В "Пътеводителя на В. Търново от 1907 г." се казва,
че в старо време Търново е наричано „Цариград Търнов, богоспасаем
Цариград, царица на градовете, царствен православен град, наистина втори
подир Константиноград. За да бъдат дадени такива хубави епитети на
старото Търново, трябва наистина тогавашният град да е представлявал
нещо, което го е издигало в очите на хвалителите му. Основите на
бляскавото състояние на Търново са положили братята Асен и Петър, като
са избрали този град за столица на новосъздаденото българско царство в
1186 год. Какво е представлявало до това време Търново, точни сведения
няма, но като се съди по сегашните остатъци от църкви, както и от
преданията, градът се е ограничавал само с Трапезица където, по всяка
вероятност, е бил построен замъка на Асеня и Петра. По-рано Трапезица,
Хисарът/Царевец/ и Къз-хисар /Момина крепост/ са представлявали само
римски крепости с малки или големи пристройки за жилища около тях. При
първите Асеновци градът е бил съставен от постройките на Трапезица и от
къщите, които са били съградени около нея покрай реката Янтра — дясната
половина на сегашната Асенова махала. Когато станало столица, Търново
почнало да расте: построили се къщи и на левия бряг на Янтра — лявата
половина на Асеновата махала. Тъй разположен по двата бряга на реката,
градът е носил две имена; на десния бряг се е казвал "Трапезица" или
„Трапезонд“, а „новият град на левия бряг на Янтра, се е нарекъл
Търново. Със създаването на новия град възстановила се е и старата
римска крепост „Хисарът“, и тази последната е станала крепост на новия
град, както Трапезица на стария. Двата града — Трапезица и Търново, са
били съединени с мостове, за два от които, като се проследят старите
пътища, водещи от Хисаря към Трапезица и обратно, може да се каже с
положителност, че са съществували. Единият сега носи името „Владишки
мост“, а другият е водил от зазиданата откъм реката входна врата на
църквата „Св. Четиридесет мъченици“ към срещуположния бряг на реката.
Мястото на този мост и днес личи: виждат се устоите на моста върху двата
бряга на Янтра. Градът е растял бавно, тъй че при завладяването му от
турците, в един период от 207 години, той е включвал в своите очертания:
Трапезица със сегашната Асенова махала, Хисаря с Френк-хисар, сегашната
Болярска махала и махалата между левия бряг на Янтра и Хисара, именно
от Турския мост до банята Баш-хамам и от там по права линия на север до
зданието на сега изоставеното училище „Св. Кирил“—малко по на запад от
сегашната съборна църква „Св. Богородица“. Че тази последна махала е
съществувала по онова време, свидетелствува съборената каменна конюшна в
един от турските дворове над Средната баня, която конюшня по всичко
напомнеше на църква, а също и запазеното от народа предание, че банята
Баш-хамам е била някога си църква. От направените разкопки по Хисара и
Трапезица може да се каже, че Търново с право се наричало „Царица на
градовете“. Не ще е имало по-хубав град от него. И Хисарът, и Трапезица
са били оградени с дебели хорусанлии зидове, остатъците на които личат и
днес. Сред народа има предание, че направо от Хисара е имало мост, по
който се отивало за крепостта Трапезица и обратно; обаче няма никакви
признаци, по които може да се съди за прекарването му. Трапезица, както
казахме, е била от всички страни оградена с хорусанлии каменни зидове,
широки повече от един метър. Тука в разните ъгли на местността се
издигали яки кули, откъдето е можело да се вижда на всички посоки.
Основите на две от тия кули са хубаво запазени при северния край на
Трапезица. По на юг, върху възвишеността, се издигат основите на сгради,
които навярно са били дворците на братята Петър и Асен и на първите
техни наследници, тъй като право под тези сгради, при полите на
Трапезица, е съградената от тях църква „Св. Димитър“, откъдето е бил
даден сигналът на въстанието против гърците. Трапезица е била украсена
още с многобройни постройки, както свидетелствуват многото открити
основи на големи и малки църкви с изградени гробници — катакомби.
Съществуването на църквите, разнообразно изпъстрени с фрески, които след
откриването почти се измиха от дъждовете и изпокъртиха от неумеещият да
цени старините българин; яките зидове околовръст, трапезовидната
възвишеност; кулите по тия зидове, всичко ни кара да предполагаме, че
Трапезица на времето си е представела българската столица онова, което
руския „Кремъл“ за Москва. Гробниците с намерените в тях човешки скелети
показват, че някои от тия църкви са били домашни църкви на болярите,
които се живели в тази крепост . Числото на входните врати за крепостта
точно не се знае, но според както личи по каменната крепостна ограда,
може да се каже, че не са били по-малко от пет: двете врати са били на
северната страна и от тях едната към гара „Трапезица“, гдето е сега
главният вход за крепостта, а другата над църквата „Св. Димитър“.
Другите три врати са били на срещуположната страна, и от тях едната
срещу църквата „Св. Четиредесет мъченици“, втората по посока на
сегашната съборна църква „Св. Богородица“, а третата към железния мост.
Тези врати също здраво се затваряли и пазели, както вратите на Хисара.
М. Москов в своята книга разказва: "Трапезица е едно издигнато място
между града и Хисаря. То е като полуостров, който само от север се
съединява от сушата. В старо време това място било заобиколено с яки
стени които се издигали няколко метра над повърхността му. Имало е само
един вход и то откъм юг, гдето се намирала яка желязна врата на
местността "Царева стъпка". От друго място не можело да се влезе на
Трапезица. Към днешния мост в Асеновата махала се спущала стена; тази
стена от която е останала една малка част била дебела около 2 метра и
висока около 5 метра. Такава също стена имало и от другата страна, гдето
е днес кантонът. Тази стена, на която основата се откри когато копаха
за спирката, се спущала чак до реката и отделяла града от еврейската
махала, която се почвала приблизително от днешната спирка и отивала към
Дервенето. Към тази страна се намирали махалите, които били населени с
бедно население. Тези две стени пазели да не може да се идва под
крепостта към днешния квартал на Асеновата махала.
Трапезица не е била населена, тъй както са били населени другите части
на града. Там имало място за черкви, където се погребвали богатият елит
на деня, велможите и техните семейства. Там била и черквата "Свети Иван
Рилски", в която пазели мощите на този светец, след като били пренесени
от черквичката на същото име и която се намирала до черквата "Св. Св.
Петър и Павел". До черквата "Свети Иван Рилски" се намирал и "съдният"
дом, т.е. едно здание в което българските царе и българското духовенство
съдели нашите еретици, които безпокоили тогава държавата и черковата
ни. Там са станали и други събори и официални срещи. Имало много килии в
които живеели калугери, които Бог много наспорил в тези времена.
Трапезица с една дума била място, където се пазели мощи, скъпи черковни
предмети и религиозно средище като Света гора за гърците, като Кремъл за
руснаците от които не малко примери сме вземали.
На северната страна на Трапезица имало яка укрепена кула, гдето живеели
войници и пазели укритието, щото от там била най-лесно уязвима тази
крепост. И досега още личат основите на тази кула, която както изглежда
била здрава и голяма. Там се помещавали войниците, които пазели
крепостта. Около дуварите на цялата крепост имало бойници или малки
кулички в които войниците следели да не би да се приближи неприятел до
подножието на самата крепост та да се покатери на нея със стълби както
се изкатерили по царската крепост и превзели Цариград в 1453 година.
Такива бойници имало най-вече по ъглите. Следи от тях са останали и до
днес. По време на обсадата околното население се прибирало освен в
Хисаря и в Трапезица. До черковата "Свети Иван Рилски имало цистерна,
която се пълнела с вода от покривите на тази черкова и на близките
здания. Когато турците заобиколили града, в Трапезица имало няколко
хиляди българи от които по-голямата част били изклани. Останалата част
били изселени или изпратени на заточение. Същинският вход към Трапезица е
обрасъл с тръни и бодили, като е станал непроходим. На тази местност се
иде от към северната страна по оня път, който направиха за да може цар
Фердинанд да излиза с кола. Входът при Царева стъпка се забрави и остана
в бурени. Едничката врата, която стърчала на този вход била свалена
преди 80-90 години и това мило и скъпо на старите българи светилище
обрасло с див треволяк и са пладнували по него дръгливите махленски
крави.
Като разказах така накъсо за историята на Трапезица, искам да спомена за
преданието което гласи, че там има закопани богатства. Още преди
освобождението, когато аз обхождах людете, една старица на около 90
години ми разказваше, че е чувала от баба си като била малка, че
Дербхането, т.е. Тарапаната (изкривено от арабски дербхане) било на
Трапезица и там секли старите българи своите пари. Самото дербхане се
намирало в едно дълбоко подземие и в него се пазело българското държавно
богатство. Когато напущал царят града и отивал да се бори с турците,
проклел парите и казал да могат да се вземат само когато се освободи
отново България, ако случайно изпадне от турците. Царят заминал и
тарапаната останала пълна с пари. Турците обсадили града, превзели го и
се явили на Трапезица пред подземието, което било отворено и пълно с
монети. Като видели победителите толкова пари пред очите си хвърлили се в
подземието и почнали да грабят парите. Обаче когато щели да излизат
вече вратата се затворила - тя била само от желязо. За да се видят на
свобода, турците трябвало да оставят парите. Щом пуснели парите, вратата
се отваряла тутакси - зер царят ги бил проклел и никой не можел да ги
вземе.
Един турчин поискал да се изхитри и влязъл в подземието да си вземе за
харчлък, но вратата се затворила и той останал в земята жив погребан.
Чакали го техните, него го няма. Най-сетне се подсетили, че може да е в
подземието. Отиват там, повикват го и той се обадил, ала не може да
излезе.
- Изуй си Цървулите! - извикали неговите хора. Може да са се скрили
някои монети там! Нещастникът си изул цървулите, монетата дръннала на
пода и вратата се отворила. Турчинът излязва от там и не помисля повече
да се връща да дири скрити пари в подземието, гдето щял да намери без
малко смъртта.
Като се уверили турците, че не могат да вземат парите и разбрали, че са
"проклети" решили да заровят страшното подземие. Така се забравило това
богатство. "Но се освободи България!" - прибави тогаз бабичката. "Може
да се вземе, защото тъй казал тогавашния български цар. А тя ще се
освободи: Виждаш ли там онова дърво? То е вече зелено" - бяха последните
думи на бабичката като посочи към дървото до джамията в Хисаря. Като
дойдох в Търново преди 35 години и си спомних за това предание, залових
се да разпитам неколцина стари турци за него. Те ми разказаха горе-долу,
току-речи същото с много малки изменения. Те прибавиха, че техният
Коран забранявал на свои последователи да търсят имане или да събират
скъпи предмети. Имало нареждания в турско време да заравят места, дупки,
пещери в които се предполагало да има нещо от стари времена.
Пътувах преди няколко години из Тревненско и стари хора ми разказваха,
че чували от дедите си да се говори, че старите наши царе секли парите
си в Търново. Там им била тарапаната/богатството/. Питах и стари българи в града и те
ми разправяха, че старите наши царе секли парите си на Трапезица.
Тарапаната се намирала към южния край, пред входа на Трапезица, като се
влиза през "Царевата стъпка", място, гдето се вижда нещо като следа от
човешки крак; уж там бил стъпил някой си наш цар, когато камъкът бил мек
като восък. Подземието служело да се складират парите. Над самото
подземие имало здание, в което се секат парите. Цялата Трапезица била
заобиколена със стени. Желязната ѝ врата се заключвала с три кофара, колкото една конска торба всеки един от тях. Не мога да кажа колко е
вярно всичко това нещо, разказвам го като предание, което е останало да
съществува между народа. Това предание карало малджиите да копаят по
Трапезица преди да започнат там разкопките, като предполагали, че ще
намерят парите. Защото България се била освободила. Наистина важен
въпрос е, где са секли царете своите монети. Някои предполагат, че са ги
секли в Западна Европа, в Италия. Това може да е било при някои, но не
всички царе са били добре със Западна Европа, не всички са имали
възможност. Не може ли да се предположи, че са идвали от Западна Европа
монети в България и са намервали достъп при българските царе? При това,
като се вгледа човек в направата на българските монети вижда, че някои
са с много проста направа, а това показва, че нашите българи не са
ходили много далеч от Трапезица да секат своите монети. Така, щото
преданието не ще е много далеч от историческата истина..." ⭕Колкото до името Трапезица, винаги съм смятала, че идва от думата "трапеза". А знаете ли, че думата "банка" на гръцки е "τράπεζα", trápeza. В старогръцкия език τραπεζα (трапеза) има смисъл на съкровищница. Според горната легенда на Трапезица е била Българската монетарница/банка/, но думата има и духовен смисъл.. В християнските храмове в центъра на олтарното пространство се намира действителният олтар, по-точно светата трапеза, жертвенникът, Божият престол. В християнската традиция трапезата служи за извършване на безкръвната
жертва (евхаристията с хляба и виното – кръвта и тялото Христови,
завещани от Христос). Даровете са свещени, не самата трапеза, както са
обяснявали християните на езичниците, обвиняващи ги, че се покланят на
олтари. При християните трапеза означава антиминс или олтар,
който до 4 век представлява подвижна маса. Свещената трапеза, заемаща
центъра на олтара, се превръща по-късно в неподвижна и става свещен
предмет. Поради многото църкви на хълма Трапезица, той се явава една духовна олтарна Господня Трапеза.
През 2019 год. имаше изложба „Стенописите от Трапезица през погледа на художника Васил Димов". Седем големи маслени копия на стенописи от църквите на Трапезица, които художникът изработва през 1903-1904 г., непосредствено след приключване на разкопките на хълма през 1900 г. Освен тях има показани и акварелни рисунки, свързани с художествената украса на разкопаните по това време 14 църкви. Тук може да разгледате целия албум със снимки от изложбата.
