Из в. "Здраве и сила", орган на Българско гиманстическо дружество "Юнак"
Една от главните задачи на отделните дружества на организацията — да си строят свои собствени юнашки домове, напълно приспособени за целите и идеите на юнашката организация, вече да се осъществява.
Юнашките домове ще станат център на юнашкия живот. Ние искаме салони, в които да ковем здравето на българина, когато е невъзможно поради студ и влага да играем на открито. Но това е само една от най-преките, най-очигледните цели на нашите домове. Гимнастическият салон, в който ще се работи за здравето и ще се култивират юнашките добродетели, ще заема само част от сградата и ще символизира външността на идеята. Нашите юнашки домове, обаче, по силата на възвишената юнашка идея, която стои в основата на организацията, ще станат домове за каляване и развитие на родния български дух. Организацията ни, като надпартийна, носи един само национален белег: българската родна младеж трябва да отрасне всред истински български дух и добие силата и несломимостта на българина. Без да бъдем шовинисти, ние отглеждаме в нашите домове родното и в него растем ние, в него се калява родната младеж. Българската младеж има родни културни задачи, за постигането на които тя трябва да работи; тя има и отечествен дълг и трябва да бъде готова и достойна да изпълни дълга си и тогава, когато трябва да последва примера на юнаците-легионери. За родните духовни задачи чрез каляване на тялото ще работим в юнашките домове, — огнища на духовна и телесна мощ.
С такива въжделения е поставен основния камък на 27 май 1928 г. на юнашкия гимнастически дом в Търново. Председателят на дружеството, юнака Илиев, след съзиждането на акта за съграждането на салона изтъква следните характерни думи: „Днес, когато след 32 годишен живот на В. Търновското дружество „Юнак“, полагаме основите на юнашкия дом, в който ще се обучават и възпитават нашите деца юноши, юнаци и юнакини, не можем да не се повърнем малко назад, за да си припомним трудностите, при които е получена българската свобода с цената на костите на много българи, сложени пред олтаря на отечеството при най-различните случаи. Но ако те умряха за свободата, то от нас се иска най-малкото — да я пазиме, за да се развиваме правилно по пътя на прогреса и културата.
Целите, които дружеството Юнак преследва, изхождат от мисълта, че паралелно с физическото развитие на индивида, зреят всички ония чувства на любов към родината и нейните традиции, които поддържат бодростта, духа всред обществото и готовността да се запази народния дух дори с цената на собствената кръв, — еднаква задача и на училището и казармата.
Дружбата, която се култивира между юнаците, както и приятелските чувства, които изхождат от това, ги правят търпеливи, смели и учтиви един към друг и обществото, обстоятелство, което за даден народ е една необходимост.
Слабите средства, с които дружеството ни разполага, няма да бъдат нарисувани по стените на салона, но постигнато в него, историята на България, за чието величие работим, ще отбележи като ценна заслуга на всички ония, които крепят организацията ни. Присътствието на представителите, които виждаме тук, множеството граждани и учениците с техните учители и пълния ентусиазъм, който царува, ме уверяват, че с общи усилия и щедра подкрепа в скоро време ще освещаваме сградата, в която на вечни времена ще се носи юнашкия девиз „Здрави и силни — дружно за отечеството“.
С тия пожелания и от името на Негово Величество Борис III, Царя на Българите, аз моля Ваше Високо Преосвещенство да ми позволите да Ви поднеса акта по този случай и това чукче, с което Вие пръв да зациментирате с Божията благословия гранитните основи на българския дух и българската мощ, която ще витае в този дом и ще напоява с тях българската младеж. Здравей!“
*
Освещаването на сградата е станало с мило тържество, което е свидетелствувало за ентусиазъма, с който се подема делото. След Божествената литургия шествието, начело с Н. В. Преосвещенство митрополит Филип и в което участвували голям брой граждани и всички културни организации в града, се спряло пред паметника на обесените търновци за свободата. Там се е отслужила панахида и са се казали назидателни думи, в които се е подчертала нуждата от съществувенето на юнашката организация. От тук шествието, придружено и от една рота, се е упътило за юнашкото игрище. След молебена, извършен от Н. В. Преосвещенство, и след речта на председателя, прочетен и приподписан е бил акта за полагане основите. Актът е бил подписан с насърчителни и похвални думи още от окръжния управител, председателя на окръжния съвет, началника на гарнизона и председателката на женското дружество „Радост“. На приветствията председателят на дружеството е отговорил, какво юнакът не ще отстъпи от идеята да служи чрез юнащината на отечеството, която идея е тъй мила и скъпа за него. В това време от името на преданния юнак Цонко Хараламбев, който не е могъл да присътствува на тържеството поради болезнени причини, са били поднесени 3000 лева Ентусиазъмът за подетото дело е траял дълго време. Домът сега се строи усилено.
*
Основният камък още на един юнашки дом е положен. Дата 27 май 1928 год. става блестяща дата не само за дружеството в града Търново, но и за цялата организация, защото със сградата за юнашки дом се полага един здрав зид на деятелността на цялата организация. Дано домът скоро бъде осветен и в него се развие интензивна дейност за благоденствието на народа и отечеството.
Гимнастици от „Търновски юнак”. На халките – Атанас Бояджиев. Повече снимки
Няма коментари:
Публикуване на коментар