Имало ли е еврейски квартал на Трапезица

Превърнатата в археологическа сензация новина, че на хълма Трапезица е открита единствената средновековна синагога в България породи доста въпроси. Един от тези въпроси е- имало ли е еврейски квартал на Трапезица. 

Първите сведения за разположението на еврейски квартал и некропол в Търново дава Васил Берон през 1886 г. в книгата си "Археологически и исторически изследвания": "По полите на Трапезица откъм реката Янтра има построени къщя, но само откъм южната ѝ част, а на стръмното равнище откъм северозападнята ѝ част са живели, според както по предание се разказва и се уверява, евреи. Но кога те са се там заселили, колко време са там живели и кога, и по коя причина са се те оттам изселили, не се знае, дори не са останали и не съществуват никакви следи от къщята им и проч., знаем само и видяхме останки от гробища на тая стръмна местност и се разказва по предание, че те са били еврейски гробища, но доколко това е истина, не можем да потвърдим."
През 1910 г. К. Шкорпил съобщава за еврейска махала “ ... под северозападния склон на Трапезица, в местността Черничак, в последно време по съобщение на г-на Москова, намерени са тук и стари еврейски гробища”.
Археолозите Константин Тотев и Иван Чокоев на тази тема пишат, че в този район доста преди разкопките са били засегнати и разрушени гробове с ценни находки. Например във фонда на Търновския музей се съхранява златна обеца, която е регистрирана в инвентарна книга, че произхожда от гроб в еврейската махала при гара Трапезица от северозападната страна на хълма. Другата обеца, немерена пак там, се пази в Археологическия музей в София. Според бившите собственици на производствените сгради, намиращи се в непосредствена близост до терена, проучен от Н. Ангелов, по време на строителството са били открити гробове с много украшения.  Повечето гробове били с останки от скъпи дрехи и изобилие на сърма в тях, което говори не само за много доброто финансово състояние на тази група погребани, но явно и за определени традиции в тяхното облекло и погребален обичай. 

Високият процент на полагане на горните крайници покрай тялото не дава основание да се предполага за християнски погребален обред. Диспозицията на ръцете в случая свидетелства, че се касае за погребения, при които мъртвецът се обвива и пристяга в саван, което е обичайно за юдейската обредна практика. На тази планова схема на Търновград е отбелязано еврейското гробище /обр. 1/. За това негово разположение в плановата схема на Търновград подсказва най-вече характерът на ситуирания некропол, границите на който могат да се търсят само ако се имат предвид разрушените още преди редовните археологически проучвания гробове с ценен погребален инвентар.

Факт е, че евреите са единствените немюсюлмани, които доброволно стават поданици на Османската империята и сами търсят нейната закрила. От  XVI  в.  в  османските документи се прави разграничение между евреи и християни. За обозначаване на евреите и християните се употребява израза „yahudi ve zimmi“ т. е. евреите вече не се включват в числото на зиммите-немюсюлманите. На евреите се дават привилегии. Те са освободени от някои данъци, плащани  само  от  християнското  население,  какъвто  е  кръвният  данък  (девширме), разрешава им се да строят синагоги. Османистите отчитат и известна прилика между исляма и юдаизма, което е още една причина за положителното отношение на османската администрация към еврейското население.  И  двете  религии  са  монотоистични  и  християнското  триединство  е неразбираемо за тях.  Заедно с това както в исляма, така и в юдейската религия има много правни  разпоредби,  а  свещените  им  книги  са  своеобразни  законодателни  наръчници. Съществува  близост  и  в  ролята  и  функциите  на  равина  и  ислямския  улем.  Те  не  са свещеници  в  християнския  смисъл  на  думата,  посветени  в  някакво  тайнство,  а  лица  с изключителни познания и способности. Известни сходства се забелязват в обредността и култовата практика на двете религии –обрязване, въздържание от употреба на свинско месо и др. След  османското  нашествие  се  създават  големи  и  добре  организирани  еврейски общини в Истанбул, Солун, Одрин, по-малки в София, Видин, Пловдив, Никопол, Битоля, Скопие,  Дубровник,  Белград,  Сараево  и  др.  Многобройните  еврейски  общности  в Османската  империя  живеят  свободно.  В  редки  случаи  срещу  тях  има  антиеврейски настроения. Принудени са да плащат специални данъци –поголовен (джизие) и военен налог (бедел), предавани на султана или на провинциалните управници по време на големи мюсюлмански празници. Либералните граждански и религиозни права, които се предоставят на евреите и възможността свободно да се занимават с търговия и занаяти, улесняват бързата адаптация на местните и новодошли еврейски заселници към новите условия. За известен период евреите в българските земи преживяват своя златен век. Те търгуват с редица европейски държави,  особено  с  Венеция.  Богатите  турци  търсят  евреите  за  съдружници,  като  гипредпочитат  пред  християните.  Разцвет  бележи  и  религиозния  и  културен  живот  на еврейските общности. Още  едно  доказателство  за  причините  за  проявената  към  евреите  толерантност може  да  бъде  открито  в  едно  изказване,  приписано  на  султан  Баязид  ІІ.  Османският владетел изказва съмнение, че Фернандо Арагонски е умен владетел, след като е изгонил своите  евреи,  с  което  разорява  своята  страна  и  обогатява  Османската  империя.  Това изказване  има  по-скоро  апокрифен  характер,  но  показва  действителното  положение  на евреите в империята по времето на султан Баязид II.
 Най-голяма група евреи се заселват по време на управлението на Иван Асен ІІ (1218 -1241).  През  неговото  управление  евреите  се  включват  в  развиващата  се икономика на страната. В столицата Търново живеят евреи, които се занимават основно с международна търговия и поддържат връзки с представители на важните търговски центрове  през  епохата- Цариград,  Дубровник,  Рагуза,  Венеция,  Генуа.  През управлението  на  този  български  владетел  държавата  изживява  разцвет  и  голямо териториално разширение, присъединяват се нови земи, в които има значителен брой еврейско  население.  Иван  Асен  II предоставя редица  привилегии  и  улеснения  на търговците, част от които са от еврейската общност. Пример за това е издадената през 1230  г.  Дубровнишка  грамота, с  която  на  дубровнишките  търговци  се  предоставя възможността да търгуват безпрепятствено по българските земи, като се освобождават от всякакви тежести, а тяхната безопасност се гарантира от държавата. В резултат на тази покровителствена политика в българските земи пристигат еврейски заселници от италианските градове. Те се установяват по черноморските и дунавски пристанища (например Видин), където развиват своята търговска дейност, основно свързана с внос на платове и износ на жито и селскостопанска продукция. Еврейска общност се установява и в столицата на Второто българско царство Търново. Археологически данни показват съществуването на еврейска махала, която се намира под североизточния склон на хълма Трапезица. Широко известен е фактът, че българският владетел Иван Александър (1331-1371) изпраща първата си съпруга Теодора в манастир и сключва брак с еврейката Сара,  дъщеря  на  еврейски  търговец,  която  бива покръстена и приема също името Теодора. Така българският владетел нарушава династическите традиции като взима съпруга  от  друго  вероизповедание,  която  освен  това  не  е  и  със  синя  кръв. В края на своето управление владетелят разделя царството между синовете си от двата брака: Иван Шишман, син от Сара,  става  владетел  на  Търновското  царство,  а  Иван  Срацимир,  син  от  Теодора, владетел на Видинското царство. Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър  стават  последните  български  владетели  на  Второто  българско  царство. Така  Иван  Александър  териториално  раздробява  България,  създава  условия  за династически  конфликти  и  за  последвалия  от  това  по-късен  упадък  на  българската държава. По време на управлението на Иван Александър са свикани два църковни събора против еретиците –през 1355 г. и 1360 г. На тези събори се чуват остри критики срещу различни еретически учения и тяхното разпространение, а на втория събор и срещу евреите. За втория събор, проведен през 1360 г., информация черпим от Житието на Теодосий Търновски. В него подробно се разказва за събора, свикан в Търново по нареждане  на  Иван  Александър,  за  да  бъде  обсъдено  положението  на  българската църква и мерките, които трябва да се вземат за нейното укрепване. Освен този важен въпрос, на събора са осъдени всички религиозни учения, които са в противоречие с ортодоксалното  православие  в  България.  Членовете  на  събора  се  обявяват  против богомилите,  адамитите  и  дори  против  евреите,  които  проповядват  юдаизма  сред християните  в  столицата  Търново.  Според  житието  на  Теодосий  Търновски  са обвинени  и  осъдени  трима  еврейски  равини.  Обвинението  срещу  тях  е,  че  се опитват да подражават на болярството, да проникнат сред управляващия елит и така да разпространяват своята религия. С това обвинение те са осъдени на смърт, а  евреите  са  изгонени  от  столицата  Търново.  След  намеса  на  владетеля обаче  смъртната присъда на тримата евреи е заменена с изгонване от страната. Единият от тях, наказан с  членовредително наказание –отрязване на езика и устните, се отрича от вярата си, но другите двама упорстват и тълпата ги линчува. Обяснението за антиеврейските действия на управляващите в България по това време едва ли може да бъде прието като резултат от засилената еврейска пропаганда в българските земи. Вероятно една от причините е, че в Европа тогава е върлувала  чумата и измира  една  трета  от  европейското население, а за нещастието са обвинени евреите, че те са  отровили  кладенците  на  християните. Друга вероятна причина за гоненията са натрупаните дългове на управляващата аристокрация, като задълженията са основно към кредитори-евреи. Проведените събори не предизвикват специални мерки срещу евреите и не се предприемат сериозни гонения срещу тях в българските земи. Доказателство за това е фактът,  че  България  продължава  да  приема  на  своя  територия  прогонени  от  други страни евреи. Такива са евреите от групата на ашкеназите, заселили се в България по време  на  управлението  на  унгарския  крал  Лайош  І  (1342-1382).  Те  се установяват предимно  в  градовете  Никопол,  Видин,  Плевен  и  София  и  организират  еврейски общини. При  завладяването на  Сердика  османците  установяват  наличието  на  няколко еврейски общини, чиито членове говорят различни езици –грекос, ашкенази, франкос и др. Еврейски синагоги и общности има и при превземането на Търново от султан Баязид I през  1393  г.  Да не забравяме и това, че Търновград е предаден на турците именно от евреин и за това предателство ни разказва пак Васил Берон - Жидов гроб. След превземането на Търново султан Баязид І нарежда да бъдат премахнати голяма част от градските първенци- 110 на брой.  Избиването се ръководи от евреина Челеби Нафталион, роднина на Баязид.. Българската история обаче, отбелязва това събитие само с краткото съобщение, че на мястото на султана, от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина, който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. След  падането  на  Търново  османците  окончателно сломяват българската съпротива, като превземат Видинското царство през 1396 г. От този момент  за  близо  пет  века  окончателно  е прекъсната  държавната  традиция  на  Второто българско царство.
 
Източници: „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г. - Васил Берон
"ЕВРЕЙСКИЯТ НЕКРОПОЛ В СТОЛИЧНИЯ ТЪРНОВ"- КОНСТАНТИН ТОТЕВ, ИВАН ЧОКОЕВ
МЯСТО И РОЛЯ НА ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ(VІІ –ХІV в.) Гл. ас. д-р Петя Неделева
Become a Patron!

Няма коментари:

Абонирайте се, за да ни следите в