Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.
Тогава обширни лесове покриваха пространните равнини и високите планини между стария Дунав и Егея. И тогаз течаха същите реки между тези лесове, ала те бяха много по-пълноводни от сегашните. Богатствата в тия стари времена не се пресмятаха нито по високите и красиви домове, нито по златожълтите ниви: те бяха малко и то близо до селата и градовете. Богатствата по онова време се изчисляваха по многобройните стада от волове, коне, овце, кози и свини, които пъплexa из горите или пък по красивитe поляни между раззеленилите се дървета.
Все тогаз, в красивото старо време, живял цар със своето многобройно семейство. А той бил много богат, защото стадата му били неизброими. Живял той щастливо, ала един ден тъга помрачила неговото чело: изгубила се най-хубавата свиня, с която той се хвалел пред всички съседи и гости.
И рекъл царят на свинаря:
— Ако в три дни не намериш свинята, главата ти ще отхвръкне от рамене.
Уплашил се бедният слуга, нарамил кожена торба с хляб и тръгнал да я търси, като питал и разпитвал по кръстопътища. Най-сетне той се опътил нагоре по реката и за своя най-голяма радост намерил свинята опрасена с шест прасенца там, гдето водата правела най-големите и чудни завои. Подкарал щастливият слуга свинята с прасенцата и се явил пред своя господар.
— Царю честити — рекъл той — намерих свинята с шест прасенца в едно чудно място. Навсякъде е заобиколено то с високи скали, а около тях като змия се извива широка и дълбока вода. Самото място е обрасло с голяма гора, а в него може да се влезе и излезе само през едно място, което само с един трън може да заградиш. А има ги там непотребните тръне в такова голямо изобилие под скалите, че цялата гора можеш да заградиш с тях.
Заинтересувал се царят, огледал мястото и го харесал за своя столнина, защото било от само себе си укрепено. И нарекли тогаз новото царовище Трънов-град, а в чест на свинята царят насякъл нови пари с нейния образ и тоя на шестте прасенца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар