Твърда е вярата на всички ни, че бъдещето на един народ е заложено в децата. В разцъфтяването на безкрайното много възможности легнали в детската душа се състои най-голямото богатство на този народ и се обуславя неговото щастие. Всред голямата материална и морална разруха тази вяра обнадеждава хората, внася бодрост в техните души. Във връзка с тази вяра се отреди у нас и другаде ден на детето. Денят посветен на детето иде да напомни на нас, възрастните, грижите ни за децата, да ни изтъкне най-важните въпроси във връзка с тяхното физично и психично развитие. За да може, обаче този ден да изпълни своето истинско предназначение, той трябва да бъде едно постоянно напомняне на нас, възрастните, да се вгледаме в себе си, в своите дела, като се издигнем до най-голямата добросъвестност. Денят на детето трябва да напомни и грижите ни към нашите всекидневни прояви, към нашите думи и начинания. Нищо не е тъй решаващо за бъдещия развой на детската душа, както примера на възрастните. Със своя говор, със своите маниери, със своето държание, със своя начин на живот те влияят съхранително или разрушително върху крехката детска душа, хвърлят детето в ръцете на Бога или дявола.
За едно незакоравяло човешко сърце децата трябва да бъдат камбанен звън, който води към възкресение. И най-престъпната човешка душа трябва да се стряска и да отстъпва пред широко отворените детски очи, които поглъщат жадно всичко. Децата са бъдещето на света, но образа на това бъдеще ще дадем ние, възрастните, а не самите деца. Ние владеем децата и от това как ще ги владеем, от това какво ние им даваме като физични и психични заложби и като подпомагаме развоя на тези заложби, ще зависи тяхната съдба, а с това заедно и тази на народа ни.
Ние често се оплакваме от грубостта, от неучтивостта, от незачитането на младото поколение. Упрекът, обаче отправен към тях е един замах, който ни бие право в лицето, камшикът, издигнат да ги удари иде да опаше първо собствената ни снага. Защото, каквото сме ние, това са и нашите деца — те са отражение на живота на възрастните. Не децата, а ние, възрастните, трябва да станем по-добри и чрез нашия пример да ги издигнем.
Денят на детето не трябва да ни води към нови теории и нови методи на възпитание, а към разбиране най-великата истина, че възпитанието на детето не е нищо друго, освен самовъзпитание на нас възрастните. Нашето вътрешно самонадвиване е най-добрия ангел-хранител на нашите деца. Затова, който иска денят на детето да добие своето истинско предназначение, той трябва да се постарае да уравновеси своя вътрешен мир и да застане чист със своите дела пред света и хората, като пред Бога. Иначе, този ден и за в бъдеще ще си остане само една външна парадност, един спектакъл, без каквато и да било по-трайна полза и значение.
Из Общински вестник "Велико Търново"- 10 май 1935 г.
Прочетете още:
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар