Д-Р ЦЕРОВСКИ - ЛЕЧИТЕЛЯТ С ДУМИ, ЦЕРОВЕ И СЪС СИЛАТА НА МУЗИКАТА

Двете му имена са Димитър Церовски. И е роден около 1900-та година в село Церова кория. Може би от тамошния му корен иде и филизът на фамилията.
Десетилетия е сред най-известните търновци. Та чак до днес. Популярността му се равни с тази на Константин Кисимов, бай Димо Файтонджията, Марко Тотев, да не се връщам по-назад, защото много са достойните.
Слушал съм десетки разкази за него, за уменията му на лекар - от прабаба ми, от баба, от майка ми. От познати и непознати - все колко кадърен бил, колко упорит и изобретателен в преследването и постигането на изцелението. Или поне в облекчаването на най-тежките страдания. Лоша дума за него няма. Вече от няколко поколения...
Уменията му били по ренесансовски многостранни - лекувал и болни от бяс, от тиф, проплаквали в ръцете му бебенца, правел мозъчно-черепни операции, още живее историята как сам- само с помощта на сестра, която държала огледало над него, си отстранил апендикса. Интернист, инфекционист, гинеколог, хирург - съвременните медицински "пътеки" и направления щяха да са му малко и тесни!
Д-р Церовски - лекарят на цяло Търново!
Добре, но как е изглеждал, как и къде е живял, какво е правил извън професията си?

Снимка, публикувана от г-н Ангел Мусев в една от модерните групи за Търново, ми отвори очите.
Погледнете и вие - ето го! Среден на ръст, с буйна черна коса, сресана на прав път и също тъй черни, гъсти вежди. Обграден от колежки и колеги.

студент във Виена

Ден по-късно - сякаш от небитието, отървала се от лапите на забравата, "изскочи" още една фотография на Церовски. Правена по време на следването му във Виена в ателието на Й. Хофер. Да описвам ли и с букви косата, тънките бакенбарди, артистичната вратовръзка - като на парижки художник, високата бяла колосана яка на ризата и очите, погледа, погледа...
Баща му и майка му, преселили се от Церова кория, имали къща - по моста от града към Турската махала в Търново, веднага вляво. Това ми разказа семейната ни приятелка - 96-годишната г-жа Доротея Тодорова.
А д-р Церовски, след завършването на висшето си образование във Виена и прибирането в старата престолнина, взел под наем през 30-те години на миналия век къщата на ул. "Христо Караминков" № 25. Взел я от сарафина Косю Сарънедялков. (Вероятно по-късно и купува имота). Личи си, че сградата е правена от имотен стопанин, но и от архитект с вкус. Много прозорци гледат към слънцето и до един са обрамчени с помнещи се декоративни елементи. Снимките на дома специално направи г-жа Стела Костова.

Взема тази къща на два етажа докторът - с дървен вестибюл, използван и като чакалня, и я превръща в частна клиника.
Негова дясна ръка била сестра му Сийка - едра, хубава, кръглолика жена. Тя се грижи за болните в клиниката - прави превръзки, бие инжекции, чисти, готви, върши всичко с отдадеността на едновремешните не медицински, а "милосердни сестри"...
Там и живее с брат си. Докъм 1955 - 1960 г., когато купуват имот от долната, южната страна на същата улица. В семейството влиза и Мария Павлова - създателка и диригентка на дамския камерен хор в града от онова време, която се грижи за майка им. А на старини - и за тях двамата. В този дом са до края на дните си...
Но да не бързаме с кончината.
Доктор Церовски бил влюбен в музиката. Свирел не само за собствено удоволствие, а и в оркестъра на търновската Оперета - еднакво умел и с флейтата, и с цигулката.
Градската мълва шепне, че бил щастливо влюбен и в г-жа Жозефина (Нина) Попова - съпруга на местния ветеринар д-р Банко Попов, който живеел недалеч от Военния клуб. Италианката Нина Попова се  омъжила за ветеринаря в родината си и пристигнала в Търново с него и с майка си. Няколко години преподава езика на Данте на ученичките в Девическата гимназия. Всеки ден, води ни г-жа Доротея Тодорова със спомена си, излизала към 11 на разходка по чаршията...
А през 30-те, 40-те неколцина от другите известни лекари в града били Широкорад - белогвардеец, хирургът Хаджигенчев, специалистът по белодробни болести Трейман, дерматологът Умников, Джумаданов...
Снимките и редовете обаче са за д-р Церовски. Добър, отзивчив, умен - благославян много, много лета подир деня, в който звънът на камбаната на махленската черква известил  края му. Честити са местата, които имат злато като него в паметта на миналото си.

 Иван ТОДОРОВ

Къщата на д-р Церовски на ул. "Хр. Караминков"