За готското присъствие на Царевец и Момина крепост

 Готите са оставили толкова много следи в нашия град. Дори се предполага, че Търново е основано като селище от готите на епископ Урфил/Улфила през IV век. Проф. Велизар Велков навремето пише за етническия характер на населението на късноантичния град на Царевец следното:  "При цялостното разкопаване на хълма Царевец във Велико Търново, когато бяха изследвани културните напластявания, се очерта много интензивен поселищен живот през античността.  Най-ранното датирано селище е тракийско, от I хил. пр. н. е , с неособено богата култура, но със засвидетелствувани търговски връзки с егейския свят от III—II век. Селището продължава да съществува и през I—II век от н е. Разкопките обаче показаха, че в селището настъпва оживление през IV век, населението му се увеличава, открити са добре датирани от това време останки от жилищно и обществено строителство. Това са части от жилищни сгради и южната половина на християнска църква. За строеж са използувани обикновенни ломени камъни със спойка от кал. Многоброни и са фрагментите от провинциална римска керамика също и от т. нар. "варварска" керамика. Последната има аналогии в т. н Черняховска култура и в района на дн. Крим. където е известно, че през IV век са живяли готи. Открити са били и няколко бронзови фибули, типични за готите, каквито са открити напр. в Нове (където също са обитавали готи). Открити са фрагментирани стъклени съдове с позлатени нишки, глинени прешлени за вретено с тежести, които намират аналогии в селището на готи-федерати, открити при с. Садовоце (Плевенско). Такива са открити и в други готски поселения северно от Дунава, на територията на дн. Румъния. В един надгробен надпис от IV век, открит отдавна в района на Никополис ад Иструм, се посочват имената на починали членове на цяла фамилия. За починалата и погребана там „снаха“ се употребява готската дума „брута“, а не очакваната латинска дума „нурус“. Още при откриването на тези находки и тяхното осмисляне естествено се налагаше изводът, че това население на селището от IV век е в преобладаващата си част готско. Постепенно селището се развива и укрепва икономически, разширява се градоустройствено, укрепено е, превръща се в град, който съществува през V—VI век. Последните открити там монети са от времето на имп. Ираклий (610—641). От крепостта на града са проучени крепостните стени (деб. 1.80—2.60 м), главния западен вход, който се отличава с високото си качество на градеж. Открити са основите на десетки граждански и пет църковни сгради, но вероятният им брой ще да е бил по-голям. В центъра на града е локализиран военно-административният и религиозен комплекс, ограден с колонади и улици, разположен в централното плато на хълма. Особено впечатление прави една трикорабна базилика (35 х 18 х 50 м), една от значителните раннохристиянски сгради в българските земи от V- VI век. Възможно е през това време (VI век) градът да е бил и епископски център."

Писмените извори потвърждават наблюденията на археолозите. Късноантичният историк Йорданес (VI век), пишейки историята на готите, обръща внимание на една група готи, която той нарича „малоготи“. Тези готи, приели вече християнството, но като ариани, били принудени да напуснат своите отвъддунавски селища през 348 г. поради религиозни борби. Под ръководството на своя епископ, прочутия за своето време Урфил/Улфила, те се прехвърлили южно от Дунав в диоцеза Тракия. Управляващият тогава император Констанций II не ги приел като „варвари“, но ги посрещнал с почит и уважение. Според някои исторически данни Урфил/Улфила е получил разрешение от император Констанций II да се засели с учениците си на Царевец. Готският историк Йорданес пише за малките готи: „Имаше и други готи, тъй наречените малки готи (Gothi minores), един многоброен народ. Техен владика и първенец бе Урфил, за когото казват, че им бил изнамерил писмена. Те са същите, които живеят днес в областта на Никопол до полите на Стара планина, многоброен, но беден и невойнствен народ, който е богат само с разнобразни стада, пасища за добитъка и дърва в гората. Земята има малко жито, обаче богата е с други видове плодове. Що се отнася до лозята, те даже и не знаят, че другаде има, виното си купуват от съседите, защото пият мляко.“ И тъй, във време на Йордана (VI в.) готите в долна Мизия още не са имали лозя. Този факт е между другото и най-доброто свидетелство, че готи и гети е едно и също или че готите са стари дунавски жители, ако гетският обичай продължава да съществува у готите. Изидор от Севиля, също известен историк на готите (VII век), разказва за срещата на тези готи с въстаналите през 376 г. вестготи в Тракия. Според него тези "малоготи" обитавали планински места и там били изградили жилища и крепост. Тези планински места се отбелязват и в биографията на Урфил/Улфила, съставена от негов ученик още приживе, който действително точно е знаел къде е живял неговия учител. И така проф. Велизар Велков заключава: "Комплексното осмисляне на археологческите находки от Царевец и споменатите писмени сведения доказват, че „планинските обиталища“ на малоготите и Урфил/Улфила са се намирали именно на Царевец и вероятно и на Момина крепост, където също са открити следи от ранновизантийско укрепено селище. Действително на територията на Никополис ад Иструм това е единственото планинско място, където са открити значителни археологически следи от IV—VI век."

В новото си местожителство в Тракия Урфил/Улфила остава примас до края на живота си (някъде около 383 г.). Наричан още „Апостол на готите“, Той развива забележителна културно-просветна дейност в продължение на близо четири десетилетия. Той създал готската азбука, с която заместил старите готски рунически знаци. Със своята дейност Урфил/Улфила се е изявил като една от най-забележителните личности, с огромии заслуги за оформянето на готската писменост и литература. Тази дейност разкрива огромното културно значение на поселищния център на великотърновските хълмове през IV—VI век още в епохата на ранното средковековие.
Според легенда, богатствата на Никополис ад Иструм са били скрити под Царевец. Освен злато, скъпоценни камъни и предмети на изкуството, в подземията на Царевец се пазели и редица ценни стари книги. В по-ново време към легендата се добавят и версии, че там е скрит главният корпус на т. нар. сребърна библия на готския епископ. Но нека погледнем на духовното богатство скрито от нас толкова години..

Германия почита Урфил така, както ние почитаме Кирил и Методий – като създател на германската писменост и основоположник на германската литература, но в Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е съставена, използват я и други страни в Източна Европа.  Предполага се, че някои от изходните текстове, използвани за превода на Библията на славянски, са именно готски. За това свидетелства и фактът, че готската Библия е използвана от Йоан Златоуст в Константинопол през 5 в. Но по-важно е, че мисията на светите братя Кирил и Методий, както и на техните ученици не някъде другаде, а в Мизия през 9-10 в. заимства евангелизаторския модел на епископ Урфил сред готите. А имено в създаването на азбука, която да послужи за превеждането на Библията на говоримия език.  

Вижте какво пише в Учебник от 1873 г.- "История на българския народ" съставен от търновеца Тодор Шишков.

Безспорно Търново е основан от готите, за които още преди около един век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, обръща внимание, в своя основополагащ труд „Готи или българи“, че готите са наследници на траките-гети и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия"... Той се позовава на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги. И за Паисий Хилендарски- готи и българи са един и същи народ. Също прави много важно уточнение:" По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари."
 Виждаме в църковния календар и в житията на светиите, че има много мъченици, които са пострадали по времето на епископ Урфил/Вулфила/ и се почитат от нашата църква. Например в житието на св. мъченик Никита пише:" Когато починал епископ Теофил, катедрата му заел Урфил- мъж благоразумен и благочестив. Той създал за готите букви и превел от гръцки език много книги, така че светата християнска вяра се разпространявала сред тях все повече." 

 За готското присъствие на Царевец почти не се говори, при условие, че има извори, в които се казва, че династията на Асеневци е с готски произход. Според Росен Милев това са най-вече извори от Западна Европа, в сведенията на един от кралете, който само преминава през българска територия, се говори за династията на Асеневци. Това е точно, когато избухва въстанието в края на ХІІ век, и се казва “ето, тук готската династия, заедно с българи и власи, са вдигнали това въстание и са отхвърлили византийското господство”. Не е ли време Апостолът на готите да заеме подобаващо място в българската история и в историята на нашия град...

 Подготвила: Грета Костова- Бабулкова
Прочетете още- "БЪЛГАРСКИ ИМЕНА ПРЕДСТАВЕНИ КАТО ГОТСКИ И СТАРОГЕРМАНСКИ"

 

 Бронзов печат с името Урфил и монограм.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Become a Patron!