НАЧАЛО НА ИНДУСТРИЯТА В ТЪРНОВО- 1925 г.- М. Москов
Индустрията в Търново се заражда 60 —70 години преди освобождението и нейни представители са: Стефан Карагьозов, Стефан Сарафиди и Ангел Попов. Нека споменем нещо за тях: те заслужават това и като добротворци на Търново и като издигнати хора в тогавашното време с ума си, с положението си и с влиянието си пред властите. В сведенията, които ще дам, освен непълнота, може да се срещнат и противоречия, защото лицата, от които черпих тези сведения, много забравили, разглеждат събитията от свое гледище, казват това, което чули случайно от втори лица, за това не могат да се избегнат противоречията. А писменни паметници няма от онова време. И да е имало, унищожени са, а заедно с тях са изгубени и много скъпи спомени от оная хубава епоха, когато имало по-голяма честност, по-голямо трудолюбие, по-голяма братска задушевност и по-хубав, честит живот. Младото поколение продаде, изгори, унищожи старите тефтери на бащите си, търговските писма, писани на тезгяха или на коляно, отидоха по бакалите да загъват сирене. А тези документи, запазени грижливо в читалището например, биха могли да възстановят миналия търговски и еснафски живот на Търново и написана върху тези документи, историята на Търновското еснафство би хвърлила голяма светлина върху много страни от живота ни. Но казвам: младото поколение продаде на кило пощо—защо цялата архива на миналите времена, а днес сме принудени да питаме няколкото останали от старо време лица и от тях да учим миналото. Като измрат и те, ще се хвърли завинаги непрогледно покривало върху миналия живот на Търново, като че никой не е живял в този град и никой нищо не е творил.
Казах, че първите наши индустриалци са: Карагьозов, Сарафиди и Попов, и тримата покойници.
Карагьозов се казвал Стефан, а баща му Недю, родом от Трявна. Дядо Недю водил жена от Арбанаси, а син му Стефан се оженил за сестрата на Джорджа Момчев, която се казвала Евгени. Къщата му била под черквата „Св. Спас“, пред Цоцкината чешма. По-сетне Карагьозови продали тази къща и купили къщата на хаджи Минча, която била продадена по-късно на хаджи Славча и през 1903 година изгоряла заедно с къщата на Папазов. Преди да се ожени, Стефан Карагьозов бил бакалин: дюкянът му се намирал там, гдето е днес приблизително аптеката на Илия Янакев Златев. На млади години Стефан ходил в Цариград, бил и по други страни, видял много работи, запознал се с индустриалното производство в чуждите страни и намислил да направи нещо за напредъка на своя роден град. Но не бил от много силните в парично отношение, затова подирил подкрепа в някой по-богат гражданин. Затова той се оженил за дъщерята на Кръстю Недев Момчев, баща на Джорджа Момчев. Кръстю Момчев дал това място, на което по-сетне Карагьозов направил фабрика, дар като зестра, дал му и пари, и младият Карагьозов можал вече да си постигне желанието —да стане и той фабрикантин... Това място се намерва на ъгъла на река Янтра и шосето, което отива за Габрово. Приготвя се младият Стефан, доставя всичко, което трябва за едно здание за фабрика, и около 1860 година задимил куминът, изсвирил фабричният сигнал и ето почнали да се събират работни ръце да творят съдбата на града и да печелят своята прехрана с яките си ръце. Фабриката почнала да преварява спирт 95 градуса. Като се основала тази фабрика, взели да закупуват храни из Търновския окръг и тъй се подигнала цената и на друго производство. Дотогава храната, особенно мисирът, нямало къде да се продава, защото мъчно се изнасяла тя по лошите пътища в турската империя, затова и не се обработвала много. Цели поляни тънели в дивотия и треволяк. Чуло се, че закупват храна за спирт в Търново, и ето българинът поправил своето орало, дръпнал яка копраля, впрегнал яки волове и руси биволи и заорал черни угари, като накрехнал калпак и запял над дълбоки бразди, защото вярвал, че трудът му ще стори пари, с които той, ако е ерген, на зима ще си вземне млада невеста, ако е женен, ще си издигне шарена къщица да отхрани деца за помощ и за отмяна на стари години. С това не спряла дейността на Карагьозов; той продължил, разширил работата си да бъде, колкото се може, полезен на своите, на града, на човешкия напредък. Той знаел много добре, — а това се вижда от цялата му дейност, — че материалната култура твори бъднината на хората, на народите; че производството е което създава благосъстояние на държавите; че трудът е който обезпечава съществуването на нациите. Той бил свидетел, как постепенно се подигали онези народи, които били извоювали големи и почетни места на европейските пазари, и решил и Карагьозов да издигне града си, като позове към ползотворна, към усилена работа повече хора в полето на производството, като бил уверен, че тъй ще забогатее градът му, ще се издигне и ще владее над далечните градове и над близките села и паланки с труда си. И ето при фабриката отваря второ отделение—за коприна. Пашкулите се опичали, точили се и тъй се изкарвала хубава стока, от която се прехранвало Търновското население, от далечните и близки села жители на турската империя. Коприната се продавала на цена в Европа. Пашкулите били дребни от японската буба, точили се много тънко—на три жички—и от тях могли да се тъкат много финни платове. Затова българската коприна се предпочитала пред всички други коприни. За нашата коприна били отворени всички пазари. От Италия идвали нарочно хора в Търново да прекупуват изработената коприна и да я изпращат в Италия, гдето се приготвяла на хубави платове.
Казвам, закипял живот в Търново. Всяка вечер излизали след сигнала на свирката със стотици млади, пъргави, зачервени и засилени от работа моми и момци и си отивали по домовете да отпочинат в сън и да събират сили за другия ден. Но Карагьозов не се спрял до тук; направил веднъж решителна стъпка напред, той вървял безспир и открил мелница при същата фабрика. Дотогава имало воденички по деретата и реките, но те били примитивни — колкото да строшат житото или мисиря, за да може да мине по-лесно през гърлото на българина. Карагьозов издига при фабриката си модерна мелница, която приготовлявала брашно, каквото приготовляват днес модерните воденици, и турската войска почнала да се храни с хляб от брашно две нули. При това той приспособил при воденицата си и нещо още по-полезно — заловил се да охранва слаб добитък с това, което падало от воденицата и от остатъка, след като се приготвял спиртът. Тъй било нагласено, щото храната по един механически начин падала при самия добитък, който броял около 250—300. От всичко се вижда, че делото на Карагьозова може да бъде украшение на всеки напреднал град и давало препитание на 400 души граждани и гражданки и издигнало града пред очите на околното население. Виждате, докъде дошъл този човек в онези времена, когато нямало ред в турската държава, когато нямало пътища, ни железници, а царувало само едно безправие; когато нямало никакви закони, които да покровителствуват фабричното производство и когато за концесии и дума не ставало. Какъв висок културен ум е имал този търновски гражданин; какъв замах от енергия владяла неговата душа! Какъв далечно и дълбоко предвидлив поглед имал, за да турне начало на едно дело, което издигна Европа, което обогати Англия и Германия и създаде бъднина на цялото културно човечество!
Да беше просъществувала тази фабрика до ден днешен, да беше се развивала с такъв темп, с какъвто се развивала в тъмните времена на робството, нямаше да се говори днес, че Търново заприличал на Арбанаси, а всеки щеше да го сочи с пръст като втори Манчестер, защото покрай тази фабрика щяха да изникнат още няколко. Тези голи околни баири щяха да се покрият с вили и разкошни къщи, и пустошта на долините щеше да се отеква на фабричните свирки. Но умря Стефан Карагьозов във време на руско-турската война от тиф, който запусти много къщи, и фабриката почна да запада. Преди нашето освобождение Карагьозов имал голям процес в Цариград с х. Цонча от Дряново, роднина на Атанас х. Славчов. Процесът се протакал дълги години и струвал много пари, затова Карагьозов бил принуден да намеси в търговията си и своя шуря Джоржа Момчев. Причината да се протака този процес и да се потрошат толкова пари бил х. Мишон, който подбуждал х. Цонча да не се спогодява с Карагьозова. Над махалата Марино поле х. Мишон имал салхана, тъкмо гдето е днес чешмата на тази махала. Когато валял дъжд, всички замърсени работи минавали през махалата. Освен това, имало и нетърпима миризма. Със съдействието на Карагьозова салханата била дигната от там и пренесена в Горна-Оряховица и поставена на това място, на което се намерва днес. Доходите от тази салхана отивали в търновското белидие или кметството, х. Мишон се разсърдил на Карагьозова и търсил случай да си отмъсти и го намерил. Като се подигнал процеса между двамата противници, х. Мишон взел страната на х. Цонча и станал причина да се разсипят и двете страни. Х. Мишон се казвал Димитър Ничоолу. От Димитър—станало Мишон. Къщата му била в махалата св. Богородица, гдето живели тогава богаташите, а дюкянът му бил срещу къщата на адвокатина Сава Събев при Фичевото сокаче. — х. Мишон имал градина на Марино-поле, която се е казвала „хаджи Мишоновата градина“. Той бил манифактураджия, но имал и тая градина, давал я под наем и отивали в нея старите търновци да пият по една бира по Великден и след Великден, да се полюлеят на кончетата, когато бил търновския сбор. Търновците, особено търновките, се считали честити да могат да седнат на масите в градината и вън от нея. Надали ще има поне един от старите търновци, да не се е люлял на люлките, които са били само търновска привилегия. В градината свирел и духов музикански хор, който се състоял от тези българи, които служели в турската войска и съставлявали така наречения „Казакъ-Алай“.
Карагьозов бил с голямо влияние в града; той бил достигнал до такова обществено положение, че можел да разклати от мястото най-силната личност на турската власт в Търново. Бил нафузлия т. е. имал нишан или орден от султана, имал право да носи калъч като паша и облекло. Затова всички го почитали и се боели от него. Веднаж дошъл турски табор в Търново и почнал да прави золуми на гражданите. Със силата си, с влиянието си Карагьозов можал да махне от Търново тази пакостна войска. Неведнъж отървал той от ръцете на турското правосъдие и на турската полиция обвинени българи. Стига да си можел да достигнеш до него, можел си да се надяваш, че ще бъдеш спасен, макар над врата ти да са висели няколко присъди и престъпления! Такава сила и влияние имал Карагьозов. Думата му на две не ставала. Симпатизирал е на революционерния тогава комитет и неведнъж е помагал с пари. От писмени документи се установява, че той сам с ръката си дал веднъж на Левски няколко турски лири, като се обещал, че ще помага на делото. Във всеки случай, важна личност е бил на времето си, и благодарение нему и на други такива издигнати лица, българинът се считал закрилен против безправието в турската държава. След смъртта на Карагьозова, останал наследник син му Кръстю, женен за свищовлийка, братовчедка на Д. Станчев, наш пълномощен министър в Лондон. Синът не можал да продължи делото на баща си, преселил се заедно с майка си в София и зданието останало на Джоржа Момчев. Той искал да го купи, обаче партизански амбиции се намесили и фабриката се отсъпила на Атанас х. Славчев. Джорджо Момчев си изтеглил казаните, продал ги за бакър, стругът продал в работилницата на 6 полк, а полиелеите, които красели кйошка му, отишли в църквата св. Марина. След време тази фабрика, която турнала начало на индустриалния живот в Търново, която можеше да краси града и да подигне благосъстоянието му, се продаде на военните и днес е обърната в баня. Съдба! Така загина едно хубаво дело, а то е хранило повече от четиристотин души на времето си, като не смятаме околното население.
Няма коментари:
Публикуване на коментар