В старите търновски кондики, градът фигурира като община, разделена на махали, повечето според името на махленската църква; Марнополе и Долна-махала фигурират също тъй като махали от града. Както е известно, църквите са се управлявали от епитропи, а училищата — от учил. настоятелства; заседанията им са ставали в църковната „одая“. Към тия две организации трябва да прибавим и еснафските сдружения, които са били около двадесет. Всяка една организация е имала и свой касиер, но е имало и един общ деловодител или секретар, както и една обща каса, в която постъпвали даваните от епитропствата и от еснафските сдружения суми, а също и приходите от общ. имоти, от завещаните капитали и имущества. Събраните суми служили за нуждите на общината: за подържане на училищата, за поправки на общ. недвижими имоти и за други обществени цели. Както се вижда от достигналите до нас кондики, те не са били водени пълно и редно — вероятно по липса на подготвени хора — поради което систематизирането на находящия се в тях материал е твърде трудно и постижимо при много недостатъци. Най-добре са водени ония кондики, когато секретар е бил даскал Н. Златарски.
В една кондика се намерва черновка на едно писмо от 12 май 1869 г., отправено до „Родолюбивий г-н Д. х. Ничев във Виена“, с което се умолява да изпрати завещаните от х. Диму (фамилното име липсва) 5000 гроша, както и самото завещание, задържано от него в качеството му на душеизпълнител. Това писмо е подписано от Н. Златарски, А. Н. Кабакчиев, протойерей поп Димитър, Славчо х. Паскалев, Рашо Минков, Хр. х. Славчев, К. Димитров, Д. Николов, х. Иочо х. Славчев, Ат. х. Иванов, Т. х, Паскалев и Г. М. Мазаков. Какъв отговор е дал х. Ничев, не фигурира в кондиката.
*
Една черновка показва, че е било изпратено писмо от 13 април 1869 г. до нашите висши духовни лица в Цариград, което е характерно със своята откровенност и прямота. То започва с "Преосвященейший Председателю и прочии Преосвященейшии старци, Смирено Вам кланяющеся целуем Благославящите Ваши десници“, а текстът започва с: „Вашето молитствено и Достачестно от 19 прошедщаго Януария приехми и съдържанието му точно разумехми“.
Понеже от Цариград било съобщено в Търново, че църковният въпрос бил вече почти решен, но възраженията на патриаршията възпирали потвърждението му, изказва се открито съмнението, че архиереите не работели усърдно. В писмото се казва; „Говори се, че нашите пастири в столицата не действували засега нищо върху истия въпрос, а онези, които работят за този предмет, ограничила са в каприции и алчности, то ест кой по много да се ползува и кой да грабне духовната Българска корона която още на бял свят я няма, Чудно и удивително ще бъде ако туй е истина“. По-нататък се изказва съжаление, че ако тъй се работи ; „за нас сичко ще бъде трудно да можем да съберем двама на едно место и да турим в действие дела които ще са отнасят до черковния ни въпрос“. И по-нататък: „Ний от ден на ден очакваме с нетърпение да чуем, че нашите пастири в столицата единодушно и братски са влезли в Българската черкова и са служили Божествената служба според както изисква от интересите на черковните ни дела."
Като се извиняват „за дързостта която правим чрез настоящето си в туй отношеше“, молят да бъдат осветлявани върху работите по църковния въпрос, свършвайки с думите: „Пълни в надежда на туй просим отеческите Ви благословения и като Ви молим да съобщите братските ни поздравления на народните наши представители, с приличното почитание на Ваше преосвещенства.
Смирени раби и Духовни чада“.
Подписите липсват, понеже са били сложени на оригинала. Предвид на много големия материал, предадох само гореизложеното, за да се види, че търновци живо са се интересували от хода на църковния въпрос, разрешението на който с нетърпение са очаквали.
Предавам и следните два документи; за женитба и развод.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар