Митрополит Софроний Търновски

След митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) старопрестолният град не познава друг така заслужил за религиозно-каноничния и за социалния му живот, така трайно заседнал в съзнанието на вярващи и невярващи, йерарх. Митрополит Софроний е получил солидна богословска подготовка в Цариград, Киев, Черновиц и Страсбург, начетен и амбициозен. Животът му започва на 20 март 1888 г. в село Еникьой, Дедеагачко, отвежда го в Одринската българска гимназия (1903-1905), в Цариградската духовна семинария (1905-1911). Като дякон към Екзархията е изпратен в Киевската духовна академия (1912), която напуска заради войните, но по-късно приключва с висшето си богословско образование в гр. Черновиц. За формирането му като личност и духовник определено влияние оказват екзарх Йосиф и митрополит Мелетий Велешки, по-възрастният от него бъдещ екзарх Стефан. От значение за социалните параметри и програми на предстоящата и очакваща го мисия на митрополит е специализацията в Страсбург (1922-1924), където усвоява непознати за българската църковна традиция форми на благотворителност и граждански функции на духовенството в ново време. Бог и обстоятелствата отреждат нововъзведеният епископ Софроний Знеполски, решил да поеме пътя на избраническата си мисия, да стане „пророк“ не в родния си край, а във Великотърновската епархия. Постига го, като преодолява изключителни трудности, като заплаща победите си с много страдания и душевни борби. На пръв поглед тук престоят му на временно управляващ през 1934 г. с нищо не предвещава атмосферата и напрежението, които ще се създадат в месеците около каноничния избор на 22 септември 1935 г. А може би още тогава твърдата му и независима позиция, реформаторските му усилия и предприетият опит за въвеждане на строг ред в църковните работи настройват враждебно или резервирано част от местното духовенство, чиновниците и управляващите в Търново, за да се окажат в опозиция на официалното му пребиваване на митрополитския престол. Оповестявайки седмината кандидати за овакантеното място и коментирайки двете основни фигури - на епископ Софроний Знеполски и епископ Андрей Велички, в дисертацията си д-р Л. Малев с право обобщава: „Първият - доказал на дело своята амбиция да издигне църковноадминистративния и духовния живот в епархията, втория - също достоен български архиерей, стремящ се по недостоен начин да заеме овакантената Търновска митрополитска катедра“ (вж. „Митрополит Софроний Търновски. Живот и църковнообществена дейност“, ръкопис, В. Търново, 2002, с. 46.).
Ако съдим от фактите и свидетелствата на периодическия печат, напрежението около избора на владика във В. Търново през 1935 г. е изключително, атмосферата - пределно тягостна, конфликтите - драстично разминаващи се с морала и християнското възпитание. Прибягва се до инсинуациите и политическия натиск, до компроматите и шантажите, до репресиите и физическата разправа. Събитието не се изчерпва с акта на 22 септември 1935 г. в Търново, когато епископ Софроний при гласуването взема преднина с 3 гласа, не приключва и с единодушното утвърждаване на кандидатурата му от Светия Синод на 5 октомври. Указът на Борис III излиза едва на 6 март 1936 г., а на търновската гара при пристигането му го чака гражданство, разделено на две групи. Картината на този скандален избор вече няма кой да я помни...
Но аз намерих книжката "ИСТИНАТА по митрополитския избор в гр. В. Търново"- (официални документи), издава Св. Синод на Българската църква 1935 г. Може да я прочетете:

За идването си като митрополит във Велико Търново самият Софроний съчинява „поговорката“, която често повтарял пред околиите - че е „седнал не на трон, а на трън“. Но не се оставя да го обсеби жаждата за мъст и отплата, убеден в евангелския текст с Божието напътствие „По плодовете им ще ги познаете“ (Матея, 7:16)... Покрай вече изградените качества и доказани амбиции може би и този конфликт се е оказал от значение така целенасочено и с цената на всичко да докаже себе си на архиерейския престол. И наистина още чрез първите си начинания съумява да си осигури възможностите, които са му нужни да бъде запомнен като изключително дейна и заслужила личност. Широката му реформаторска програма включва постоянен надзор и грижи за духовенството, църквите и манастирите. Стремежът му е „създаването на духовен елит“ (Л. Малев), рязко повишаване на образователния ценз и религиозната култура на свещеническото съсловие в епархията, подобряване на условията за работа по места. Особено важна роля изиграват и оставят траен спомен усилията на митрополит Софроний да актуализира мястото на църквата и духовенството в социалните форми на живота в самия град В. Търново и в целия този край. Ръководи го мисълта, че за истинските служители на Бога не е достатъчно само да изпълняват съвестно задълженията си в храма, пасивно да очакват там идването на вярващите, за да им преподнесат Божието слово. В неговите очи те трябва да са активни труженици за намеса в материалното положение и чисто практическите нужди на социално слабите, болните, немощните, сираците и т.н. При никой друг от търновските архиереи на ХIХ-ХХ в., единствено във връзка с неговата дейност се откроява естествено и закономерно, като реално разгърната практическа програма проблемът „Социално дело и християнска просвета“ (вж. Л. Малев, цит. ръкопис, с. 84 и сл.). Защото наистина става дума за една цялостно разработена концепция и нейната реализация. Според изследвана на делото му д-р Л. Малев той задълбочава и доразгръща дейността на вече съществуващите в епархията старопиталища, приюти, трапезарии, забавачници и летовища за деца, сам спомага за откриването на нови. В това отношение заслугите му са безспорни: „Митрополит Софроний изгражда мрежа от социални учреждения, покриваща до значителна степен нуждите на епархията. Изцяло в духа на съвремието са образцовите заведения, които служат като модел при откриването на подобни и в други епархии. 

Това са: 

- Епархийското сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови“ 

- Девическият православен пансион при габровския манастир „Св. Благовещение“ 

- Детският дневен дом при девическия пансион в Габрово 

- Домът работилница за глухонеми в Петропавловския манастир 

- Църковните детски летовища на Търновската митрополия.
През 40-те години и на митрополит Софроний се налага да поеме своя дял в две от големите събития, ангажирали целокупната българска общност- присъединяването на югозападните покрайнини към Отечеството, смяната на политическата власт на Девети септември. 

През пролетта на 1941 г. го виждаме заедно с българските войски и администрация да прекрачи една измислена граница и да се озове владика на Скопско-Велешката митрополия. Все още малко знаем за дейността му тук, но трябва да сме сигурни, че все така отговорно се е отнесъл към мисията си, опрян на екип духовници от Търновско. Естествено е новата власт след 1944 г. да не намери съюзник в лицето на митрополит Софроний. И той, заедно с цялото българско духовенство, продължава архиерейската си служба в атмосферата на подозрителност, незачитане, обструкции и издевателства. Не прекланя глава и в редица от случаите на властниците се е налагало да се съобразяват с него. Ако вярваме на мълвата - неколкократно си е позволявал да им напомня, че е не само духовник, но и потомък на легендарния Чавдар войвода. Запазил е чест и независим характер, съхранил е авторитета и достойнството си в очите на околните. Нещо повече- търсил е начини да помага на репресираните свещеници, да ги завардва от грубите политически нападки и посегателства. От архива на Митрополията можем да направим и друг извод - по негово нареждане са изкупувани ръкописи на "неблагонадеждни", забранени от комунистическата власт, изпаднали в немилост и без възможност да печатат през 40-50-те години автори като Звезделин Цонев, Змей Горянин, Екатерина Златоустова, Васил Беязов и др. Това са просто папки с материали в съвсем суров, чернови вид, без да притежават особени качества и да са подготвени за печат. Но гласуваните с владишката благословия на Софроний суми от комисиите към Митрополията очевидно са поддържали живота им.
На този фон, в тази ситуация възниква необходимостта от участието на митрополит Софроний в делегацията, която българският Синод изпраща през зимата на 1945 г. в Цариград за преговори с Вселенската патриаршия по премахване на схизмата. Времето е изключително напрегнато - и във вътрешно, и във външнополитически план, и с оглед поведението на българската църква в собствените ѝ граници, а и в отношенията ѝ с останалите православни църкви (в съветска Русия, в Гърция, Сърбия и Румъния). Самият избор на Софроний Търновски като синодален делегат за Цариград - заедно с по-възрастния и авторитетен митрополит Борис Неврокопски е показателен. Става дума за отвоюван и защитен авторитет, за предварително доказани качества. Плод на лично щастливо хрумване е решението на митрополит Софроний да си води записки за тези напрегнати дни - да остави автентичен документ за впечатленията и срещите, за конфликтите, дипломатическите и задкулисните кроежи, които са част от официално оповестеното и изведено до успешен край събитие. Пълното заглавие на ръкописа е: „Дневник-Бележник за пътуването от София до Цариград и обратно на В. Търновския митрополит Софроний, като член на делегацията на Българската църква, изпратена в Цариград, за да води преговори с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата и за признаване автокефалната на Българската църква“... Крайно време е да задълбочим представите си за неговата роля и неговото присъствие в духовния и църковнообществения живот на Велико Търново и епархията. Новото поколение би трябвало да го види в истинския му ръст. 

Митрополит Софроний умира на 1 май 1961 г.), а гробът му се намира до гроба на митрополит Климент в притвора на катедралния храм „Св. Рождество Богородично“ в старопрестолния град. За мнозина техните гробове са обичано място за поклонение. 

Из Изложение на околийския ОФ комитет гр. Елена, „по повод речите на Търновския Митрополит Софроний в с. с. Костел и Беброво на 14,15 и 17 февруарий 1946 год.“

Търновският Митрополит Софроний казва за отечествено-фронтовците: „О, синове заблудени, о, синове недостойни, бедняци и голтаци и простаци, не виждате ли, че не можете да управлявате. Не чуствате ли презрението на благочестивия и христолюбив български народ. Не се управлява с насилствено вземане от богатите, унищожаването на частната собственост, защото народ без частна собственост е стадо впрегнато в хомот, без свобода и производителен труд."

"Благочестиви християни, отворете Апостола за да видите, че тези невежи простаци и безбожници са откраднали христовата истина – РАВЕНСТВО БРАТСТВО И СВОБОДА, за да я изпразнят от истинското ѝ съдържание и смисъл. Скрити зад тези истини те разстрелват тровят и мъстят. Наистина злокобен е онзи ден в който евреина Маркс написа своите мръсни пасквили, в които смеси стопанството политиката и морала. Ленин се помъчи да коригира грешките му, а Сталин се мъчи днес да ги доизправи. Най-големият безбожник Иля Еренбург, след като видя как живеем ние тук и хората в Унгария, върна се в болшевишка Русия и отправи гореща молитва към всевишния „За матушка Русия“, а нашите заблудени безбожници продължават да вървят по грешките на евреина Маркс. Завърнете се заблудени! Стига сте служили на чужди интереси! Стига сте яли желъди заедно с прасетата на вашия високомерен господар. Елате при нас ние се борим срещу шмайзерите. С вяра победи Христос.
Благочестиви Християни обединете се под покрива на църквата, за да изживеем това бурно и революционна време, да смъкнем шмайзера и камшика и върнем спокойствието на народа. В целия свят очите на най-големите държавници са обърнати към Бога. Те търсят благословията и милосърдието му. Труман – Председателят на Съед. Щати се обърна към Бога да благослови усилията на Американския народ за възстановяването на мира. Атли при откриването на събранието на ООН, заведе всички присъствующи да получат благословията на светата църква. Дори и болшевишкия главатар Сталин, като се намери на тясно, когато германците бяха при Сталинград, даде свобода на светата и православна църква за да получи благословията и да победи. САМО У НАС СЕ НАМИРАТ ХОРА, ДОШЛИ ОТВЪН, КОИТО ДОБРЕ ВЛАДЕЯТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ, НО ВОЮВАТ СРЕЩУ ЦЪРКВАТА.
Братя и сестри благочестиви чеда господни, опомнете се! ДОКОГА ВИЕ ЩЕ ТЪРПИТЕ КОМУНИСТИТЕ ДА СЕ ГАВРЯТ С ВАС, КОМУНИСТИТЕ ИСКАТ ДА ВИ УДУШАТ КАТО ВИ ОТНЕМАТ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ!...“
На 15 февруари т.г. Негово Високопреосвещенство е бил повикан да почете паметта на падналите народни партизани в с. Костел, като освети паметна плоча и прочете заупокоителна молитва, за което той се развикал от царските двери: „Аз няма да отида да чета на тази плоча, докато на нея стои този езически знак – петолъчната звезда“.

На 17 с.м. в Беброво, като видял, че му записват речта, той се развикал: „Това е най-малкото за което ще се разправям с Югов. Мене не ме е страх. Аз бих викнал нему. Стига варварино! Стига си тормозил българския народ. Ти и твоите приятели комунистите си идете или ние ще ви принудим да сторите това“.

ОФ комитет пише: "Като излагаме горното ние обръщаме внимание:
1/ Негово високопреосвещенство търновския Митрополит г.г. Софроний обикаля църквите на своята епархия и в тях и при всички други случаи, лични срещи и конференции той провежда същата открито фашистка противонародна пропаганда насочена срещу Отечествения фронт, народните партизани, Комунистическата партия, Съветския Съюз, Геенералисимус Сталин, дошлите от Съветския съюз признати от целия свят борци срещу фашизма др. Георги Димитров Васил Коларов и др.
2/ г.г. Софроний критикува Съветската система на управление и нарича Генерелисимус Сталин „Болшевишки главатар“ /само разбойниците имат главатар, излиза, че болшевиките са разбойници/, докато войната доказа, че съветският държавен строй е най-здравия и най-жизненоспособния, че само държава с такъв строй единствено би могла да победи германофашистките варвари. Но независимо от това, критиката на Негововисокопреосвещенство е от естество да ни дескридитира пред нашия двоен освободител и защитник Съветския съюз и да ни лиши от неговата помощ днес, когато толкова много се нуждаем от нея, както от вноса който получаваме за възстановяване на нашето ограбено от фашистките разбойници стопанство, така и при сключването на бъдещия мир за нашата страна.
3/ Негово Високопреосвещенство обявява властта на О.Ф. за власт на „ШМАЙЗЕРА И КАМШИКА“ цинично с безсрамието на най-долнопробен предател се провиква „О, синове заблудени, о, синове недостойни бедняци, голтаци и простаци не виждате ли че не можете да управлявате“, – така както фашистите и реакционерите викат. Отказва се да отиде при паметната плоча на убитите партизани, като ги обявява за езичници. По същия начин е постъпил и в гр. Павликени и в с. Дъскот като е наредил да свалят „езическите знаци“ – пирамидите с петолъчните звезди от гробовете на убитите партизани погребани в гробищата. В миналото когато в епархията на Негово Високопреосвещенство играеше своето кърваво хоро шмайзера, когато „правоверните и благочестиви християни“ дадоха много невинни жертви: жени, деца и старци, когато в селата: Балван, Царски-Извор, Горски-Синовец, Стражица, Павел, Долна-оряховица, Константин и др. Капитан Жамбазовите еничери вършеха своите кървави пиршества, разнасяйки главите на убитите партизани, той не виждаше шмайзера и не говореше против него, напротив благославяше кървавата ръка на палачите. Г. Г. Софроний ходи в Търновския затвор при политическите затворници и пред тях хвали германците и техните големи победи срещу болшевиките безбожници и накрая се помъчи да ги убеди, че това, за което са се борили било дело на евреите и Сатаната.
4/ Той клейми признатите от целия свят борци срещу фашизма др. Георги Димитров и Васил Коларов, като хора, които добре познават политическата икономия не воюват срещу църквата. Нито честен отечествено-фронтовец и най-малко посечените другари не воюват срещу църквата, напротив както те така и всички останали отечествено-фронтовци непрекъснато са заявявали, че в България след 9 септемврий има пълна свобода на вероизповеданието.
5/ След 9 септемврий 1944 год. негово високопреосвещенство не проведе чистка на фашизираните свещеници в неговата епархия. С едно окръжно той съобщава, че на миналото на свещениците не трябвало да се държи. В нашата околия след 9 септемврий 1944 год. свещеническото братство по своя инициатива избра ново ръководство и поиска от О.Ф. да го утвърди. Комитетът отказа, защото в новоизбраното настоятелство бяха избрани на първо място архиерейски наместник иконом Йордан Попов и свещеник Христо Калев, които за комитета бяха и си остават фашисти. По искане на комитета бе избрано ново настоятелство на което Негово високопреосвещенство дълго време пречи да работи докато най-сетне го отхвърли и го замени със старото, което комитетът на О.Ф. след 9 септемврий отхвърли като фашистко.
6/ За проявена груба фашистка дейност в нашата околия бяха съдени и осъдени от Народния съд двама свещеници фашисти, единия на 10 години другия на 15 години строг тъмничен затвор. Вместо да ги разобличи и покрие с презрението на църквата, да отнеме техните достойнства, да ги уволни и разпопи, Негово високопреосвещенство нареди до свещеник Хр. Калев с писмо № 3542 от 945 г. да завежда временно енорията на осъдения свещеник от с. Блъсковци и му е поръчал приходите придобити от енорията да бъдат използвани за издръжка на семейството на свещеника престъпник, съгласно повеля на гл. 15 стих 12 и 13 от св. Евангелие на евангелиста Иоанна.
7/ Лично негово високопреосвещенство е изпращал помощ на презвитерата на осъдения свещеник от с. Блъсковци.
8/ На конференцията на свещениците от околията през м. октомврий 1945 год. Негово високопреосвещенство е говорил срещу О.Ф. и работническата партия. Питал свещеник Павел Капарашев защо той мисли, че комунистите са добри хора когато били безбожници и простаци.
9/ Като излагаме горното смятаме, че негово високопреосвещенство г.г. Софроний развива открито фашистка пропаганда за което искаме да отговаря пред законите на българската държава, още повече като се има предвид, че според условията на примирието и решенията в Ялта ние сме задължени да се борим и изкореним фашистките остатъци в нашата страна."

Из "ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И БПЦ, СБОРНИК–(1944-1991)". Документи на ДС за митрополит Софроний Търновски. Прочетете ги тук

 Източници: Акад. Иван Радев, из книгата "Дневник" 31 януари-15 март 1945 г."- Митрополит Софроний Търновски

Прочетете още- Благотворителността във Великотърновска епархия

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА СЪС СНИМКИ, ПОСВЕТЕН НА МИТРОПОЛИТ СОФРОНИЙ

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ