В миналото манастирите са играли важна роля. И белобрадият старец, и малкото дете знаят, че отец Паисий и дякон Васил Левски, тези два гранитни стълба в историята на българското възраждание, са били манастирски възпитаници. Първият е поставил началото на духовното, а вторият на политическото освобождение на нашето племе. Общежителният монастир „Св. Преображение Господне“ при гр. В. Търново е дал доста значителни обществени дейци, които са принесли ценна услуга на своя народ, а дейността им се вижда и цени от внимателния наблюдател на българската действителност.
Отец Зотик може да се счита за първия възродител на В. Търново, което в началото на 19 век е било под силното влияние на фанариотите гърци, които имали вече гръцко училище в града и изпълнили църквите с гръцка богослужебна книжнина. Когато се явява към 1823 година в околните манастири на Велико Търново и Горна Оряховица и когато, като подвижен учител и наставник на народа да тачи и се учи на майчиния си език, търсел годен час да се установи на постоянно местожителство, за да почне планомерна просветна борба срещу фанариотите. Отец Зотик избира В. Търново за просветната си дейност и то най-знатната и чорбаджийска махала на църквата „Св. Богородица“, сърцето на търновските чорбаджии и влиятелни търговци в Цариград, Букурещ, Виена и др. и в килията при тази църква открива тайно, под носа на самите гърци, училища за ученици по матерния им език според тогавашното състояние на възраждащата се българска книжнина. Скоро килията при църквата се указва тясна и о. Зотик пренася българското си училище в метоха на Преображенския манастир, който той впоследствие купува, обновява го, създава устава му и прибира при себе си най-прочутите на времето си ревностни попове, учители и монаси. Когато дошло ред да се обновява и съборената от кърджалийските нашествия стара монастирска църква, сиреч годините 1834—1835, време на Велчовата завера, отец Зотик е в най-близки и сърдечни връзки с главните дейци на Заверата — Митю Софелията и Велчо Джамджията, Митю Софелията е майсторът-строител на възобновяващата се църква в монастиря „Св. Преображение Господне“. Велчо Джамджията е бил не само търговец на едри колониални стоки, не само първи индустриалец на стъклени изделия във В. Търново, но и както се вече разкрива, книжар на църковни книги. При него са се отбивали най-учените за времето си българи, свили гнездо далеч от житейските суети в близките и далечни манастири на В. Търново. А тия именно просветени българи са били повечето ученици на о. Зотика и не са могли да крият своите действия пред своя учител и духовен наставник. От тях, ако не направо от Велча Джамджията, о. Зотик е знаел за готвеното въстание. Но как да се обясни обстоятелството, че се строи църква в едно бурно време, когато се подготвя въстание от 10000 души и главните дейци по него са имено майстор-строителят на тази църква- Митю Софелията и Велчо Джамджията?
Как да се обясни обесването на Митя Софилията му на дервентските манастирски порти? Как да се обясни разкарването и мъченето на о. Зотик в момента на излавянето водителите на въстанието?
Отговорът на всички тези въпроси е един: нарочно е почнат строежа на църквата, за да се даде време и възможност на Митя Софелията, Велча Джамджията и о. Зотика да подготвят плана и подробностите на цялото движение. Преображенският манастир е близко до В. Търново и срещите на заговорниците са можели да стават в него по-лесно и удобно, особено зад прикритието на строящата се църква. Записаните саморъчно спомени на двама монаси от св. Преображенския манастир потвърждават по несъмнен начин изнесените по-горе връзки и уясняват една празнота в историята на това едничко по рода си народно движение за свобода. Ние привеждаме по-долу съхраняваните у мене записани спомени на тия монаси, които са дали спомените си за написването Историята на общежителният манастир „Св. Преображение Господне при гр. В. Търново.
Със сърце, което познава само истината, истина, която набожната му душа е изнесла може би в предсмъртния му час, един монах пише:
„ .... Богоугодний игумен Зотик, както поменахме по-горе, и така като било опасно да съществува поменатата църква. Едно защото била малка, а друго било опасно да не падне върху братята, и така съгласиха се, да я възобновят и почнаха на 1835 г. с Божията помощ, новата церкова, на ветата на мястото, и така се правеше успешно, майсторът на поменатата церкова е бил именуем Митю Софалията, който в него време е бил назначен от правителството за да събира калфи за варненското кале, което се правело и то в него време, в това също време се съставил комитет от по първите български чорбаджии, против Султана, за да се отърват от тежкото агарянско иго, в които е участвувал и поменатия майстор Митю събирал и пишел калфи, не за калето, а за въстаници: Както се съгласил сичкия български народ, а помежду им се намярва един на име Йорданчо родом от Елена, той стана предател, както Юда при Христа моего, и ги предаде на турското правителство, и като идват турския началник, с колкото заптиета, взема него (Митя Софелията. М. б.) от церковата и без изпитание го обесва на церковните порти, така също обесиха и Коля Гайтанжията и Велча и х. Юрдана подобно много избесиха по разни места, които заловиха, колкото игумен Зотик него го заведоха в Търново на конака много го изпитваха да изкаже някого, но той биде постоян и не уловиха от него нищо, а останалите калфи така много уплашени, тъй също и монасите да не би церковата да остане неизкарана и затова побързаха да превият цялата церкова по тавана като смали калпите, така също и кубето. ."
Друг монах пише:
"... След три години се връща отново Иларион (тогава владиците се сменявали на 3 години) При повторното идване на Илариона, Зотик отишъл да го посрещне, владиката като го видял казал: „Този черния дявол ми изяде 300 гроша“. Първи ученик на о. Зотик бил Герасим търновчанина, кемержията на Зотика, Максим от Дряново родом, в Преображенски манастир пострижен, вторият Варнава и той от Дряново от Колибите, Иосиф от Търново (при Зотика били 3—4) с връщането си Иларион ги заточи тези трима по разни места, в г-н Зотиково време се направи голямата церква св. Преображение. Негов помощник е бил ученик му Герасим. Постройката беше дигната до прививането на кубето, тогава майстора го взели и обесили (кубето правили дядо Иван Бърната и Н. Фичето). (Майсторът Митю Софелията) го обесиха накраят в дервентето, тогава е имало крепост и порта там и на самата порта го обесили (М. б. Портата е била на север към с. Самоводене).
Причината за обесванието беше тая. Митю Софелията правел кале във Варна което се протакало няколко години;
На 1850 година правиха церквата и още от есента на 1834 година я почнаха и я свършиха на 1835 година. По Великден(7/19 април) го обесили по причина че събрали под предлог на дюлгери 10000 чета в Плаковския манастир, направили съвещание за востание, някои ги издал и инициаторите Митя Софелията, Велча Търновалията търговец, церковен книжар, х. Юрдана от Елена, Атанас Гайтанжията търновец макар и последният не участвувал в инициативата... от Зотиков ученик Иосиф“
Изнасяме извадките от двата спомена на тия монаси, за да се разбере от всеки, че Преобрараженският манастир е бил посветен в подготовката на Велчовата завера, тъй като Митю Софелията се намира постоянно там като ръководител на постройка и защото о. Зотик е бил сам бунтовна натура, високо образован, първи за времето си човек, от съветите на когото едва ли ще са могли да се лишат и Велчо Търновлията и Митю Софелията още позече о. Зотик е връзка с всички игумени на манастирите. Ние сме напълно уверени, че о. Зотик е не само участник, но и душа на движението.
Преображенският манастир трябва да се включи в местата, дето се проектира тържественото празнуване на това голямо народно събитие.
Н. Каранешев, в. "ЯНТРА"-11 март 1935г.
Отец Зотик може да се счита за първия възродител на В. Търново, което в началото на 19 век е било под силното влияние на фанариотите гърци, които имали вече гръцко училище в града и изпълнили църквите с гръцка богослужебна книжнина. Когато се явява към 1823 година в околните манастири на Велико Търново и Горна Оряховица и когато, като подвижен учител и наставник на народа да тачи и се учи на майчиния си език, търсел годен час да се установи на постоянно местожителство, за да почне планомерна просветна борба срещу фанариотите. Отец Зотик избира В. Търново за просветната си дейност и то най-знатната и чорбаджийска махала на църквата „Св. Богородица“, сърцето на търновските чорбаджии и влиятелни търговци в Цариград, Букурещ, Виена и др. и в килията при тази църква открива тайно, под носа на самите гърци, училища за ученици по матерния им език според тогавашното състояние на възраждащата се българска книжнина. Скоро килията при църквата се указва тясна и о. Зотик пренася българското си училище в метоха на Преображенския манастир, който той впоследствие купува, обновява го, създава устава му и прибира при себе си най-прочутите на времето си ревностни попове, учители и монаси. Когато дошло ред да се обновява и съборената от кърджалийските нашествия стара монастирска църква, сиреч годините 1834—1835, време на Велчовата завера, отец Зотик е в най-близки и сърдечни връзки с главните дейци на Заверата — Митю Софелията и Велчо Джамджията, Митю Софелията е майсторът-строител на възобновяващата се църква в монастиря „Св. Преображение Господне“. Велчо Джамджията е бил не само търговец на едри колониални стоки, не само първи индустриалец на стъклени изделия във В. Търново, но и както се вече разкрива, книжар на църковни книги. При него са се отбивали най-учените за времето си българи, свили гнездо далеч от житейските суети в близките и далечни манастири на В. Търново. А тия именно просветени българи са били повечето ученици на о. Зотика и не са могли да крият своите действия пред своя учител и духовен наставник. От тях, ако не направо от Велча Джамджията, о. Зотик е знаел за готвеното въстание. Но как да се обясни обстоятелството, че се строи църква в едно бурно време, когато се подготвя въстание от 10000 души и главните дейци по него са имено майстор-строителят на тази църква- Митю Софелията и Велчо Джамджията?
Как да се обясни обесването на Митя Софилията му на дервентските манастирски порти? Как да се обясни разкарването и мъченето на о. Зотик в момента на излавянето водителите на въстанието?
Отговорът на всички тези въпроси е един: нарочно е почнат строежа на църквата, за да се даде време и възможност на Митя Софелията, Велча Джамджията и о. Зотика да подготвят плана и подробностите на цялото движение. Преображенският манастир е близко до В. Търново и срещите на заговорниците са можели да стават в него по-лесно и удобно, особено зад прикритието на строящата се църква. Записаните саморъчно спомени на двама монаси от св. Преображенския манастир потвърждават по несъмнен начин изнесените по-горе връзки и уясняват една празнота в историята на това едничко по рода си народно движение за свобода. Ние привеждаме по-долу съхраняваните у мене записани спомени на тия монаси, които са дали спомените си за написването Историята на общежителният манастир „Св. Преображение Господне при гр. В. Търново.
Със сърце, което познава само истината, истина, която набожната му душа е изнесла може би в предсмъртния му час, един монах пише:
„ .... Богоугодний игумен Зотик, както поменахме по-горе, и така като било опасно да съществува поменатата църква. Едно защото била малка, а друго било опасно да не падне върху братята, и така съгласиха се, да я възобновят и почнаха на 1835 г. с Божията помощ, новата церкова, на ветата на мястото, и така се правеше успешно, майсторът на поменатата церкова е бил именуем Митю Софалията, който в него време е бил назначен от правителството за да събира калфи за варненското кале, което се правело и то в него време, в това също време се съставил комитет от по първите български чорбаджии, против Султана, за да се отърват от тежкото агарянско иго, в които е участвувал и поменатия майстор Митю събирал и пишел калфи, не за калето, а за въстаници: Както се съгласил сичкия български народ, а помежду им се намярва един на име Йорданчо родом от Елена, той стана предател, както Юда при Христа моего, и ги предаде на турското правителство, и като идват турския началник, с колкото заптиета, взема него (Митя Софелията. М. б.) от церковата и без изпитание го обесва на церковните порти, така също обесиха и Коля Гайтанжията и Велча и х. Юрдана подобно много избесиха по разни места, които заловиха, колкото игумен Зотик него го заведоха в Търново на конака много го изпитваха да изкаже някого, но той биде постоян и не уловиха от него нищо, а останалите калфи така много уплашени, тъй също и монасите да не би церковата да остане неизкарана и затова побързаха да превият цялата церкова по тавана като смали калпите, така също и кубето. ."
Друг монах пише:
"... След три години се връща отново Иларион (тогава владиците се сменявали на 3 години) При повторното идване на Илариона, Зотик отишъл да го посрещне, владиката като го видял казал: „Този черния дявол ми изяде 300 гроша“. Първи ученик на о. Зотик бил Герасим търновчанина, кемержията на Зотика, Максим от Дряново родом, в Преображенски манастир пострижен, вторият Варнава и той от Дряново от Колибите, Иосиф от Търново (при Зотика били 3—4) с връщането си Иларион ги заточи тези трима по разни места, в г-н Зотиково време се направи голямата церква св. Преображение. Негов помощник е бил ученик му Герасим. Постройката беше дигната до прививането на кубето, тогава майстора го взели и обесили (кубето правили дядо Иван Бърната и Н. Фичето). (Майсторът Митю Софелията) го обесиха накраят в дервентето, тогава е имало крепост и порта там и на самата порта го обесили (М. б. Портата е била на север към с. Самоводене).
Причината за обесванието беше тая. Митю Софелията правел кале във Варна което се протакало няколко години;
На 1850 година правиха церквата и още от есента на 1834 година я почнаха и я свършиха на 1835 година. По Великден(7/19 април) го обесили по причина че събрали под предлог на дюлгери 10000 чета в Плаковския манастир, направили съвещание за востание, някои ги издал и инициаторите Митя Софелията, Велча Търновалията търговец, церковен книжар, х. Юрдана от Елена, Атанас Гайтанжията търновец макар и последният не участвувал в инициативата... от Зотиков ученик Иосиф“
Изнасяме извадките от двата спомена на тия монаси, за да се разбере от всеки, че Преобрараженският манастир е бил посветен в подготовката на Велчовата завера, тъй като Митю Софелията се намира постоянно там като ръководител на постройка и защото о. Зотик е бил сам бунтовна натура, високо образован, първи за времето си човек, от съветите на когото едва ли ще са могли да се лишат и Велчо Търновлията и Митю Софелията още позече о. Зотик е връзка с всички игумени на манастирите. Ние сме напълно уверени, че о. Зотик е не само участник, но и душа на движението.
Преображенският манастир трябва да се включи в местата, дето се проектира тържественото празнуване на това голямо народно събитие.
Н. Каранешев, в. "ЯНТРА"-11 март 1935г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар