сряда, 23 май 2018 г.

Първата българка, защитила докторска дисертация по философия

Зоя Ставрева е родена през 1883г. в Търново в семейството на Атанаска и Ставри Маринополски. Баща ѝ е търговец, ползващ се с авторитет и с уважението на своите съграждани. От общо петте деца - 2 момчета и 3 момичета, Зоя се откроява с най-буден ум, амбиция и ученолюбие. Завършва с отличие средното си образование в Търново. През 1914г. завършва висше образование по философски науки в Берн, Швейцария. През същата година подготвя докторска дисертация към Висшия философски факултет на Университета в Берн, която успешно защитава през 1915г. и е удостоена с научното звание „доктор на философските науки“. Темата на дисертацията ѝ е „Състраданието като основа на морала при Шопенхауер“ (на немски: Das Mitleid als Fundament der Moral bei Schopenhauer). За пръв път в историята на българската философия са разгледани проблемите на метаетиката (наука за трансцендентните нравствени принципи като висши цели на разума), отнасящи се до изследването на първоосновите на морала.
След завръщането си в България Ставрева, в продължение на 24 години преподава философия в Девическата гимназия "Св. Митрополит Климент" в Търново. Паралелно с философските си идеи Зоя Ставрева усилено проучва проблемите в областта на историята на образованието в България. Особено внимание отделя на девическото образование. Тя усилено търси причините, поради които на момичетата се дава възможност да се образоват по-късно, отколкото на момчетата. Като първа и основна причина открива и посочва психологическата нагласа на българина, че на момичетата, като бъдещи майки и съпруги, не им е нужно образование. От значение са и моралните съображения, че смесените класове вредят на нравите на подрастващите. В статията „Девическото образование“ в Търново през 1939г. настоява образованието на жената да бъде приближено повече до живота: „Жената живее в едно раздвоение между нейното духовно призвание, което я насочва към учение и получаване на образование наравно с мъжа, и нейното естествено призвание - майчинството. Даровитата, гениалната жена се открива в учения, в художника, в държавника, във философа. Ето защо участието на жената в живота не се състои само в раждане на деца и водене на домакинството.“ Популяризира научните си изследвания в списанията "Учителска мисъл", "Учителска практика", "Учителски преглед", "Дом и училище". Постоянен сътрудник е на общинския вестник "Велико Търново", както в редица централни и местни вестници. Постоянен сътрудник е на Общинския вестник „Велико Търново“. Изнася сказки в родното Търново и из цялата страна. Като философ и педагог д-р Зоя Ставрева се интересува и от чуждия опит, посещава някои западноевропейски страни, за да се запознае с нови педагогически практики. През 20-те години на миналия век, когато в Съветска Русия народен комисар на образованието е Луначарски, тя поддържа връзка с педагогически институти там. През 1927г. написва книгата "Татко Песталоци", израз на уважението ѝ към швейцарския педагог, прочул се с възпитанието на болни и изоставени деца. През 30-те години тя популяризира у нас нашумялата немска педагогика на Петер Петерсен, известна като "Йенски план" - по дадена тема детето задава въпроси, а учителят му отговаря. Превежда книгата "Практиката в училищата Йенски план" и я издава заедно с колегата си от София д-р Б. Шанов. Зоя Ставрева е председател на Учителския въздържателен съюз с център Търново (1924-1925). Изнася беседи, представя реферати на световни конгреси във Виена, Хелзинки, Хага. На конгреса, проведен в Търново през 1931г., става инициатор за обединението на всички въздържателни съюзи. Членува в Дружество на българките с висше образование, основано в София на 29 май 1924г. Член е и на Класния учителски съюз, на Ученическо дружество „Радост“, активен деец на Червения кръст. Сътрудничи в дружеството "Грижи за бавно развиващи се деца в България". Като германистка членува в Българо-немско културно дружество. Но точно заради него след 9 септември 1944-та е обявена за фашистка. Принуждава се да изгори цялата си библиотека и личния си архив. Оцелява само черновата на дисертацията ѝ и част от личната ѝ кореспонденция, които се съхраняват в Държавния архив във Велико Търново. Ставрева е голям радетел за чист български език. Подобно на историка Никола Станев е против изкуственото възприемане на чуждици в езика. Прави редица дарения на книги. Носител е на множество награди за активна обществена дейност. През 1940г. Младежкият Червен кръст я награждава със Знак за отличие и свидетелство. Починала на 3 март 1962г., след почти четиридесет години пълна забрава, през 1982г. в старопрестолния град от ухо на ухо се разнесе слух: някой се осмелил да пише за философката д-р Зоя Ставрева. За старите търновци, пазещи спомен за видната им съгражданка, това бе приятна изненада. Затова заслужава да се спомене този, който я „преоткри”, както се говореше. Това е философът Божидар Пейчев. В списание „Философски преглед” той помести материал за нея, в който се казва, че на 18 юни 1914г. тя е защитила дисертацията си „Състраданието като фундамент на морала при Шопенхауер”. Това е станало в Берн, а на следващата дисертацията е отпечатана в Цюрих. Авторът е посочил, че това е „първата българска историко-философска дисертация”, написана с „голяма ерудиция”. След демократичните промени излязоха публикации за д-р Ставрева, а д-р И. Дафов направи превод на дисертацията ѝ. Но все още липсва най-важното – пълна библиография за нея. Досега са открити около 60 публикации, свързани с философията и педагогиката. Ще завърша с думите на д-р Зоя Ставрева, които звучат напълно съвременно: „Аз съм за ред и стегнатост – първо условие за преуспяване”. Прочетете още нейна статия- Денят на детето и ние
Източници: http://bg.wikipedia.org, Олга ПАНКОВА, Велико Търново Снимки: Дигитален архив - Държавна агенция "Архиви" 

Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар