/forum , http://bg.wikipedia.org,https://sparotok.blogspot.com
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
1 коментар:
Най-старото споменато селище с име сродно на Търнво е Τάρνη/Тарне - мизийски град, който е споменат от Омир, оттам идва героят Борус :)
Публикуване на коментар