Из Пътеводителя на В. Търново от 1907г.
Иван Панов Семерджиев (Пановчето) е роден на 24 юний 1858 год. от бедни родители. Баща му е бил семерджия и с този си занаят едвам е можал да издържа многобройното си семейство. Макар и немощен, бащата се постарал да изучи децата си на четене н писане. Син му Иван прекарал курса на взаимното училище в града, а след това свършил и четвъртия клас. През 1869 год. той постъпва, заедно със Стамболова, в духовната семинария в Одеса. В семинарията младият Панов престоял пет години, свършил курса ѝ и се сдобил със свидетелство за свършен курс. През време на стоението му в Русия той не е можал да остане незасегнат от идеите, които вълнуваха по онова време руската младеж. У него постепенно е расла идеята да спомогне с всички зависещи от него средства на освобождението на бащинията си от турското робство и когато тази идея напълно озряла в него, той през м. май 1875 г. се завръща в България при своите си, като решава да постъпи някъде учител—занятие, чрез което да може по-лесно и по-прикрито от турците да работи между нарастаещата българска интелигенция. Още със завръщането си в Търново Ив. Панов намери учителско място в гр. Горна Оряховица. Обаче времето от завръщането си от Русия до откриването на училищата (15 август) той не прекарал в бездействие: по поръка на Тайния революционен комитет Панов споходи по-събудените села в Търновския окръг с цел да се запознае отблизо с хората на комитета и с вървежа на подготовляваното на идната пролет въстание. След 4-месечна такава обиколка той постъпва на учителската си длъжност, която изпълняваше добросъвестно, без обаче да забравя и революционната си работа.
Тука учителят Панов, който бил от всички обикнат, образувал от младежите революционен кръжок, душа на който са били той, Георги Измирлиев Македончето, Мано Тодоров Арабаджиев и др. Всичките под председателството на Ив. Панов образуваха и местния революционен комитет, седалището на който се намерваше в къщата на гражданина Вичо К. Грънчаров. През цялата зима на учебната 1875/76 година Пановчето с другарите си приготвяха за пролетното въстание географически карти, оръжие, облекло, патрони п др. припаси, необходими за целта. Приготовляваше се и зелено атлазено знаме със златен разярен лъв на едната страна, а на другата с надпис: „Свобода или смърт“. Знамето бе ушито от патриотката на Горна Оряховица, Еленка Язаджиева. Работата през зимата вървеше твърде успешно. Много от младежите на околните на Горна Оряховица села и паланки бързаха да се запишат в числото на въстаниците и в уречения ден (11 май), въоръжени добре и във въстанически униформи, да се съберат в Горна Оряховица, отгдето под началството на Пановчето и Македончето да заминат към Балкана. Колкото наближаваше денят на въстанието, толкова водителите в Г. Оряховица ставаха по-нетърпеливи и искаха по-скоро да се видат в своята юнашка униформа със сабля на пояс и с пушка на рамо. Това тяхно нетърпение ги карало често да се обличат във въстаннческото си облекло и облечени да минават през „комшулуците“ от къща в къща и се показват на познатите си. При подобни обстоятелства готвещото се въстание не е могло да остане скрито за местните шпиони, А. Панчев и С-ие, които известили на турските власти в Г. Оряховица и в Търново за всичко. Последните дебнали вече жертвите си. При подобно едно парадиране на Пановчето и другарите му от комитета те били заградени и хванати от турските заптиета в къщата на баба Кирияки (сестрата на Ат. Брадата) на 22 април 1876 год. и под строг конвой бяха докарани заедно със знамето си в Търново. Пановчето и другарите му бяха облечени в сиви шеячени куртки, напъстрени с шарити, в опнати панталони и с навуща и цървули по краката, а на главата кожен калпак с лъвче. Въстаниците бяха хвърлени в камения затвор, докато се повикат в съда. На 8 май с. г. от Цариград бе изпратен чрезвичаен комисар, Али Шефик-бей, с пълномощие и с неограничени права под свое председателство да учреди една комисия, която да разследва и съди въстаниците, които към това време се бяха набрали много в затвора. Комисията се състави от 7 души турци и 7 души българи. Турците с гласа на председателя, който имаше 2 гласа, имаха 9 гласа (срещу 7 гласа български). Комисията почна да заседава на коридора в горния етаж на конака. Иван Ианов бе изправен пред този съд, който, заедно с другаря му Измирлиев, ги съдеше като началници на Г. Оряховския революционен комитет, и ги осъди на смърт. На З0 май 1876. г. Иван Панов (заедно с даскал Кира от Бяла Черкова) бе обесен в Търново близо до бащината си къща, а Измирлиев— в Горна Оряховица, сред пазаря, гдето сега се издига паметникът му. Панов бе каран на лобното място под силен конвой, който по пътя го малтретираше, защото с висок глас се прощаваше с хората. Когато го качиха на бесилката, майка му припадна, а баща му след 25 дни умря от пукване на жлъчката. Тъй свърши житейското си поприще този патриот. Вечна му памет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар