ШИШМАН

 Из "Силуети около Търново" от Моско Москов 1911 г.

Неприятни от минута на минута пристигат вести в Търново: неприятелят наближава столнината и покорява под ножа си села и градове, които се изпречват напреде му. Всички се смутили, най-вече сърцето на Шишмана се свива от болки. И в Търново е потребен той и край пределите на царството му имат нужда от него. Там се сражават войниците, но се очакват насърчение, подкрепа, макар и само на думи.
Шишман смрачи чело, помисли и повика патриарха Евтимия да се посъветва с него. Патриархът се яви пред царя си.
— Отче, му каза Шишман, — минутите са критични. Никога държавата не е преживявала по-страшни, по-опасни времена от днешните. Само един Бог може да спаси нас, грешните. Оставам тебе и столицата си. С молитвите си към Бога и с благите си думи, окуражавайки нашите войници да бранят столнината ни, пък аз ще ида с колкото войници имам към пределите на държавата ни да срещна врага. Ако не надвия, то поне да умра достойно с оръжие в ръка, а не като баба тук, в тези теснини като малодушен цар. Теб и на Бога поверявам съдбините на царството си и на народа си. Пази го, защищавай го та ако е рекъл Бог, ще се отървем от опасността.
Поклони се на патриарха, целуна му ръка и замина.
След малко се намери в една теснина, а насреща му иде неприятеля. Ще хванат царя жив, и той ще умре, мърцина Пещера край него зинала. Да се бори той с врага, сигурно ще падне или роб или убит, защото нямаше войници, които да го запазят, и царството му ще бъде разграбено.
Шишман се вмъкна в пещерата а се потаи в нейните тъмнини. Стекоха се паяци и замрежиха дупката. Пристига неприятелят при дупката на пещерата и погледна навътре през паяжината. Дъното се чернее на пещерата.
— Ако има някой тук, каза един от неприятелите, би скъсал паяжината. Няма никой. Да вървим напред.
И отминаха вратата на пещерата
Шишман се отърва от опасноста и прослави съдбата си, която му изпрати паяци да го запазят.
— Жив е още българският Бог! - каза той и продължи пътя си. Като забеляза българи да орат нивите си, отби се при тях. Българите не предвиждаха голямата опасност, която ги заобикалеше, и си оряха нивите, като забравяха грижите и болките над черната угар, сякаш че заравяха в земята тъгите и неволите си.
Шишман се отби при орачите и ги запита, за какво орат.
— За дини, каваха те.
— Днес да орете, утре да ядете дини, добави той. — Ако ви попита някой за мене, да кажите, че съм минал оттука, когато сте сеяли дините.
Царят си подкова коня наопаки и замина през угарите.
На другия ден се задават неприятели страшни, черни и върли като змии.. Народът ги гледа и се уплаши. Неколцина се спряха и запитаха:
— Видяхте ли да мине вашият цар по тези мяста?
— Мина, като сеехме дините.
— Е, тогава той минал много отдавна. При това той се върнал назад: ето стъпките накъде сочат. Трябва да се е завърнал към столицата си. Да бързаме.
През това време Шишман наближава пределите на царството си. Войниците му се сражават мъжки, но много изредели, останали малко и отпаднали от сили и мъжество. С думите си и със делата си той вдъхна кураж в защитниците, но какво можел да направи, когато войниците му останали неколцина. Той разбрал положението си, че е безнадежно и решил да се отдръпне назад. Около него имало една пещера, в която се скрил той.
Неприятелят нахълта в царството му. Търново паднало, паднала и цялата българска земя под врага.
И заплака Шишман, заплака и се проляха сълзи от болка за родната му земя, за българския народ. И над пещерата извираха седем извора с бистра студена вода, защото мъчно се изплакват сълзите от тъгите, от тежките жалби за своя народ.
И текат сълзите, и бликат изворите денонощно, защото са сълзи на цял народ. Като се издигне Шишман нощем и като обгърне с поглед наоколо си, като долетят до слуха му дрънканията на железните окови, в които е окована част от народа му, потрепва от ужас и сълзите му бликват...
Ех, ще скочи един ден Шишман на пещерата, ала не му е дошло още времето, ще пресъхнат сълзите му, ще спрат изворите, и цялото Шишманово племе ще застане под един скиптър.
Ала не му е дошло още времето!




ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

1 коментар:

7greentrees каза...

Любопитно, и за Крали Марко има такова предание, че заспал в пещера и ще се събуди, когато му дойде времето

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания