Из "ГЕРОИ И ГЕРОИЧНОТО ПРЕЗ ВОЙНАТА С ТУРЦИТЕ"- събрал К.Д.
Майки
Освободителната война спомогна да се самоопознаем. Тя разкри в българската душа добродетели, които изненадаха света и самите нас. Самотвержението и отечестволюбието се проявиха най-първо и най-силно. С тях заминаха нашите войници на бойното поле. Благодарение на тях, те учудиха света с героизма си. А кой е посадил и култивирал тия добродетели у тях?
— Майките. — Така отговарят долните два документа.
Първият документ е писмо. Прочетохме го във в. "Temps" отдето го и вземаме. То е писмо от съпруга до съпруг, от майка до баща. В него говори майката, която иска от бащата да остави пример на децата си на отечестволюбие. Писмото е писано от българка на съпругът си в Румъния, дето бил на работа.
Милий ми мъжо,
Трябва да се явиш веднага в полка; ще изгубиш само един ден да ни прегърнеш. Аз ще се моля за теб и Бог не ще допусне да оставиш осем сирачета. Техните невинни гласове ще се слеят с моя да се завърнеш по-скоро жив и здрав. Не се мъчи да мислиш за тяхното бъдеще: Оня, който се грижи за съдбата на отечеството; Оня, който се грижи за тебе, ще се грижи и за тях. Ако се върнеш, ще намериш съпруга любяща, която ще се гордее с теб. Ако не се върнеш, знай че твоята памет ще ме придружава до гроба и че аз ще намеря с какво да живея, за да възпитам твоите синове и дъщери, които ще бъдат деца на народен герой и на християнин мъченик".
Вторият докумет е бележка, която Н. благоговейнство свещ. П. Франгов съобщава в Църковен Вестник. В нея той предава, как въстаническите вдовици в Бяла-Черква изпращали синовете си на бойното поле. Ето бележката:
Колко е отрадно, когато гледа човек, как въстаническите белочерковски вдовици изпращат с цветя в ръце своите синове на бойното поле срещу Турция.
Майката благославя сина си: "Мили ми синко, турците убиха баща ти във време на въстанието в Дряновския монастир през 1876 година, убиха и стотина още борци от селото ни. Ти остана сирак за моя подкрепа, сега дойде време и ти да отидеш, както баща ти на бойното поле срещу същия враг, да се сражаваш за свободата на поробените наши братя. Имай за пример баща си: той почина за освобождението на България.
Радвам се и се гордея, че остави син юнак да отиде пак за освобождението на Македония.
Синко, тогавашното време бе страшно, нямаше подкрепа отникъде, а сега е славно тържество на човешката длъжност. Дай Боже, да ви посрещнем победители.
Освободителната война спомогна да се самоопознаем. Тя разкри в българската душа добродетели, които изненадаха света и самите нас. Самотвержението и отечестволюбието се проявиха най-първо и най-силно. С тях заминаха нашите войници на бойното поле. Благодарение на тях, те учудиха света с героизма си. А кой е посадил и култивирал тия добродетели у тях?
— Майките. — Така отговарят долните два документа.
Първият документ е писмо. Прочетохме го във в. "Temps" отдето го и вземаме. То е писмо от съпруга до съпруг, от майка до баща. В него говори майката, която иска от бащата да остави пример на децата си на отечестволюбие. Писмото е писано от българка на съпругът си в Румъния, дето бил на работа.
Милий ми мъжо,
Трябва да се явиш веднага в полка; ще изгубиш само един ден да ни прегърнеш. Аз ще се моля за теб и Бог не ще допусне да оставиш осем сирачета. Техните невинни гласове ще се слеят с моя да се завърнеш по-скоро жив и здрав. Не се мъчи да мислиш за тяхното бъдеще: Оня, който се грижи за съдбата на отечеството; Оня, който се грижи за тебе, ще се грижи и за тях. Ако се върнеш, ще намериш съпруга любяща, която ще се гордее с теб. Ако не се върнеш, знай че твоята памет ще ме придружава до гроба и че аз ще намеря с какво да живея, за да възпитам твоите синове и дъщери, които ще бъдат деца на народен герой и на християнин мъченик".
Вторият докумет е бележка, която Н. благоговейнство свещ. П. Франгов съобщава в Църковен Вестник. В нея той предава, как въстаническите вдовици в Бяла-Черква изпращали синовете си на бойното поле. Ето бележката:
Колко е отрадно, когато гледа човек, как въстаническите белочерковски вдовици изпращат с цветя в ръце своите синове на бойното поле срещу Турция.
Майката благославя сина си: "Мили ми синко, турците убиха баща ти във време на въстанието в Дряновския монастир през 1876 година, убиха и стотина още борци от селото ни. Ти остана сирак за моя подкрепа, сега дойде време и ти да отидеш, както баща ти на бойното поле срещу същия враг, да се сражаваш за свободата на поробените наши братя. Имай за пример баща си: той почина за освобождението на България.
Радвам се и се гордея, че остави син юнак да отиде пак за освобождението на Македония.
Синко, тогавашното време бе страшно, нямаше подкрепа отникъде, а сега е славно тържество на човешката длъжност. Дай Боже, да ви посрещнем победители.
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар