ПРЕОБРАЖЕНСКИ МАНАСТИР

Преображенският манастир се намира в живописния Дервентски пролом на река Янтра, на около седем километра северно от Велико Търново. Разположен е в подножието на отвесен скален венец, което придава допълнителен колорит на местоположението му и позволява на посетителите да се насладят както на изграденото от хората, така и на сътвореното от природата. Може би основната причина да не знаем кога точно е основан Преображенският манастир е, че в момента той не е разположен на мястото, на което е бил през Средновековието. За това свидетелстват останките от големи зидове и купищата дялани камъни, намиращи се на около половин километър южно от сегашната обител. Средновековният манастир се е намирал на около 500м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички. Както повечето християнски средища, и „Св. Преображение Господне” става жертва на опустошения и разорения в първите векове след завладяването на България от Османската империя. Това е едно от възможните обяснения за запустяването му, но е вероятно то да се дължи също така на свличане на огромни скални маси от доминиращия над местността венец или желание обителта да се скрие от враждебни очи. Възстановяването на манастира започва през 1825г. по инициатива на назначения за игумен родолюбив българин отец Зотик. За възстановяване на старата църква отец Зотик и монасите получават султански ферман от султан Махмуд хан през 1832г. Три години по-късно започва строежът на новата централна манастирска църква "Преображение Господне" от майстор Димитър Софиялията, обесен още същата година като участник във Велчовата завера. Строежът завършва Колю Фичето. По проект на Колю Фичето през 1850 - 1860г., зад църквата е издигната и кулата с часовника (окончателно завършена 1870г.). Интересна е и историята записана в кондиките на манастира как Колю Фичето е помогнал и за укрепването и на парижката Св. Богородица, където той лично е поканен да премахне голяма пукнатина и ремонтирал сградата с гениалните си умения. Част от ремонтните работи по манастира също са негово дело. Друг изтъкнат възрожденски майстор живописецът Захарий Зограф от 1849-до 1851г. изписва църквата отвътре и отвън с прекрасни стенописи. Интерес представляват композициите му "Страшният съд” и "Колелото на живота. Стенописите на Захари Зограф, са съхранени до наши дни. Изпълнени са в характерните за неговото творчество, композиция, иконографска схема и стил. Изобразените български светци, самочувствието да изпише личният си портрет в притвора, светлият колорит, любопитните персонажи, етнографските и др. подробности, разкриват богатият му възрожденски дух. Интерес представлява композицията му "Страшният съд", разположена върху цялата източна стена на притвора като най-горе фронтообразно е изобразено Христос като праведен съдия. При изписване на облеклото на женските фигури е показана характерната женска носия в търновския край - сукманът и сокая. Интересно е съдържанието на договора на Захари Зограф с манастирската управа. На един пожълтял от времето лист, писан на 20 август 1848г., четем следното: „Извествуваме ние долуподписаните какво се согласихме сос господина Захария Зографица, за да изобрази церквата святого преображения Терновского обителя олтаря... сос сичкото му изкуство... и на сичките венци злато да удари сос най-тънка работа що е досега работил. А ние духовници се обещаваме, сос контракт и печатом монастирски и с наши своеручни подписи потверждаваме да му заплатим за негова труд и харчове, сиреч бои, злато и сичко друго що е нужно, само монастирска да бъде врата и ерентията и яденето ще му даваме според негови деликатни стомах. (пак според кондиката много печени пилета е изял). Цената определихме 24 000 гроша и уречението ни е да му ги плащаме доде соверши работата, сиреч кога изобрази церквата, според обещанието му, тогава да му платим сичката сума за горните грошове. Тия потверждаваме с подписи и печатом нашим. Дадохме 500 гроша пей". /Следват подписите/. 
В Пътеводителя на В.Търново от 1907г. пише, че "Във всичките си сгради монастирът има 90 стаи за гости и за живеене на монасите, 11 за дърва и други принадлежности, грамадни чардаци пред стаите, 3 мази, 2 готварници, 1 фурна, пералня, баня и големи яхъри за добитък. В южните сгради се помещават трапезарията, готварницата, пералнята и съвещателната стая, които са интересни за виждане. Трапезарията е покрита със стенна живопис. Между многото библейски светци, виждат се образите на Св. Ивана Рилски, Св. Теодосия Търновски и др. В съвещателната стая между другите стенни украшения вижда се ферманът от 1870г., с който се учредява Българската екзархия."
Освен централната църква в манастира има още три църкви. Църквата "Благовещение" е строена през 1863г. от уста Колю Фичето. Стенописите са дело на Станислав Доспевски. Подземната църквичка "Св. Андрей" е малка, вкопана в земята. Строежа е през 1935г. от майстор Димитър Софиялията като подземен параклис. Повечето от иконите са работени от папа Витан, един от най-ярките представители на Тревненската школа. Църквата "Възнесение Лазарово" е най-късна. Строена е през 1891г. като кръстовидна в манастирските гробища. Преображенският манастир в годините на своето съществуване свързва името си и с борбата на българския народ за църковна независимост; национална просвета и политическа свобода. През последните години на робството той става истинско революционно гнездо. Тук живеят и развиват народополезна дейност отец Зотик - игумен, патриот и възобновител на манастира, отец Матей Преображенски - сподвижник и съратник на Васил Левски, йеромонах Харитон - предводител на четата на западния район на Първи революционен окръг. През 1877 - 1878г. руският император Александър II подарява на манастира камбана 750кг., а императрица Екатерина – кристален полюлей изработен във Венеция и поставен в църквата "Св. Преображение Господне". От 2003 година насам са извършени множество реставрации по стенописите на храма Св. Преображение Господне чрез Фондация „Интелектуални проекти” под ръководството на Симеон Петров и с реставраторските умения на Лозинка Арнаудова и Светла Мечкуева. Реставраторите са добре известни в професионалните среди с редица паметници на културата, някои от тях от световно а други от национално значение, които са реставрирали. Такива са Боянска Църква и Свещарска Гробница- включени в листата на световните паметници на ЮНЕСКО . Проучвали, документирали и взели участие в реставрацията на паметници от национално значение. Само една малка част от финансирането на реставрацията са дарение от държавата в лицето на Министерство на културата и Евро-Българския културен център. Голяма част от даренията са от частни дарители най - големите сред които са Дейвид Арчър и Христо Георгиев. Благодарение на тях цялата южна фасада на църквата Преображение Господне днес е реставрирана, както и редица други стенописи вътре в църквата. 

Използвани са материали на Симо Петров и от Пътеводител за архивните фондове 1492-1944г., Пътеводител на В. Търново от 1907г.

Прочетете още: Манастир „Св. Преображение Господне“ (Положение и разположение)

Възобновяване на монастиря — Отец Зотик

 

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ