Население, поминък, занаяти и фабрики в Търново- Т. Янков

 Из "Пътеписи" на Тодор Янков - 1934 г.

 

От началото на XIX в., до навечерието на Освобождението Търново напълно е заслужавало прилагателното „велико“, не само поради своето историческо минало и слава, но и по население, търговия и култура. Търново за епохата е било сравнително голям град със своето достигащо до 30 хиляди души население, от което повече от половината са били чисти българи, природно развити, будни и предприемчиви. Такова е било и селското население в цяло Търновско. Плодородната земя, чистотата на населението, големите и богати села, благосъстоятелните градчета и многото манастири, тогавашни средища на духовна култура, с право са дали основателния повод, всеобщо да се счита тая част на България за най-напреднала и най-културна. На това много е спомогнало съприкосновението с чужбина чрез ходенето „на градина" от селското население и завързване на търговски отношения от страна на градското. И когато благосъстоянието на селското население се е повдигнало чрез познатото негово трудолюбие, в Търново пък са се развивали занаятите и търговията. Макар турското население да не било малко в Търновско и в Търново, все пак българското население е давало физиономия на селата, и на градчетата и на самия гр. Търново. Когато българското население е напредвало културно, турското е оставало само със славата на господствуваща нация. В турско време в Търново са били много развити разните занаяти: кожарлък, терзилък, папукчийство, абаджилък, табакчилък, памукчилък, казан-джилък, семерджилък, свещарство и др. Всички са били организирани в еснафи, ръководени от управителен съвет—лонжа. Търговия се е въртяло, освен със занаятчийските производства, но и със стоки, докарвани от странство — манифактура, колониал, стъклария и т. н. Този вид търговия е наложила създаването в града на големи и видни търговски фирми със задгранични връзки. Занаятчийството и търговията са преуспявали, благодарение още и на турските управници, които са имали добрата черта да ги покровителствуват, както въобще всеки производителен труд. Без днешните съвременни бързи съобщения, стоките са пристигали в града в биволски кола, съставляващи цели кервани. Разпродавани по околните по-малки градове, стигайки до Ловеч и Севлиево, те са бивали по същия начин откарвани до местоназначението. Оживената търговия наложила някои по-предприемчиви търновци да основат търговски къщи в странство, особено във Виена, във Влашко и дори в Англия.
Покрай отбелязаните по-горе занаяти, в Търново са виреели още: лозарството, бубарството, копринарството и тъкачеството. Работили са и две фабрики за точене на коприна (Карагьозовата и Сарафидевата), както и няколко за производство на спирт. Новите условия на живота след Освобождението, със своите неизбежни последици, положиха една основна промяна на положението. Турците се изселиха, част от българското население тъй също с време се изсели в новата столица и други градове, предимно Русе и Варна, за да дири поминък. Днес Търново има малко повече от 14 000 жители, като е изгубило и своето голямо някогашно търговско значение. Но през последните години наново отбелязва един напредък. Имайки условия за развитието на някои индустрии, в града и околностите му има няколко фабрики и модерни мелници. Главният износ се състои от брашна, фидета, макарони, меса, бира, кожи, конци и др. При гарата има и една филатура. За улеснение на търговците от града и околията, в Търново има, освен клоновете на Б. Нар. банка и Земеделската, и частни банкови и кооперативни кредитни учреждения. Освен това, съществуват и няколко търговски акционерни дружества. 

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ