Из "Силуети около Търново" от Моско Москов 1911 г.
Беше потънал в непроходими гори и заглъхнал в сянка и влага. Наоколо се издигаха височини, надвесени над него, а той сгушено се потайваше с дивотата си и недостъпността си. Вековни брястове се надварваха с върховете си към слънцето, което изрядко се спираше над някоя равнина, по която се препичаха гущери и змии. Бистрите струи на кристалните извори нарушаваха тайнственото мълчане на нощта, а понякога брадвата на дърварина отекваше ударите от скала на скала.
Сегиз-тогиз ще се мерне някой ловец на глигани, които се въдеха в непроходимите усои на Ксилофор, ще препищи стрела през шубърките и пак ще настане гробно мълчание. Случваше се някой път да хвърли някой очи от палатите към Ксилофор, но дърветата само навеждат върхове под вятъра, който се смугваше чак от сегашния Дервент и се покатерваше по височините на днешния Шеремет.
Кипи живот на Хисаря, в крепостта, а Ксилофор мълчалив, сякаш слуша песента, която пее нощта под тихия вечерник на майската омая. От време на време се изтичат коне, натоварени с дърва, или някой прегърбен старец под товара на наръч сух клечетак пъшка и бърза да се прибере в своята къщурка, която се свиваше край Янтра, на която водите, буйни и пенести, течаха на талази от далечните височини, потънали в непроходими гори. Осорлица се изви над Ксилофорския пущиняк, гушне се в засенчестия усой и се чуе само едно изцъркване на врабци.
Дивотата ненарушимо царуваше в непристъпните усои на Ксилофор. Но дойде победителят на Търново, заобиколи крепостта и в своя дивашки захлас да превземе царовището ни с пристъп, нахълта в леговището на дивите зверове, които прогони, и си избра място скрито и потаено от човешките погледи, за своите разюздани оргии; провикна в олтарите на тайствения Ксилофор и ги направи място за своите необуздани страсти и похоти. Престъплението намери място да се шири в тоя глух кът, гдето почнаха зурли и тъпани да се отекват по околните върхове. Българският крак не може да пристъпи в това страшилище на злодеянието. Момците на победителя там крояха плановете на своите престъпни деяния, които извършваха над беззащитната рая на страшния завоевател на злочестата България.
И Ксилофор от „дървоносец“ стана страшилище за победения, който плахо хвърляше поглед към него, като към свърталище на злодейска ръка. И така българинът беше забравил тоя недостъпен за него кът, докато не се видя свободен от робските вериги.
Но и днес кой го познава? Ромоли безпирно кристалният поток сред Ксилофор, надничат скалите над потаените усоии, прехвъркват птици над него, а той мълчи, сякаш слуша песни за минали времена и за страшни теглила и като че си прекарва през ума епохата на золумите и на старите славни времена, когато в унес е слушал победните песни, които са се разнасяли от крепостта след всеки един разгром над неприятеля ни ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар