Роден през 1818г. в с. Присово, Търновско. Баща му Недю Карагьозов е
бакалин. Негови братя са Димитър Карагьозов, Никола Карагьозов , също търговци. Син на Никола и племенник на Стефан е Васил Карагьозов, български фабрикант, политик (народен представител), почетен вицеконсул на Германия в Габрово, учител, схимонах в Зографския манастир, изтъкнат общественик и голям дарител. Син на Димитър и племенник на Стефан е и Ангел Димитров Карагьозов –
юрист, председател на Върховния касационен съд (1927 – 1934) и министър
на правосъдието (1935 – 1937 с прекъсване). родословно дърво
Приятел и бизнес парнтьор в някои начинания с големия търновски търговец и борец за черковна независимост хаджи Николи Минчоолу. Стефан Карагьозов учи в търновското килийно училище. През целия си живот се изявява като един предприемчив и находчив човек. Първоначално започва търговия с бакалски стоки, които доставял от Цариград. Женен за дъщерята на чорбаджи Кръстьо х. Недев Момчоолу Евгени. Собствените средства, които успял да натрупа и с капитал, получен в зестра от своя тъст се сдружава с търговеца х. Павли Иванов двамата откриват търговска кантора в Цариград.
След 40-те години на XIX век Търново става обект на чуждестранен интерес, породен от развитие на занаятите, в това число на бубарството; с униатското движение — в града започват да се застояват за по-дълъг период италианци, унгарци, австрийци. Някои от тях поддържат тесни връзки с местни търговци като Ангел Попов, Никола Златев, Стефан Карагьозов. В броя на вестник "България" от 20 юни 1859г. е направен коментар за пристигане в Търново на цяла група италианци и французи по повод търговията с пашкули.
Новонатрупаните капитали дали възможност на Стефан Карагьозов да построи фабрика за печене на пашкули и точене на коприна в Търново. Фабриката е оборудвана с "модерни машини, италиански образец, инсталирани от италианската Doina от Бергамо. Парната машина и парния котел са производство на виенските фирми W. Prick и Siegel. Стефан Карагьозов работи първоначално в съдружие с представителя на италианска фирма Д. Викенти. След няколко години става едноличен собственик. Изявява се като монополист в домашното производство на коприна в Търново и Горна Оряховица. Освен с преработката на пашкули, във фабриката се произвежда и спирт. През Руско-Турската война /1877-1878/ фабриката е превърната в житен склад, а по-късно е разграбена от населението.
В съдружие с брат си Димитър Карагьозов и Ангел Гиргинов откриват отделение за производство на бира и построяват парна мелница в местността Дервеня. Клон на същата фабрика е открита и в Габрово. За нуждите на предприятията си Стефан Карагьозов организира добив на въглища от мините в Шипченско — Тревненската планина и Средна Стара планина. На 02 януари 1867г. в десет стайната къща на търговеца Димитър х. Ничов е открита първата болница Търново - "Св. св. безсребърници Козма и Дамян". Тя е четвъртата в България по онова време и първата изцяло поддържана от българи. За неин първи управител е назначен Стефан Карагьозов, а за лекар Янаки Златев.
През 1867 г. габровският търговец Йонко Балкански, който имал дюкян в Плоещ, Румъния, е заподозрян за комита и заловен. Благодарение застъпничеството на Стефан Карагьозов е освободен и се завръща в Румъния.
През 1872 г. заптиета арестуват Недьо Жеков в Лясковец и го повеждат към Търново. Конфискувана е част от личната му библиотека, която включва книги, вестници, ръкописи, писма, кореспонденция, документи донесени от Белград. Самият Недьо е отведен през Търново към Русе, за да отговаря пред Мидхат паша, но по съвет на Стефан Карагьозов книжата са запалени на площада пред конака, за да не попаднат в ръцете на Мидхат.
Общественият контрол над училищата се осъществява от Атанас х. Николов, х. Иванчо Ангелов, Димитър Николов, Атанас х. Йованов. През януари 1858 г. тези "хесапи" /сметки/ са прегледани от градоначалниците и са одобрени от от тях. Подписът е на попечителя Стефан Карагьозов.
Гражданството оказва натиск и върху Пандели Кисимов да преустанови заниманията си "като ревностен настоятел и специален кореспондент" на про-униатския вестник "България". Група ревности националисти и поддръжници на Православието, съставена от Димитър х. Ничов, Кръстьо Н. Момчоолу, Евстати х. Николов Паница, Стефан Карагьозов, Атанас х. Николов, Георги Кабакчиев и учителите Никола Михайловски и Никола Златарски, му поставят категорично условие да прекъсне всякакви връзки с Драган Цанков и неговото издание.
Когато Левски е заловен в Търново, много търновци търсят различини начини да го освободят. Жоржо Момчев, богат търговец и член на революционния комитет, се среща с търговеца Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали не може да се направи нещо, Апостолът да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да го освободят. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.” (Акад. Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII — XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 632 - 635). Затова и опитите за намеса и действия са обидно плахи и неефективни. Единият е на търговеца Стефан Карагьозов – тогава член на градската изпълнителна власт, да бъде изпратен Жоржо Момчев, за да разбере нещо за състоянието и поведението на арестувания.
Д-р Стат Антонов (1844 – 1926), млад лекар и съмишленик на революционния комитет, е извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора и да превърже ухото му. Той е последният търновчанин, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.
Стефан Карагьозов умира през 1879г. в Търново след заболяване от тиф. Дейността на фабриката му замира.
Прочетете още: М. Москов за Стефан Карагьозов и неговата фабрика
Приятел и бизнес парнтьор в някои начинания с големия търновски търговец и борец за черковна независимост хаджи Николи Минчоолу. Стефан Карагьозов учи в търновското килийно училище. През целия си живот се изявява като един предприемчив и находчив човек. Първоначално започва търговия с бакалски стоки, които доставял от Цариград. Женен за дъщерята на чорбаджи Кръстьо х. Недев Момчоолу Евгени. Собствените средства, които успял да натрупа и с капитал, получен в зестра от своя тъст се сдружава с търговеца х. Павли Иванов двамата откриват търговска кантора в Цариград.
След 40-те години на XIX век Търново става обект на чуждестранен интерес, породен от развитие на занаятите, в това число на бубарството; с униатското движение — в града започват да се застояват за по-дълъг период италианци, унгарци, австрийци. Някои от тях поддържат тесни връзки с местни търговци като Ангел Попов, Никола Златев, Стефан Карагьозов. В броя на вестник "България" от 20 юни 1859г. е направен коментар за пристигане в Търново на цяла група италианци и французи по повод търговията с пашкули.
Новонатрупаните капитали дали възможност на Стефан Карагьозов да построи фабрика за печене на пашкули и точене на коприна в Търново. Фабриката е оборудвана с "модерни машини, италиански образец, инсталирани от италианската Doina от Бергамо. Парната машина и парния котел са производство на виенските фирми W. Prick и Siegel. Стефан Карагьозов работи първоначално в съдружие с представителя на италианска фирма Д. Викенти. След няколко години става едноличен собственик. Изявява се като монополист в домашното производство на коприна в Търново и Горна Оряховица. Освен с преработката на пашкули, във фабриката се произвежда и спирт. През Руско-Турската война /1877-1878/ фабриката е превърната в житен склад, а по-късно е разграбена от населението.
В съдружие с брат си Димитър Карагьозов и Ангел Гиргинов откриват отделение за производство на бира и построяват парна мелница в местността Дервеня. Клон на същата фабрика е открита и в Габрово. За нуждите на предприятията си Стефан Карагьозов организира добив на въглища от мините в Шипченско — Тревненската планина и Средна Стара планина. На 02 януари 1867г. в десет стайната къща на търговеца Димитър х. Ничов е открита първата болница Търново - "Св. св. безсребърници Козма и Дамян". Тя е четвъртата в България по онова време и първата изцяло поддържана от българи. За неин първи управител е назначен Стефан Карагьозов, а за лекар Янаки Златев.
През 1867 г. габровският търговец Йонко Балкански, който имал дюкян в Плоещ, Румъния, е заподозрян за комита и заловен. Благодарение застъпничеството на Стефан Карагьозов е освободен и се завръща в Румъния.
През 1872 г. заптиета арестуват Недьо Жеков в Лясковец и го повеждат към Търново. Конфискувана е част от личната му библиотека, която включва книги, вестници, ръкописи, писма, кореспонденция, документи донесени от Белград. Самият Недьо е отведен през Търново към Русе, за да отговаря пред Мидхат паша, но по съвет на Стефан Карагьозов книжата са запалени на площада пред конака, за да не попаднат в ръцете на Мидхат.
Общественият контрол над училищата се осъществява от Атанас х. Николов, х. Иванчо Ангелов, Димитър Николов, Атанас х. Йованов. През януари 1858 г. тези "хесапи" /сметки/ са прегледани от градоначалниците и са одобрени от от тях. Подписът е на попечителя Стефан Карагьозов.
Гражданството оказва натиск и върху Пандели Кисимов да преустанови заниманията си "като ревностен настоятел и специален кореспондент" на про-униатския вестник "България". Група ревности националисти и поддръжници на Православието, съставена от Димитър х. Ничов, Кръстьо Н. Момчоолу, Евстати х. Николов Паница, Стефан Карагьозов, Атанас х. Николов, Георги Кабакчиев и учителите Никола Михайловски и Никола Златарски, му поставят категорично условие да прекъсне всякакви връзки с Драган Цанков и неговото издание.
Когато Левски е заловен в Търново, много търновци търсят различини начини да го освободят. Жоржо Момчев, богат търговец и член на революционния комитет, се среща с търговеца Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали не може да се направи нещо, Апостолът да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да го освободят. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.” (Акад. Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII — XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 632 - 635). Затова и опитите за намеса и действия са обидно плахи и неефективни. Единият е на търговеца Стефан Карагьозов – тогава член на градската изпълнителна власт, да бъде изпратен Жоржо Момчев, за да разбере нещо за състоянието и поведението на арестувания.
Д-р Стат Антонов (1844 – 1926), млад лекар и съмишленик на революционния комитет, е извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора и да превърже ухото му. Той е последният търновчанин, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.
Стефан Карагьозов умира през 1879г. в Търново след заболяване от тиф. Дейността на фабриката му замира.
Прочетете още: М. Москов за Стефан Карагьозов и неговата фабрика
Фабриката на Стефан Карагьозов, произвежда различни видове брашна, хлебен спирт и коприна
Източник: книгата „Бележити търновци“
http://bg.wikipedia.org
Източник: книгата „Бележити търновци“
http://bg.wikipedia.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар