 |
| източник- http://historicalcities.narod.ru |
Борил и Десислава, унесени в любовна омая, не виждаха опасността, която застрашаваше столицата на България. Неприятелят дебнеше около крепостта, но младежкото сърце искаше своето- срещи и задирки, бленувания и копнежи. Така преживяваха Борил и Десислава в крепостта и дори тогава, когато неприятелят с пристъп се реши да влезне в Търново.
— Отче, каза Десиславиния баща на свещеника: — Виждаме, че страшната ръка на съдбата се е надвесила над нас, че ни очаква голямо зло, но може би Провидението да е решило инак, и нека ние турнем край на копнежите, с които са живели, нашите чеда. Това, което ни очаква и което няма да ни мине, ще дойде, ако е решил Бог. Да мине венчилото над главите на младите, та така да се явят те пред престола на Вечния. Ако е рекъл Бог да ни замине горчивата чаша, младите ще се наслаждават от живота.
И се реши да се венчеят Борил и Десислава.
В малката тъмна и схлупена черковичка „Св. ПЕТКА“, която построи Иван Асен, за да даде подслон на Св. Петка или Параскева Епиватска, се извършваше бракосъчетанието. Вощените свещици осветяваха тъмните кюшета на черковата, когато се пееше да благослови Бог младоженците.
Но изведнъж — о, ужас! — се чу страшен вик:
— Неприятелят влиза в крепостта. Спасявайте се, кой както може и където може.
Трепнаха сърцата на всички. Ето страшните гости нахълтаха и се почна безподобен в историята сеч. Зданията в крепостта горят; пламъци и сърцераздирателни викове на деца, жени и старци се смесиха и се носят към небето. Едни от хората бягаха към изхода на крепостта, други влизаха, така щото смущението беше неописуемо. Пламъците като живи езици се виеха сред облаци от дим над крепостта, и всичко - викове, писъци — приличаше на ад. Всеки гледаше да се спасява, но как? Под ятагана на неприятеля,
Свещеникът и младоженците влезнаха във олтара и не се видяха вече. Една част от народа падна под ножа на новия владетел, друга част изгина в робство или заточена в далечни и незнайни страни. Настани се владетел нов в крепостта над развалините, сред които остана да стърчи самотна и печална заключена черковичката. Един ден рече владетелят да я отвори и да я обърне в джамия, за да слави името на своя пророк Мохамеда, но страшно беше да се влезне в нея, срещу всеки петък свещеникът пред олтаря довършва венчалния обред над младоженците, а от сводовете на черковата се чуваха песни, които бяха недопети за обреда. А сутрин в петък, щом се съберяха богомолците в името на Аллаха, младите недовенчани още се явавяха из олтаря и изпоглеждаха със страшните си погледи събраните в „Св. ПЕТКА, когато се споменеше името на лъжепророка.
За да омилостивят недовенчаните и да ги накарат да се приберат в олтаря, последователите на Мохамеда им поднасяха жълти чехли по един чифт. Младите ги вземаха, връщаха се в олтаря, и се чуваше гласа на свещеника да довенчава младите.
Най-сетне владетелят на българските палати реши един ден да разруши черковата и олтаря, пред който са се възнасяли толкова молитви и в тържествени и в злочести случаи за Българската държава, да се освободят, да се отърват поклонниците на Мохамеда от страшното видение, но напусто: младоженците се явяваха всеки петък в новопостроената джамия, и се чуваше гласа на свещеника.
Напусто, неприятели на Българската земя, се мъчите да събаряте олтаря, гдето се венчават младоженците. Бракосъчетанието не е свършено още и младоженците ще ви плашат, докато се свърши венчалния им обред. Колкото искате олтари да събаряте, олтарят, в който се венчават младите, ще стои непоколебим. Като се свърши обреда в него, тогава ще подирим сметка...
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар