В Архива на възраждането при Нар. библиотека се намират един брой писма с произход от Търново, от които тия, които представляват обществен интерес, обнародвах в резюме във в. „В. Търново" от 1929 г. (бр. 7, 8, 9. 14, 15, 16, 17, 18, 22, 23, 24, 2), от 1930 г. (бр. 32, 33, 34) и от 1931 г. (бр. 6, 7, 8, 9). Някои от тях, които имат известна връзка с обществения живот, давам тука като образец.
Търново, 25 януарий 1876 г.
Стефан Стамболов до Сидер Грънчаров, пратен в Гюргево да купува оръжие и други потреби за револ. комитет в Търново. Поръчва му да купи от Пенча Радолов игленки пушки, револвери и една черна брада с мустаци, а, ако може и динамит; също и лекарства и други потреби. Иван (Иван х. Димитров, избягал в Гюргево) да запита писменно в Белград, дали там динамитът не е по-евтин. Бай Димитър (Горов) да му стане поръчител. Същият да изпрати 50—60 екземпляра от песнопойките, които много се търсели в Търново (песнопойката от Ботева и Стамболова).— Писмото е на синя хартия и е писано с химическо мастило. (№ 207, арх. Н. Обретенов).
Търново, 8 септ. 1875 г.
Г. Т. Обретенов до брата си Н. Т. Обретенов в Русе. Съобщава му, че заминава за Габрово да вдигне въстание. Съветва го, че ако започнат да го търсят, да избягат в Червена вода, а те (червеноводенската чета) да вървят към Търново на помощ. Търновската чета ще обяви въстание в сряда. Скърби, че Никола (брат му) не му пратил поне един револвер. — Писмото е на синя хартия, писано с химическо мастило и има четири страници. На последната е писано нещо с мораво мастило, вероятно за заблуда, ако писмото би паднало в чужди ръце, понеже съдържанието му е без значение (До 160, арх. Н. Обретенов).
Търново, 25 септ. 1872 г.
Иван х. Димитров до Ник. Обретенов в Русе. От „геометриите“ (драмата „Хаджи Димитър) продал 25 екз. и внесъл парите. Нямали сведения за приключението (обирът на орханийската поща). Тези дни щял да дойде главния книжар (Васил Левски), когото заварил в Ст. Загора. Моли го да пише на Петкова (Любен Каравелов) в Букурещ да приготви печатите, които били поръчани (№ 37, арх. Н. Обр.).
Търново, 20 март 1875 г.
Иван х. Димитров до Н. Обретенов. Изпраща му две парчета шаек за Михаил (Греков) и Стефана (Стамбова). От Цариград щял да замине за Ст. Загора, за да повдигне въстание (№ 133, арх. Н. Обр.).
Търново, 3 септ. 1875 г.
Асен (Търновският частен револ. комитет) до Кубрат (Русенският ч. р. комитет). — Пратеният от Русе човек (Г. Т. Обретенов) ще бъде настанен учител (войвода) в Габрово. Ще отиде човек Хр. Иванов (Големият) от Търново в Троян да посрещне Панайота (Хитов). Селата били подготвени и ще въстанат на 8 срещу 9 април. Градът (Търново) ще се вдигне по-късно. Войска имало там до 1500 редифи. Съветва ги да бъдат предпазливи при разрушаването железницата Русе—Варна. Върху това писмо има една бележка с друг почерк, в която се дава съвет да не започват още нищо, докато не дойде при тях човек от Търново. Да искат пари от среща (Букурещкия комитет). Изказва се съмнение, да не би да стане измяна (№ 158, арх. Н. Обр.).
Търново, 30 януарий 1874 г.
Асеновци (Търнов. ч. р. комитет с председател Иван х. Димитров) до Панайот Хитов в Белград. — Разговаряли с човека, който донесъл писмото от Панайота. Понеже онова, което трябва да му се каже, не бива да бъде писано, молят го да дойде в Букурещ, та там да пратят човекъ, който устно ще му предаде тяхното искане. Като отиде в Букурещ, да съобщи за пристигането си на Горова в Гюргево, който пък ще извести от Русе в Букурещ за срещата (№ 78, арх. Н. Обр.).
В следното писмо условността, която покрива същинското съдържание на писмата, е много усилена. Комитетският председател Иван х. Димитров се скрива зад името на видния и влиятелния пред турската власт Стефан Карагьозоглу, а приемателят в Русе Н. Обретенов става Петър Златев. Под „бричкаринът“ се разбирало съмишленикът им Тома Кърджиев, а под фразата „да не се задържат писмата“ — комитетските вещи.
При случая се налага да отбележа, че в това време търновските дейци и революционери са гледали с недоверие не само на скромните чорбаджии-българи, но и на твърде влиятелния пред властите Стефан Карагьозов. Но впоследствие е станало явно, че между търновските чорбаджии не е имало предатели; напротив, и те макар тайно, са съчувствували на делото. В това отношение и Ст. Карагьозов не е правил изключение, дори мнозина българи е спасявал от беди и от въжето. Той дори, както отбелязах на съответно място е приемал тайно във фабриката си Левски, на когото и материално е помагал. Търново е дало не само добри и почтени хора, а и такива с присъщите почти на всички човеци слабости, но Търново не е родило предател.
Ето и въпросното писмо:
Търново, 4 септ, 1872 г.
Стефан Карагьозоглу (Ив. х. Димитров) до Петър Златев (Н. Обретенов) в Русе. Казва се, че бричкаринът (Тома Кърджиев) не се явил на определеното място, защото през нощта намерил кирия и заминал по-рано. Настоява се да не се задържат писмата, а да ги препращат по-скоро и отговорите да бъдат пазени (№ 36, арх. Н. Обр.),
Понеже писмата са, както казах по-горе, много, преведох само няколко от Н. Обретеновата архива за образец, и запознаване с ревностната дейност на революционерите. Любопитният и родолюбив читател може да се запознае и с останалите „търновски писма“, както и с други интересни четива — за лица, обичаи, нрави и т. н.—в същия гореотбелязан вестник от годините 1927—1938 г., а също и в „Женски свят“ от 1929 г., бр. 18 и 24. Във в. „В. Търново“ изобилстват и други твърде интересни трудове от разни автори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар