Генерал Никола Недев и Дойранската епопея

Първи братовчед на ген. лейт. Никола Михов и ген. майор Иван Иванов – тримата са потомци на търновския род Моллови. Ген. Никола Недев и първият чу братовчед - ген. Никола Михов са кръстени на един дядо. Роден е на 7 юли 1886г. в Търново в семейството на Димитър поп Недев Попмихов и съпругата му Мария поп Константинова Недева. Бащата е възрожденски учител и дългогодишен секретар на Н.В. Преосвещенство Търновски Иларион Макариополски, а след неговата кончина през 1875 г. и на Митрополит Климент Търновски – Васил Друмев. 

Никола Недев завършва основно образование в родния си град. Увлича се по рисуването и скулптурата като мечтата му е да учи архитектура. Учителската заплата на Димитър Недев се оказва недостатъчна за издръжката на седемчленното семейство (Никола има един брат – Сава, и три сестри – Стефана, Милица и Анка) и обучението му в чужбина, тъй като по това време в България не е имало факултет по архитектура. Младият Никола се насочва към желаната и модерна по това време професия на военен записва Висшето военно училище в София. Юнкерът Недев завършва Военното училище като отличник на 27-ми артилерийски випуск на 15 август 1907 г. С първи офицерски чин - подпоручик е назначен за взводен командир на 5-ти артилерийски полк в Шумен. На 1 януари 1908 г. е назначен в Софийския крепостен батальон на длъжност взводен командир. Воден от стремежа си за самоусъвършенстване Никола Недев решава да продължи образованието в елитна европейска военна академия. През септември 1911 г. печели с отличие конкурсен изпит във Висшата военна академия „Екол д’ьо Гер“ в Брюксел, Белгия. Същата година и месец сключва брак с Цветанка Гаврилова Грозданова (1892-1984) – дъщеря на народния представител, юриста и запасен майор Гаврил Грозданов. Двамата заминават за Брюксел, където той следва в Генерал-щабната академия, а тя в музикалната академия – пиано като извънреден студент. От този щастлив брак са родени две деца: дъщеря Руска Недева Куцуоглу (1915-2010) и син Димитър Недев (1916-1980). През 1912 година се връща в България заради началото на Балканската война. Служи в артилерията при обсадата на Одрин. След края на Между-съюзническата война продължава обучението си в Брюксел, където се дипломира през 1915 г.

През Първата световна война Никола Недев командва последователно батарея и артилерийско отделение.  След края на войната служи в Софийския крепостен батальон, Софийския артилерийски арсенал, в Бреговата охрана и в 9-та пехотна дивизия. През 1925 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията, през 1927 г. – за началник на щаба на 1-ва пехотна дивизия, през 1930 г. – за командир на юнкерска дружина във Военното на Н. В. училище. В периода  1931 –  1932 г. е военен аташе последователно в Рим, Атина и Анкара. През 1932 г. е назначен командир на 14-ти пехотен полк. На 6 май 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Назначен е за началник на 4-та военно-инженерна област.
През 1936 г. Никола Недев се уволнява от армията. От 1937 до 1938 г. е председател на Военноисторическата комисия при Министерството на войната. От 14 ноември 1938г. до 15 февруари 1940г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов. Награди: Царски Орден Св. Александър II ст. , НО” За военна заслуга” II ст. ВО”За Храброст” IV ст. I кл. и мн. др. 
В периода 1923 – 1940г. Никола Недев се изявява като военен историк и изследовател и публикува над 10 научни труда и статии за войните за национално освобождение и обединение.

Генерал Никола Недев разказва за епичните боеве при Дойран в книгата си „Дойранската епопея 1915-1918“, която е отпечатана през 1921 г. Генералът, като военен историк, не пише просто история на боевете при Дойран. Той е и пряк участник в тях последователно, като командир на батарея, началник на Оперативната секция в Щаба на дивизията и адютант на дивизията. Тази книга отдавна е заела своето място като една от най-добрите книги за Първата световна война и нейната известност е прекрачила границите на Отечеството. Определено трябва да се подчертае, че тя е и сред най-добрите книги и в световната военна история. Той  подробно описва съотношението на силите, подготовката на позициите, хода на боевете, помества списъци на жертвите. На около 230 снимки са запечатани укрепления, свалени аероплани, походни кухни и болници, погребения, панихиди за загиналите...  Ако попитате някой ученик обаче за Дойранската епопея, той няма да знае. Тя е забравена, а победата в нея е от важно значение за Първата световна война. При Дойран се разбиват обединените войски на Съглашението, там се сражават френски, английски, гръцки, сръбски и руски сили срещу нашите войници. И българските войници под командването на генерал Владимир Вазов успяват да отблъснат тези войски, въпреки тяхното тройно или четворно надмощие в численост и въоръжение. Дадени са много жертви, но въпреки всичко са опазени българските позиции. Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии. Зловещата статистика от защитата на Дойранската позиция е доказателство за военния гений на ген, Владимир Вазов. Резултатите: над 60 хил. убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. 7 дивизии напълно унищожени от една…  Прочетете повече
След комунистическия преврат от 1944 г. генерал Никола Недев е преследван от новата власт. През 1951 г. е изпратен в концлагера Белене, където прекарва повече от 3 години. Той е един от онези представители на българското офицерство, които въпреки, че са поставени в изключително тежкия режим на концлагера "Белене" в напреднала възраст, запазват своето човешко достойнство. След като е изнемощял, болен и с отнета пенсия, генералът отива в храм "Св. Александър Невски" и казва: "Отивам да благодаря на Бога, че ме спаси от този ад и да Му се помоля да прости на палачите комунисти- те не знаят какво правят." Умира на 27 април 1970 г. в София.
Източник:  https://edinzavet.wordpress.com
Прочетете още: Н. Михов, Н. Недев и Ив. Т. Иванов – трима генерали от една търновска фамилия