Трима генерали от една търновска фамилия- Н. Михов, Н. Недев и Ив. Т. Иванов

Цар Борис III и ген. Ив. Т. Иванов на военен парад в Пловдив през 1936 г.

Представяме трима български генерали, които са първи братовчеди помежду си – ген. лейт. Никола Михов, ген. майор Никола Недев и ген. майор Иван Тодоров Иванов. Информацията за това интересно родство и снимките дължим на Антония Паскалева – правнучка на брата на ген. Иванов – конституционния съдия Дим. Иванов. 

Ген. лейт. Никола Михайлов Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното на Н.В. училище с 31-ви випуск през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конно-артилерийско отделение.
След войната Михов заема различни длъжности в артилерията.  На 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник. Последователно е командир на 6-и артилерийски полк и 3-та пехотна Балканска дивизия. През 1938 е назначен за началник на Военното на Негово Величество училище. През април-август 1941 командва 5-та армия, начело на която влиза на 20 април 1941 г. в новоосвободена Македония, посрещнат навсякъде с неописуемо въодушевление от населението. След това, в периода  1941-1942 командва  1-ва армия в София. На 11 април 1942 г. вече генерал-лейтенант, става военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942-1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. За периода на регентството – между 19 септември 1943 и 7 септември 1944 г. ген. Михов води подробен дневник. Този документ е един от малкото исторически източници за тези драматични месеци и описва срещите на държавното ръководство с Хитлер след смъртта на Цар Борис III.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 Никола Михов и другите регенти са арестувани и изпратени в Москва. След това са осъдени на смърт от 1-ви състав на т.нар. „Народен съд“. В нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945 г. регентите, заедно с царските съветници, министрите от последните няколко правителства и народните представители след 1941 г. са разстреляни в една издълбана от бомбите яма край софийските гробищя. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.
Награди: ВО „За храброст” IV ст, 1 и 2 кл.; ЦО „Св. Александър: III и IV ст.; НО „За военна заслуга” II ст. , Германски „Железен кръст” и др.

Ген. майор Никола Димитров Недев е роден на 19 юли 1886 г. в Търново. През 1907 г. завършва Военното на Н.В. училище с 27-ми випуск. С конкурс е изпратен да учи във Военната академия в Брюксел, но през 1912 година се връща в България заради началото на Балканската война. Служи в артилерията при обсадата на Одрин. След края на Междусъюзническата война продължава обучението си в Брюксел, където се дипломира през 1915 г.
През Първата световна война Никола Недев командва последователно батарея и артилерийско отделение.  След края на войната служи в Софийския крепостен батальон, Софийския артилерийски арсенал, в Бреговата охрана и в 9-та пехотна дивизия. През 1925 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията, през 1927 г. – за началник на щаба на 1-ва пехотна дивизия, през 1930 г. – за командир на юнкерска дружина във Военното на Н. В. училище. В периода  1931 –  1932 г. е военен аташе последователно в Рим, Атина и Анкара. През 1932 г. е назначен командир на 14-ти пехотен полк. На 6 май 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Назначен е за началник на 4-та военноинженерна област.
 

През 1936 г. Никола Недев се уволнява от армията. От 1937 до 1938 г. е председател на Военноисторическата комисия при Министерството на войната. От 14 ноември 1938 г. до 15 февруари 1940 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов.
В периода 1923 – 1940 г . Никола Недев се изявява като военен историк и изследовател и публикува над 10 научни труда и статии за войните за национално освобождение и обединение.
След комунистическия преврат от 1944 г. Никола Недев е преследван от новата власт. През 1951 г. е изпратен в концлагера Белене, където прекарва повече от 3 години. Умира на 27 април 1970 г. в София.
Награди: Царски Орден Св. Александър II ст. , НО ”За военна заслуга” II ст. ВО ”За Храброст” IV ст. I кл. и мн. др.
Ген. Никола Недев е първи братовчед на ген. Никола Михов – кръстени са на един дядо.

Ген. майор Иван Тодоров Иванов е роден 1886 г. във Велико Търново. Той е шърви братовчед с генералите Никола Михов и Никола Недев. Завършва ВНВУ, а след това и  Генерал-щабна академия в Сен Сир, Франция, където е съвипускник  и приятел на генерал Де Гол. Взима участие в Балканската, Междусъюзническата  и І-ва световна войни.  През 30-те години е командир на ІІ-ра армия – Пловдив. След това е военно аташе в българските посолства в Швейцария и Италия.
След 9-ти септември бива преследван от  Комунистическата власт. Заплашва го процес. Генерал Де Гол, се обръща лично към правителството на ОФ с молба генерал Тодоров, като заслужил военен и дипломат, да бъде пуснат във Франция на лечение. Благодарение на високопоставения дипломатически натиск, генерал Тодоров и синът му – Тодор Тодоров напускат страната и се спасяват от смърт. От Франция  емигрират в САЩ, където генералът почива през 1964 г.

ген. Ив. Т. Иванов посреща на гара Пловдив английския крал Едуард VIII през 1936г.

 

Мемориални плочи  на генералите от БА родени във В. Търново на входа на Националния военен университет.

 Братът на ген. Иван Т. Иванов – Димитър Тодоров Иванов е член на Конституционния съд на Царство България.

Източник: https://edinzavet.wordpress.com