Първите сведения за разположението на еврейски квартал и некропол в Търново дава Васил Берон през 1886 г. в книгата си "Археологически и исторически изследвания": "По полите на Трапезица откъм реката Янтра има построени къщя, но само откъм южната ѝ част, а на стръмното равнище откъм северозападнята ѝ част са живели, според както по предание се разказва и се уверява, евреи. Но кога те са се там заселили, колко време са там живели и кога, и по коя причина са се те оттам изселили, не се знае, дори не са останали и не съществуват никакви следи от къщята им и проч., знаем само и видяхме останки от гробища на тая стръмна местност и се разказва по предание, че те са били еврейски гробища, но доколко това е истина, не можем да потвърдим."
През 1910 г. К. Шкорпил съобщава за еврейска махала “ ... под северозападния склон на Трапезица, в местността Черничак, в последно време по съобщение на г-на Москова, намерени са тук и стари еврейски гробища”. Археолозите Константин Тотев и Иван Чокоев на тази тема пишат, че в този район доста преди разкопките са били засегнати и разрушени гробове с ценни находки. Например във фонда на Търновския музей се съхранява златна обеца, която е регистрирана в инвентарна книга, че произхожда от гроб в еврейската махала при гара Трапезица от северозападната страна на хълма. Другата обеца, немерена пак там, се пази в Археологическия музей в София. Според бившите собственици на производствените сгради, намиращи се в непосредствена близост до терена, проучен от Н. Ангелов, по време на строителството са били открити гробове с много украшения. Повечето гробове били с останки от скъпи дрехи и изобилие на сърма в тях, което говори не само за много доброто финансово състояние на тази група погребани, но явно и за определени традиции в тяхното облекло и погребален обичай.
Високият процент на полагане на горните крайници покрай тялото не дава основание да се предполага за християнски погребален обред. Диспозицията на ръцете в случая свидетелства, че се касае за погребения, при които мъртвецът се обвива и пристяга в саван, което е обичайно за юдейската обредна практика. На тази планова схема на Търновград е отбелязано еврейското гробище /обр. 1/. За това негово разположение в плановата схема на Търновград подсказва най-вече характерът на ситуирания некропол, границите на който могат да се търсят само ако се имат предвид разрушените още преди редовните археологически проучвания гробове с ценен погребален инвентар.
Най-голяма група евреи се заселват по време на управлението на Иван Асен ІІ (1218 -1241). През неговото управление евреите се включват в развиващата се икономика на страната. В столицата Търново живеят евреи, които се занимават основно с международна търговия и поддържат връзки с представители на важните търговски центрове през епохата- Цариград, Дубровник, Рагуза, Венеция, Генуа. През управлението на този български владетел държавата изживява разцвет и голямо териториално разширение, присъединяват се нови земи, в които има значителен брой еврейско население. Иван Асен II предоставя редица привилегии и улеснения на търговците, част от които са от еврейската общност. Пример за това е издадената през 1230 г. Дубровнишка грамота, с която на дубровнишките търговци се предоставя възможността да търгуват безпрепятствено по българските земи, като се освобождават от всякакви тежести, а тяхната безопасност се гарантира от държавата. В резултат на тази покровителствена политика в българските земи пристигат еврейски заселници от италианските градове. Те се установяват по черноморските и дунавски пристанища (например Видин), където развиват своята търговска дейност, основно свързана с внос на платове и износ на жито и селскостопанска продукция. Еврейска общност се установява и в столицата на Второто българско царство Търново. Археологически данни показват съществуването на еврейска махала, която се намира под североизточния склон на хълма Трапезица. Широко известен е фактът, че българският владетел Иван Александър (1331-1371) изпраща първата си съпруга Теодора в манастир и сключва брак с еврейката Сара, дъщеря на еврейски търговец, която бива покръстена и приема също името Теодора. Така българският владетел нарушава династическите традиции като взима съпруга от друго вероизповедание, която освен това не е и със синя кръв. В края на своето управление владетелят разделя царството между синовете си от двата брака: Иван Шишман, син от Сара, става владетел на Търновското царство, а Иван Срацимир, син от Теодора, владетел на Видинското царство. Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните български владетели на Второто българско царство. Така Иван Александър териториално раздробява България, създава условия за династически конфликти и за последвалия от това по-късен упадък на българската държава. По време на управлението на Иван Александър са свикани два църковни събора против еретиците –през 1355 г. и 1360 г. На тези събори се чуват остри критики срещу различни еретически учения и тяхното разпространение, а на втория събор и срещу евреите. За втория събор, проведен през 1360 г., информация черпим от Житието на Теодосий Търновски. В него подробно се разказва за събора, свикан в Търново по нареждане на Иван Александър, за да бъде обсъдено положението на българската църква и мерките, които трябва да се вземат за нейното укрепване. Освен този важен въпрос, на събора са осъдени всички религиозни учения, които са в противоречие с ортодоксалното православие в България. Членовете на събора се обявяват против богомилите, адамитите и дори против евреите, които проповядват юдаизма сред християните в столицата Търново. Според житието на Теодосий Търновски са обвинени и осъдени трима еврейски равини. Обвинението срещу тях е, че се опитват да подражават на болярството, да проникнат сред управляващия елит и така да разпространяват своята религия. С това обвинение те са осъдени на смърт, а евреите са изгонени от столицата Търново. След намеса на владетеля обаче смъртната присъда на тримата евреи е заменена с изгонване от страната. Единият от тях, наказан с членовредително наказание –отрязване на езика и устните, се отрича от вярата си, но другите двама упорстват и тълпата ги линчува. Обяснението за антиеврейските действия на управляващите в България по това време едва ли може да бъде прието като резултат от засилената еврейска пропаганда в българските земи. Вероятно една от причините е, че в Европа тогава е върлувала чумата и измира една трета от европейското население, а за нещастието са обвинени евреите, че те са отровили кладенците на християните. Друга вероятна причина за гоненията са натрупаните дългове на управляващата аристокрация, като задълженията са основно към кредитори-евреи. Проведените събори не предизвикват специални мерки срещу евреите и не се предприемат сериозни гонения срещу тях в българските земи. Доказателство за това е фактът, че България продължава да приема на своя територия прогонени от други страни евреи. Такива са евреите от групата на ашкеназите, заселили се в България по време на управлението на унгарския крал Лайош І (1342-1382). Те се установяват предимно в градовете Никопол, Видин, Плевен и София и организират еврейски общини. При завладяването на Сердика османците установяват наличието на няколко еврейски общини, чиито членове говорят различни езици –грекос, ашкенази, франкос и др. Еврейски синагоги и общности има и при превземането на Търново от султан Баязид I през 1393 г. Да не забравяме и това, че Търновград е предаден на турците именно от евреин и за това предателство ни разказва пак Васил Берон - Жидов гроб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар