Дарителят- митрополит Антим Търновски (1854-1914 г.)

Роден в 1854 година в село Гложене, Тетевенско, със светското име Лило Кънчев Върбанов. Основното си образование получава в родното си село, след което постъпва като послушник в Гложенския манастир „Свети Георги“ при игуменството на хаджи Евтимий. В 1871 година в Гложенския манастир е подстриган в монашество от митрополит Антим Видински под името Антим. Скоро след това митрополит Антим го ръкополага за йеродякон. Учи в Тетевен и в Габровската гимназия, която завършва през 1875 година. От 1875 до 1881 година учи в Одеската семинария. Завръща се в България и в 1881 – 1882 година учителства в Ломската гимназия. От следната учебна година преподава в Сливенската гимназия, където остава до 1885 година. Докато е в Сливен пише и издава учебник по библейска история и Православен катехизис. В 1885 година екзарх Йосиф I Български го привиква в Османската империя и от учебната 1885 – 1886 година го назначава за преподавател в новооткритото Одринско свещеническо училище. На 30 август 1886 година в катедралата „Свети Стефан“ в Цариград митрополит Синесий Охридски го ръкополага за йероманах, а на 1 септември по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от екзарх Йосиф I и е назначен за управляващ Лозенградската епархия. От 1 септември 1887 г. архимандрит Антим е протосингел на Одринската митрополия и инспектор на българските училища в Одринския вилает. От началото на октомври 1888 година, по молба на Антим Видински, е назначен за протосингел на Видинската митрополия. Митрополит Антим умира на 1 декември и управлението на епархията е поето от архимандрит Антим, като изпълнява длъжността до юни 1889 година. От есента на 1889 година учи в Московската духовна академия, която завършва в 1892 година. От 1892 до 1893 година е протосингел на Екзархията в столицата Цариград. На 15 август 1893 година е ръкоположен за брегалнишки епископ и е назначен за управляващ Ловчанската епархия от името на екзарха. Управлява епархията в Ловеч до 6 февруари 1897 година, когато е назначен за викарий на митрополит Натанаил Пловдивски. Остава викарий в Пловдив до ноември 1901 година.
На 19 юли 1901 г. е избран за търновски митрополит на мястото на починалия митрополит Климент. Канонически утвърден е на 18 ноември 1901 година. През ноември 1902 година става член на Светия синод. Преживява катастрофалното земетресение в Търново през 1913 г., при което много от църквите са разрушени или повредени. Дарителят завещава 1500 лева на женското благотворително дружество „Радост“ за „подпомагане на благородните му задачи“. Митрополит Антим умира на 24 март 1914 в София. Погребан е в катедралата „Рождество Богородично“ в Търново.
Приживе митрополит Антим подпомага благотворителната дейност на различни организации в Търново. С активното му съдействие през 1908 г. се основава приют за възрастни хора в Присовския манастир, издържан от Търновската митрополия. Верен на своите разбирания, той оставя цялото си неголямо състояние за просветните и благотворителните нужди на Търново и на родното си село Гложене. С негови средства са образувани седем дарителски фонда. На Софийската духовна семинария завещава личната си библиотека, на Св. синод – някои скъпи вещи, на Търновската митрополия – 1500 лв., и др.

ФОНД № 1 „МИТРОПОЛИТ АНТИМ“
(при Св. синод)
Образуван е съгласно завещанието на митрополит АНТИМ ТЪРНОВСКИ (от 8 апр. 1909 г.) с протокол на Св. синод от 10 февр. 1915 г. Дарената сума възлиза на 20 хил. лв., вложени в ценни книжа и на срочен влог. Желанието на дарителя е с годишните лихви да се издържат двама ученици от Софийската духовна семинария. Изискването към стипендиантите е единият да е родом от Търновската епархия, а другият – от с. Гложене.

Фондът се управлява от Св. синод. Тъй като сумата е недостатъчна, волята на дарителя е частично променена. По решение на Св. синод за 1916 г. се отпуска една стипендия за ученик в Софийската семинария, а за 1917 г. – половин. От 1920 г. фондът е оставен да се капитализира, тъй като приходите не осигуряват възможности за благотворителна дейност. В резултат капиталът нараства и на 1 ян. 1931 г. възлиза на 38 683 лв., на 1 ян. 1939 г. – на 62 929 лв., на 1 ян. 1945 г. – на 83 664 лв. В периода 1937–1945 г. с малки прекъсвания от фонда се отпускат помощи за ученици в Софийската семинария. Сумите варират от 2500 до 3500 лв. Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1946 г.

ФОНД № 2 „МИТРОПОЛИТ АНТИМ“
(при Ловешката митрополия)
В завещанието си от 8 апр. 1909 г. митрополит АНТИМ ТЪРНОВСКИ оставя 2 хил. лв. за църквата в с. Гложене и 1500 лв. – за Гложенския манастир. С тях се образува фонд, управляван от Ловешката митрополия. Приходите от годишните лихви през 40-те години са малки – по 150–200 лв. Те се отпускат съгласно волята на дарителя за украса на църквата в родното му село и за нуждите на манастира.

ФОНД № 3 „МИТРОПОЛИТ АНТИМ“
(при МНП)
Фондът е образуван съгласно Т. 2 от завещанието на митрополит АНТИМ ТЪРНОВСКИ и със заповед на МНП от 27 ян. 1915 г. Капиталът му възлиза на 2 хил. лв. Волята на дарителя е годишните лихви да се изплащат на началните училища в Търново в помощ на бедни ученици. Управлява се от МНП и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“.
Тъй като дарената сума е малка, през първите години след образуването на фонда приходите се капитализират. Средства в изпълнение волята на дарителя се отпускат през 1917, 1924–1935, 1943 г. Сумите не са големи – от 90 до 700 лв. През 1936 г. МНП отново решава лихвите да се капитализират, докато фондът достигне до минималния размер от 10 хил. лв., съгласно изискванията на Правилника за благотворителните фондове. Закупени са ценни книжа. Към 1 ян. 1939 г. капиталът достига 7663 лв., а към 1 ян. 1946 г. – 10 255 лв.

ФОНД № 4 „МИТРОПОЛИТ АНТИМ“
(при МНП)
Фондът е образуван съгласно Т. 3 от завещанието на митрополит АНТИМ ТЪРНОВСКИ. Средствата са преведени през 1915 г. и със заповед на МНП от 27 ян. с.г. е учреден благотворителен фонд. Сумата, определена от дарителя, възлиза на 2 хил. лв. Волята му е с годишните лихви да се подпомагат бедни ученици от Мъжката гимназия в Търново. Фондът се управлява от МНП и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“.
От 1915 до 1925 г. приходите се капитализират или с тях се купуват ДЦК. Единствено през 1918 г. са изплатени 90 лв. на директора на гимназията. През 1925–1935, 1940–1943 г. лихвите се превеждат на училището. Сумите варират от 112 до 900 лв. и се изразходват за издръжката на ученическата трапезария. Към 1 ян. 1939 г. фондът разполага с 12 254 лв., към 1 ян. 1947 г. – с 14 880 лв.

ФОНД № 5 „МИТРОПОЛИТ АНТИМ“
(при МНП)
Фондът е образуван със заповед на МНП от 27 ян. 1915 г. в изпълнение на Т. 4 от завещанието на митрополит АНТИМ ТЪРНОВСКИ. Сумата, определена от дарителя, възлиза на 2 хил. лв. Волята му е годишните лихви да се превеждат на началното училище в родното му село за подпомагане на бедни ученици. Управлява се от МНП и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като капиталът не е голям и в селото няма ученическа трапезария, през повечето години на съществуването на фонда приходите се натрупват и с тях се купуват ценни книжа. На училището в с. Гложене са изпратени суми през 1924, 1926, 1929–1931, 1933, 1935, 1943 г. Те възлизат на 8450 лв. Към 1 ян. 1939 г. капиталът на фонда е 8084 лв., а към 1 ян. 1946 г. – 11 959 лв.

ФОНД № 6 „МИТРОПОЛИТ АНТИМ“
(при МНП)
Фондът е образуван със заповед на МНП от 27 ян. 1915 г., съгласно Т. 5 от завещанието на митрополит АНТИМ ТЪРНОВСКИ. Първоначално внесената сума възлиза на 1500 лв. Волята на дарителя е годишните лихви да се отпускат на Женското благотворително д-во „Радост“ „за подпомагане на благородните му задачи“. Управлява се от МНП и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“.
Завещаната сума е малка, поради което приходите на фонда през повечето години на съществуването му се натрупват. На д-во „Радост“ се изплащат неголеми суми през 1918–1920,1924–1928, 1929–1935 г. Не е известно за какво се изразходват те. Най-вероятно средствата се използват за нуждите на Девическото стопанско у-ще „Мария Попова“, издържано от дружеството. Към 1 ян. 1946 г. капиталът на фонда е 12 300 лв.

ФОНД № 7 „МИТРОПОЛИТ АНТИМ“
(при МНП)
Фондът е образуван със заповед на МНП от 27 ян. 1915 г. в изпълнение на Т. 4 от завещанието на митрополит АНТИМ ТЪРНОВСКИ. Капиталът му възлиза на 2 хил. лв. Желанието на дарителя е годишните лихви да се превеждат на Девическата гимназия „Митрополит Климент“ в Търново и да се изразходват за бедни ученички. Управлява се от МНП и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“.
През 1915–1924 г. годишните приходи се натрупват върху капитала. Фондът започва благотворителната си дейност през 1925 г., като до 1935 г. ежегодно гимназията получава от 76 до 959 лв. Изразходват се за издръжката на ученическата трапезария. Към 1 ян. 1936 г. фондът разполага с 5379 лв., а към 1 ян. 1945 г. – с 13 103 лв.

Със заповед на МНП от 27 март 1947 г. петте фонда, образувани от дарението на митрополит Антим и управлявани от МНП, се сливат под името „Митрополит Антим“. Капиталът на новия фонд е 65 581 лв., а годишният приход – 5 хил. лв. Закупени са 27 облигации от Заема на свободата за 25 хил. лв. 

На 4 ноем. 1947 г. за последен път са преведени 1700 лв. на директора на Мъжката гимназия „Св. Кирил“ в Търново, а в началото на 1948 г. капиталът възлиза на 79 хил. лв. Фондът е ликвидиран през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

Източник- http://daritelite.bg/mitropolit-antim-fondov%D0%B5-2/

 Заповед на Министерството на народното просвещение за изпълнение на завещанието на Митрополит Антим от 8 април 1909 г. София, 27 януари 1915 г.

Източник- Държавен архив- Велико Търново

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Become a Patron!