В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Из историята на патриаршеската църква „Възнесение Христово" на Царевец

Пет години след обявяването на Независимостта признателни търновци издигат малък паметник-пирамида, която отгоре завършва с кръст, там където е била Патриаршията. Този паметник е премахнат през 1952 г.
Из общински вестник „Велико Търново“- от 31 май 1934г.
Великата патриаршеска църква „Възнесение Христово" се намира на най-високото място на Царевец. Майката на всички църкви в българското царство, заедно с почти квадратната кула — звънарница, с право се издигала в средата на най-високия връх в престолния град. Тя се виждала от по далечни места, особено при слънце блестяла с високия си купол и при нощни тържествени богослужения, когато била осветена с много свещи и кандила. По местоположението и величествеността си е правила дълбоко впечатление на всички. Височината, гдето се намират основите на църквата, (запазени на височина от 80см, — 1 м.) се нарича Чан-тепе (Камбанов връх). Църквата се състои от три напълно развити части: алтар, наос (същинска църква) и две предверия. Алтарът има развити и трите си части: пресбитерии (1), протезис (2) и дияконикон (3). Основите на трите отделения завършват на изток с полукръгли апсиди. В същинската църква се намират основите на четири централни стълба, вероятно те са поддържали купола и основите двата предапсидни, които са отделяли предапсидното пространство. Третата част на църквата има развити две предверия. Външното е строено във връзка със стръмното местоположение на постройката. То е подпомагало достъпа в църквата. От оцелелите основи, части на църквата и тяхното разположение се уверяваме, че последната е кръстовидна куполна църква. По своя си общ план прилича на църквите: Св. Четиридесет мъченици“ и "Св. Апостоли Петър и Павел" в старопрестолния град. „Пантократор“ и Св. Иван Алитургитос" в Месемврия и др. Общите размери на църквата са: дължина 26‘5 м., широчина 12 метра. Размерите на църквата свидетелствуват, че тя е една от най-големите църковни сгради от епохата на второто българско царство.
От запазените основи на църквата не може да се установи, дали тя е била украсена отвън с гледжосани цветни глинени тръбички подобно на църквите: "Св. Димитър Солунски", "Св. Четиридесет мъченици", "Св. Св. Апостоли Петър и Павел“ и др. През време на закрепването и почистване на църквата се намериха в насипа и около църквата глинени гледжосани цветни панички с дръжки (плитки чашки), с размери в диаметър от 6 — 8 см. Опашките, с които се закрепват в стената, са дебели 2—3 см. и дълги 12 — 15 см. Тези декоративни предмети изцяло приличат на тия от църквите в Асенова махала и Трапезица. На въпроса, през времето на кой от българските царе е издигната църквата "Възнесение Христово", може да се отговори въз основа на два стари документа: приложно (кратко) житие на Михаил воин, намиращо се в Охридския ръкопис № 196, български извод от XIV — XV век (4) и прибавката — Поменик — от XIV век (5). Според приложното житие на Михаил воин, великата патриаршеска църква е съградена през времето на Калояна, в която били положени мощите на светеца. Въз основа на прибавката — поменик — към Синодика на цар Борила, писана през XIV век, майката на всички църкви в българското царство е издигната през царуването на Иван Асен II. Може да се има предвид и следното обстоятелство. Мощите на Михаил воин да са били пренесени в Търново от Калояна, а по-после поставени във великата патриаршеска църква "Възнесение Христово", по заповед на Иван Асен II. В подкрепа на предположението ни може да се преведе следния пример: Според приложното житие на Св. Илариона Мъгленски, намиращо се в Зографски пролог № 88 под 21 октомврий, мощите на светеца били пренесени в престолния град от Калояна, а по сетне през царуването на Иван Асен II били поставени в новоиздигнатата от него църква "Св. Четиридесет мъченици"(6). Калоян или Иван Асен II, с цел да предадели по-голяма светост, важност и значение на църквата "Възнесение Христово", заповядали да се поставят останките на "Св. Михаил воин". През епохата на второто българско царство великата патриаршеска църква, майката на всички църкви в българското царство, е била свидетелка на много важни събития и тържества свързани с историята на второто българско царство. В нея са били посрещани и изпращани посолства от Византия и други държави и народи. Каква е била съдбата на църквата "Възнесение Христово" през епохата на турското робство, по липса на документи е трудно да се отговори. Дали тя е била ограбена и разрушена с превземането на Царевец през 1393 година, не може да се отговори положително. През септември 1640 година Петър Богдан Бакшич, родом от Чипровци, по-късно Софийски католически епископ, посетил старопрестолния град. Ето какво споменува за църквата "Възнесение Христово": "На най-високото място, гдето е била главната църква, се намерва половина на много висока звънарница и наоколо се вижда живопис, без да може нещо да се разбере. В зидовете се намерват мермерени и големи камъни, на които са изсечени на разни места образи на римски императори и латински надписи, но тези, които ги поставили в зидовете, ги турнали наопаки; мисля че те не са разбирали от латинско писмо или не са се грижили за старините(7)
Т. И. Успенски през ноември 1900 година посетил старата столица, когато разкопките на Трапезица и Царевец били завършени. През време на разкопките били открити основите на църквата "Възнесение Христово". Руският учен свидетелствува за нея следното: "На Хисаря е разкопана стара църква. От намерените предмети запазени на самото място са: Мраморни късове, капители от колони. Открити са до стените на църковното здание няколко гробници, строени от камъни с погребения (8). Според увeренията на инженер К. Ябаджиев, който е изработил плановетe на Трапезица и Царевец, забелязал под запазените в земята стени на църквата стенописи. В насипа бил намeрен голям къс от стенопис — главата на Иисуса Христа (9). През 1928 година се заздравиха запазените основи на църквата и кулата — звънарница. В подкрепа на твърденията ми, че църквата "Възнесение Христово", е била велика патриаршеска църква и майка на всички църкви в българското царство; а също, че в нея били положени мощите на св. Михаил воин, от старата крепост Попук, превеждаме приложното (кратко) житие на св. Михаила воин и Прибавката — Поменик — от XIV век, към Синодика на цар Борила отъ XIV век.
Из Прибавката — Поменик — към Синодика на цар Борила, писана в XIV век)
"Преосвещений вселенски патриарх Герман, с благоволението Божие и поради многото желание на христолюбивия Иван Асена, великият цар, син на стария Асен, заедно с останалите негови братя: Атанасия, всеосвещений патриарх Иерусалимски на Христовите страсти и неговото възкресение, църква свети Сион, майка на всички църкви в цялата Палестиня; Симеон всеопросвещений патриарх Антиохийски, Божи град и на цялата Сирия; Николай, всеопросвещений патриарх Александрийски и на целия Египет — с тези, прочие, всеопросвещени патриарси, като прочели писмото до тях от благочестивия гръцки цар, дука, така писано: Самодържавното наше царство моли и силно желае вашето бащинство да не оставите непразно нашата молба към Вас; но като пратите вашето писмо до царствово ми за освещение, да наречете - да дарите с равна на вас патриаршеска степен търновската църква „Възнесение Христово“, майка на всички църкви в българското царство. Защото и христолюбивият български цар Иван Асен, брат на царството ми и сват, от моето царство и от вашето бащинство свето това желае най-вече иска да се дарува неговото царство.
Това, прочие, просветените патриарси като прочели, дали му добър съвет (отговор). И всеки от тях пратил свое писмо до Германа, пишат така: Германе, вселенски патриархо наш брат, радвай се. Приехме твоето послание и добрия съвет приехме. Това писмо да бъде наш свидетел за твоята любов каквато ни е угодно, както и на вашето бащинство, защото имаш власт да разрешиш". . .
1) Отделение за светия престол и богослужение.
2) Отделение за жертвените дарове
3) Отделение за алтарните съдове и одежди
4) Йорданъ Иванов, Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931 стр. 422 — 424.
5) М. Г; Полруженко, Синодик Царя Бориса. Одесса; 1899. Лист 28 — 28, стр. 64 — 66.
6) Йордан Иванов. Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931 стр. 418 — 420.
7) К. Шкорпил, План на старата българска столица Велико-Търново стр. 140. Известия на Българското археологическо дружество I. София 1910.
8) Т. И. Успенскаго, О древностях города Тырново стр, 22. Известия Русскаго археологическаго института в Константинополе VII випуск I. София 1901*
9) К. Абаджиев- Списание на инжинерно-архитектно дружество VII.
Т. Николов
Снимка: Петя Големанова
Прочетете още: 
Из "Царският дворец и патриаршията на Царевец"- Никола Ангелов  
Защо мощите на св. Михаил воин са били положени в патриаршеския храм на Царевец  
Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN