Никола Недев завършва основно образование в родния си град. Увлича се по рисуването и скулптурата като мечтата му е да учи архитектура. Учителската заплата на Димитър Недев се оказва недостатъчна за издръжката на седемчленното семейство (Никола има един брат – Сава, и три сестри – Стефана, Милица и Анка) и обучението му в чужбина, тъй като по това време в България не е имало факултет по архитектура. Младият Никола се насочва към желаната и модерна по това време професия на военен записва Висшето военно училище в София. Юнкерът Недев завършва Военното училище като отличник на 27-ми артилерийски випуск на 15 август 1907 г. С първи офицерски чин - подпоручик е назначен за взводен командир на 5-ти артилерийски полк в Шумен. На 1 януари 1908 г. е назначен в Софийския крепостен батальон на длъжност взводен командир. Воден от стремежа си за самоусъвършенстване Никола Недев решава да продължи образованието в елитна европейска военна академия. През септември 1911 г. печели с отличие конкурсен изпит във Висшата военна академия „Екол д’ьо Гер“ в Брюксел, Белгия. Същата година и месец сключва брак с Цветанка Гаврилова Грозданова (1892-1984) – дъщеря на народния представител, юриста и запасен майор Гаврил Грозданов. Двамата заминават за Брюксел, където той следва в Генерал-щабната академия, а тя в музикалната академия – пиано като извънреден студент. От този щастлив брак са родени две деца: дъщеря Руска Недева Куцуоглу (1915-2010) и син Димитър Недев (1916-1980). През 1912 година се връща в България заради началото на Балканската
война. Служи в артилерията при обсадата на Одрин. След края на
Между-съюзническата война продължава обучението си в Брюксел, където се
дипломира през 1915 г.
През Първата световна война Никола Недев командва последователно батарея
и артилерийско отделение. След края на войната служи в Софийския
крепостен батальон, Софийския артилерийски арсенал, в Бреговата охрана и
в 9-та пехотна дивизия. През 1925 г. е назначен за началник на секция в
Щаба на армията, през 1927 г. – за началник на щаба на 1-ва пехотна
дивизия, през 1930 г. – за командир на юнкерска дружина във Военното на
Н. В. училище. В периода 1931 – 1932 г. е военен аташе последователно в
Рим, Атина и Анкара. През 1932 г. е назначен командир на 14-ти пехотен
полк. На 6 май 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Назначен е за
началник на 4-та военно-инженерна област.
През 1936 г. Никола Недев се уволнява от армията. От 1937 до 1938 г. е председател на Военноисторическата комисия при Министерството на войната. От 14 ноември 1938г. до 15 февруари 1940г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов. Награди: Царски Орден Св. Александър II ст. , НО” За военна заслуга” II ст. ВО”За Храброст” IV ст. I кл. и мн. др.
В периода 1923 – 1940г. Никола Недев се изявява като военен историк и изследовател и публикува над 10 научни труда и статии за войните за национално освобождение и обединение.
Генерал Никола Недев
разказва за епичните боеве при Дойран в книгата си „Дойранската епопея 1915-1918“, която е отпечатана през
1921 г. Генералът, като военен историк, не пише просто история на
боевете при Дойран. Той е и пряк участник в тях последователно, като
командир на батарея, началник на Оперативната секция в Щаба на дивизията
и адютант на дивизията. Тази книга отдавна е заела своето място като
една от най-добрите книги за Първата световна война и нейната известност
е прекрачила границите на Отечеството. Определено трябва да се
подчертае, че тя е и сред най-добрите книги и в световната военна
история. Той подробно описва съотношението
на силите, подготовката на позициите, хода на боевете, помества списъци
на жертвите. На около 230 снимки са запечатани укрепления, свалени
аероплани, походни кухни и болници, погребения, панихиди за
загиналите... Ако попитате някой ученик обаче за Дойранската
епопея, той няма да знае. Тя е забравена, а победата в нея е от важно
значение за Първата световна война. При Дойран се разбиват обединените
войски на Съглашението, там се сражават френски, английски, гръцки,
сръбски и руски сили срещу нашите войници. И българските войници под
командването на генерал Владимир Вазов успяват да отблъснат тези войски,
въпреки тяхното тройно или четворно надмощие в численост и въоръжение.
Дадени са много жертви, но въпреки всичко са опазени българските
позиции. Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии.
Зловещата статистика от защитата на Дойранската позиция е доказателство
за военния гений на ген, Владимир Вазов. Резултатите: над 60 хил. убити
от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. 7 дивизии напълно
унищожени от една…
През 1936 г. Никола Недев се уволнява от армията. От 1937 до 1938 г. е председател на Военноисторическата комисия при Министерството на войната. От 14 ноември 1938г. до 15 февруари 1940г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов. Награди: Царски Орден Св. Александър II ст. , НО” За военна заслуга” II ст. ВО”За Храброст” IV ст. I кл. и мн. др.
В периода 1923 – 1940г. Никола Недев се изявява като военен историк и изследовател и публикува над 10 научни труда и статии за войните за национално освобождение и обединение.
Из книгата "Дойранската епопея 1915-1918" на Никола Недев: НА ЗАГИНАЛИТE ГЕРОИ, ЗАЩИТНИЦИ НА ДОЙРАНСКАТА ПОЗИЦИЯ. СВЕТИ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ! В тази книга описах вашите страдания, копнежи и слава. Поколенията ще четат и се възхищават от геройските ви дела. За щастието на брата роб, за преуспяването на целокупния български народ, вие дадохте живота си. Вашите другари и началници видяха с каква готовност се жертвувахте; те ви оплакваха, когато събираха по окопите и телените мрежи разкъсаните ви тела. Редовете им постоянно намаляваха, а те непрекъснато усилваха позициите си. Вашата кръв им подсказваше, кое е необходимо да се направи, за да се запазват по-добре борците, за да могат по-добре да съкрушават врага. Вие, деца на Балкана, не трепнахте, когато виждахте срещу си синовете на французския и английския народи. Те бяха довели със себе си и хора от своите колонии, за да ви сломят. Бяха турили в действие всички смъртоносни машини, с които богатите им индустрии и неизчерпаеми източници ги снабдяваха. Много дивизии и полкове се изреждаха в борбата, много дружини биваха разбити от вас, но идеха на тяхното място нови и нови. Най-после докарани бяха и гръцки дивизии и грамадна артилерия, та дано бъдат разкъсани телата ви, и съкрушен духът на отбраната. Вие, които загинахте по-рано, бдяхте над останалите си другари и вашите духове поддържаха куража на ония, които трябваше да дойдат при вас. Вие виждахте от небесата, как телата ви старателно се нареждаха в братски гробници, поставяха им се кръстове, украсяваха се новите ви жилища и се оставяха места за нови такива, защото ежедневно при вас се нареждаха нови достойни като вас българи. Винаги, когато останеше малко свободно време, излизаха от окопите част от другарите ви, идеха при вас и там, с дух устремен към всичко, що е чисто и бпагородно, свято и велико, отправяха топли молитви към Бога за душите ви и като почерпваха кураж от вашата достойна за всеки мъж смърт, връщаха се на позицията окрилени за ново упорство. Началниците заповядваха да се изваят от гранит здрави, трайни и внушителни паметници, които трябваше да бъдат поставени върху тленното, оставено от вас, като символ на гранитния дух, с който вие красяхте телата си. Зад позициите вие бдяхте за отбраната, а героите в галериите, окопите и при батареите, като чувствуваха погледа ви, не щяха да допуснат никога вражески нозе да ви наближат. Така гробниците ви и окопите на живите заедно бранеха България и нещастния, но страстно търсещ щастието ѝ народ. СВЕТЦИ НАРОДНИ! Вие видяхте, че другарите ви не са виновни, дето днес не сте между нас. Те ви запазиха, като още много стотици се наредиха между вас. Но. ... Вие знаете какво стана.. . Днес чужди крак ходи около ви и тревожи гордите ви души. Може би няма вече кръстове над гробовете ви и всички гранитни камъни са разхвърлени, земята над вас изравнена и там бурен и тръни са израсли. От това вие недейте страда! Бъдете ни все такива вдъхновители днес, каквито бяхте при Дойран. След като обходите Кала-тепе, Дъб и се налюбувате на хубавото езеро и буйния Вардар, след като изгледате на длъж и шир нещастната там земя, елате, елате и при нас. Пролетете над България, обходете селата ни, навлезте в градовете ни, посетете домовете, училищата, казармите ни, поговорете със старите, посъветвайте младите и поучете децата ни. Ние и днес не сме ви забравили, но не виждате ли, че имаме нужда от нов кураж, нови сили, ободрение и поука? Не ни отказвайте това, елате между ни и ни осенете с вашия железен дух. И тогава ще видите как децата ни ще станат достойни, каквито бяхте и вие, а България щастлива, каквато я виждахте в последните си земни минути. Нека телата ви почиват, но вие, надежда наша, не почивайте, а неуморно работете между нас и ни поучавайте във всичко онова, което е свято и благородно, поучавайте ни като вас да обичаме България.
След комунистическия преврат от 1944 г. генерал Никола Недев е преследван от новата власт. През 1951 г. е изпратен в концлагера Белене, където прекарва повече от 3 години. Той е един от онези представители на българското офицерство, които въпреки, че са поставени в изключително тежкия режим на концлагера "Белене" в напреднала възраст, запазват своето човешко достойнство. След като е изнемощял, болен и с отнета пенсия, генералът отива в храм "Св. Александър Невски" и казва: "Отивам да благодаря на Бога, че ме спаси от този ад и да Му се помоля да прости на палачите комунисти- те не знаят какво правят." Умира на 27 април 1970 г. в София.
Източник: https://edinzavet.wordpress.com
Прочетете още: Н. Михов, Н. Недев и Ив. Т. Иванов – трима генерали от една търновска фамилия
Няма коментари:
Публикуване на коментар